Технологични инвеститори
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Изминалата 2021 г. завърши с рекордни за български компании инвестиции, а някои от тях се доближиха до пазарна оценка, която да ги нареди сред еднорозите (над 1 млрд. долара). Инерцията се пренесе и в 2022, като за два месеца бяха обявени няколко нови рунда с участието на български и чужди фондове за рисково финансиране. С три инвестиции за общо над 2.5 млн. евро от началото на годината BrightCap Ventures може би е най-активният от българските рискови фондове. „Освен първоначалните инвестиции в трите компании от началото на годината успяхме да направим и няколко последващи в дружества от нашето портфолио“, казва Георги Митов, управляващ съдружник във фонда.
С най-голяма сума – 1 млн. британски паунда (около 1.2 млн. евро), е финансиран британският стартъп Novus, в който съосновател е българинът Христиан Недялков. Това е дигитална банка, ангажирана със социални и екологични каузи. Философията ѝ е основана на тенденцията Impact banking, при която идеята е средствата на клиентите да работят за различни каузи. „Ние сме много въодушевени, защото кореспондира с нашето виждане за това какво трябва да прави един адекватен финтех“, допълва Митов.
BrightCap Ventures участва и в първия рунд на финансиране на българската компания SessionStack със 700 хил. евро. Компанията разработва продукт, който позволява да се анализира поведението на потребителите при онлайн покупки. Тя е в кръгозора на фонда от около две години, но едва сега търси по-сериозно външно финансиране.
Най-новата инвестиция е във варненската компания „Смарт софт хелткеър“, която разработва CoLumbo – софтуер, базиран на изкуствен интелект за анализ на изследвания с ядрено-магнитен резонанс на лумбалната област на гръбначния стълб. BrightCap Ventures участва със 700 хил. евро в рунд за общо 2.1 млн. евро заедно с Eleven Ventures и индивидуални инвеститори. „Много от традиционните индустрии, включително и здравеопазването, са все още в ХХ век като технологична обезпеченост и това дава сериозна възможност на иновативни компании с добри продуктови идеи да променят начина на работа към по-добро“, казва Митов.
Фондът стартира през лятото на 2018 г., но съдружниците се събират в екип около година по-рано, за да кандидатстват в обявен от Европейския инвестиционен фонд конкурс. Екипът им включва Елина Халачева, Диана Стефанова, Георги Митов и Даниел Лорер (който вече е част от правителството на България), а в надпреварата участват над 20 мениджърски екипа, които се борят да спечелят доверието на ЕИФ да управлява и инвестират предоставени от него средства по програмата Jeremie. След дълъг процес на подбор техният екип получава възможността да създаде рисков фонд с 20 млн. евро европейски пари, като в същото време трябва да набави още 5 млн. евро от частни инвеститори.
„Това бе едно от големите предизвикателства в началото на съществуването на фонда, защото набирането на капитал в България не е толкова лесно като на развитите пазари“, спомня си Елина Халачева, управляващ съдружник. Една от причините за това е, че в страната все още съществуват редица ограничения, които не позволяват на институционални инвеститори като пенсионните фондове да участват в рискови фондове. Друго предизвикателство по това време според Георги Митов е било това, че като мениджъри на рисков фонд за първи път е трябвало да разчитат основно на репутацията си при взаимоотношенията с инвеститори и институции.
BrightCap Ventures предлага два инструмента – за компании в ранно развитие и по акселераторска програма, която е бутикова. Фокусът на вложенията е насочен към малки и средни компании, като водещ критерий е да са експортно ориентирани или да са базирани там, където са техните пазари. „Ние търсим компании с глобални основатели и местни инженери, като обикновено един от основателите е българин или има връзка с България“, казва Елина Халачева. Георги Митов допълва, че не биха инвестирали в компания, която е фокусирана само на българския или регионалния пазар. „Продуктът трябва да е конвертируем и да работи за цял свят“, казва той.
