Българският петрол
Защо има толкова богати петролни страни? На пръв поглед, не е логично. Те нито произвеждат високотехнологични стоки, нито измислят някакви водещи технологии. Просто добиват и изнасят една суровина – а страните, които зависят от износ на суровини, като цяло не са много успешни. Но петролните страни добиват петрола евтино, а го продават суперскъпо на световните пазари. Съответно реализират свръхпечалба, т.е. висока добавена стойност. Много помага това, че ОПЕК е картел и ограничава добива с цел да държи цените високи.
Сега обаче нещо подобно се получава и с някои суровини, произвеждани в България. Електричеството например поскъпна драстично на международните пазари, докато производствените разходи в България си останаха ниски. Така българската енергетика от губещ и субсидиран отрасъл изведнъж се превърна в машина за пари. Загиващи централи, които всяка година се молеха за помощ от държавата, сега изведнъж работят на пълна мощност и правят солидни приходи. Огромните печалби от износа на ток позволяват токът за домакинствата в страната да остане евтин, при фирмите се компенсира 75% от поскъпването и остават още много пари за други цели.
Някои казват да забраним износа на ток. Това е толкова абсурдно, колкото арабска петролна страна да забрани износа на петрол. Капацитетът за производство на ток в България е много по-висок от местното потребление – износът е единствен начин да натоварим по-скъпите централи. Да забраним износа, означава да затворим печеливши електроцентрали и да ги превърнем в неработещи и губещи. Вместо да печелим от износа на ток, отново ще трябва да субсидираме енергетиката, за да не фалира. Като цяло от забрана за износ на ток икономиката ще изгуби милиарди левове.
Същото се отнася и за други стоки, които в момента са с високо търсене на международните пазари – като зърно, слънчоглед, олио и пр. България произвежда много повече зърно, отколкото потребява, и съответно изнася излишъците и реализира сериозни приходи. И тук има идеи да забраним износа – но какво ще правим с излишното зърно? Милиони тонове зърно, които са за износ, ще останат в страната и реално няма какво да ги правим, а зърното не е продукт, който може да се съхранява дългосрочно. При забрана за износ цената на зърното в България ще се срине, съответно никой няма да има стимул да произвежда зърно, а който произвежда, ще фалира. Парадоксално, но забрана за износ няма да ни защити от продоволствена криза, а ще унищожи зърнопроизводството и ще трябва да си внасяме зърно от чужбина – ако намерим откъде.
По-практичният вариант е при зърното, слънчогледа и олиото да постъпим както при електричеството – да се изнасят излишъците на високите международни цени, които да стимулират по-голямо производство и още повече износ с новата реколта. Съответно огромните земеделски субсидии, които в момента плащаме за зърнопроизводство, плюс платените данъци от износителите могат да се пренасочат, за да компенсират пострадалите от поскъпването.
Много други сектори също в момента се радват на атрактивни експортни цени и повишено търсене. По-важното е, че при растящите геополитически противопоставяния много западни фирми преосмислят рисковете да имат доставчици от далечни и несигурни страни. Това отваря възможности за български производители да спечелят експортни пазари и могат да се привличат инвеститори в нови производства. Накратко, износът е златната кокошка на българската икономика, „българският петрол“ – забраним ли го, сами ще се застреляме в крака.