Основни сектори, в които се правят вложенията, са изкуственият интелект, обработка на големи масиви от данни, медицински технологии, блокчейн и финансови технологии. Размерът на инвестициите в ранно развитие е между 500 хиляди и 3 млн. евро, а по акселераторската програма – до 200 хил. евро. Предвидено е фондът да съществува 10 години, като инвестиционният период трябва да приключи през 2023 г., а пет години след това е времето за излизане от инвестиции. Тези срокове са условни, защото за три години и половина вече има първоначални инвестиции в 16 компании, а при някои от тях е осъществено и последващо финансиране. Компаниите са базирани в България, САЩ, Великобритания, Франция и Испания.
Създаването на BrightCap Ventures сe случва в момент, когато голяма част от ресурса на съществуващите тогава в България пет фонда за рисково финансиране вече е изразходван. Това дава възможност екипът да направи много добри първоначални инвестиции в компании като Software Group и LucidLink още в първите месеци на работата си. Следващите инвестиции през 2019 г. са в Cloudpipes, Frontline Dynamics, Scaleflex и FITE.
През 2020 г. инвестициите продължават с базираната в Мадрид компания за анализ на медицински данни Woom, както и в платформата за триизмерни изображения на земната повърхност Enview. През същата година има инвестиции в технологичните Pliant и Vedamo. През миналата година инвестициите са три. Това са платформата за анализ на индустриални активи Amygda, софтуерът за тестване на модели за машинно обучение Efemarai, както и в развиващата технологии за аграрния сектор българска компания Ondo.
BrightCap Ventures може да се похвали с три изхода от инвестиции. Големи американски компании изкупиха дяловете на фонда и другите инвеститори в Cloudpipes, FITE и Enview. „Средствата от първите две продажби са преразпределени, а от последния са реинвестирани, като това ни даде възможност да увеличим капитала си и да дофинансираме някои компании“, казва Елина Халачева. Голяма част от капитала на фонда реално вече е инвестирана и затова екипът започва подготовка за набиране на капитал за втори фонд. „Според нас развитието на предприемаческата среда и наличието на стойностни компании показва, че това е правилният момент да подготвим следващия ни фонд за инвестиции“, допълва Георги Митов.
След завършване на гимназия Елина Халачева заминава за САЩ да продължи обучението си, но остава там близо 15 години. Учи в Университета в Ричмънд, а след това работи в сферата на инвестиционното банкиране в Citigroup в Ню Йорк. Следва MBA в „Станфорд“ и работи в голям фонд за дялово инвестиране. „Постепенно реших, че искам да се върна в Европа и пристигнах в Лондон, където отново работех във фонд за дялово инвестиране“, разказва тя. След завръщането си в България се фокусира върху предприемачеството и се присъединява към екипа на B2B стартъпа Auxionize.
Георги Митов се занимава с компютри и програмиране от 14-годишен. Учи в Софийската математическа гимназия и започва да работи още по това време. Заедно със съученици прави група, която решава софтуерни проблеми на частни фирми. Казва, че по това време са участвали в писането на софтуер за оптимизиране на излъчването на реклами в bTV. Докато учи медицина, продължава да работи като програмист. „Времето беше трудно, тогава бе Виденовата зима и бе добре човек да има доходи и финансова независимост“, спомня си той. Пред дилемата какъв да бъде – стоматолог или програмист, избира второто и кариерата му продължава в една от големите аутсорсинг компании в страната – Sciant, откъдето се познава с Диана Стефанова. След закупуването на компанията от VMware с група бивши колеги основават стартъпа Aviaso, който помага на авиокомпании да пестят гориво и емисии. Компанията се развива и е продадена на гиганта Honeywell, а след около едногодишен престой в новата структура Георги избира да се посвети на рисковите инвестиции.
Част от екипа е и инвестиционният мениджър Димитър Корсаков. Той също завършва СМГ, но иска да пътува по света и отива да учи във Великобритания. Няколко години работи в консултантска компания. В един момент започва да се оглежда за работа, която му е интересна. „Написах информативно писмо до един от съдружниците в BrightCap, просто да се запознаем, но запознанството прерасна в разговори и импортирането ми в екипа“, казва той.
