Денито: Семейна рецепта за успех

Всеки ден точно в 8 сутринта 83-годишният Стоян Русев е във фабриката на „Денито“ и поздравява служи­телите с приветливо „добро утро“. Идва, за да свърши нещо дребно, да поговори с хо­рата, а може би и да послуша гласа на ма­шините, докато режат, белят, разбъркват текстури и приготвят салатите и сосове­те, с които фирмата му става известна. По време на пандемията семейството му се опитва временно да спре тази рутина, за да предпази здравето му. Но не е лесно да отдалечиш Русев дори и за малко от туп­тящото сърце на компанията.

„От нищо направихме нещо. С много труд, постоянство, усилия“, казва той, а до него внуците му Деница Колева и Тодор Ру­сев, младата гвардия на семейната фирма, кимат с глави. Младата жена отговаря за маркетинга и иновациите, а брат ѝ – за ор­ганизацията на производството.

Стоян Русев има право, ако погледнем как изглежда „Денито“ днес – от локален бранд за трийсет и две години се разгръща в национален мащаб с амбициите да продължи да расте. Разполага със съвременна произ­водствена база, национална дистрибуторска мрежа, а клиентите му са международни и български търговски вериги, заведения за бързо хранене, хотели, ресторанти, търговци на едро и дребно в цялата страна.

Русев, тогава на 52, и двамата му сино­ве Димитър и Станислав създават фирма­та през 1990 г., окрилени от възможностите, които дава новото време. Решават да започнат самостоятелен бизнес и наемат ресторант край Бургас. Разчитат на ог­ромния опит на Русев в общественото хра­нене. Той е бил главен готвач, технолог и ръководител на повечето ресторанти на „Балкантурист“ от Слънчев бряг до Об­зор. Кариерата му е наистина солидна, ма­кар започнала неочаквано и за него самия – в камбуза, както наричат кухнята на мор­ски жаргон, на един военен кораб. След три години и 18 дни служба той слиза на твър­да земя и се развива професионално в храни­телния бранш.

„Много бързо обаче дойдоха първите ин­флационни удари и работата намаля“, спом­ня си управителят на „Денито“. За да не стои със скръстени ръце и да запази еки­па си, семейството решава да произвеж­да руска салата, „наложен продукт, но сло­жен за приготвяне в домашни условия“. Съ­бира всичките си спестявания, купува стар хомогенизатор за майонеза, машина за за­печатване, един микробус и производство­то стартира в професионалната кухня на ресторанта. В началото на прехода хората реагират с недоверие към новопоявилите се предприемачи. „Думата частник звуче­ше като обида, сякаш си мошеник“, обясня­ва Стоян Русев. Но всички работят усърд­но, за да спечелят доверието на клиентите си. Руската салата на „Денито“ събира все повече почитатели и производителите за­почват да зареждат държавните магазини „Хранителни стоки“, което пък им отва­ря вратите и към първите частни обекти.

Практиката по онова време е салати­те да се предлагат насипно, от големи ко­рита. Клиентите получават желаното ко­личество в амбалажна хартия, в която днес и „пирони не продават“. За Русеви обаче е важно продуктът им да е опакован така, че да е максимално съхранен и безопасен за консумация. За целта купуват опаковки за кисело мляко, в които предлагат своите са­лати затворени. Това е първата иновация в историята на бранда и цялата фамилия е ангажирана в процеса – от шестгодишна­та внучка до самия Стоян Русев. „Върху ка­пачките падаха едни глави и ако не изчакаш малко, алуминиевото фолио режеше. Всички бяхме с нарязани пръсти“, посочва Деница Колева, която днес е на 35 години.

Осеяните с белези ръце на Русеви се тру­дят неуморно на всички фронтове – при­готвят салатите, зареждат със суровини, разнасят стоката. Скоро „Денито“ стига до следващия ключов момент в историята си – през 1993 г. семейството се отказва от ресторантьорството и се насочва из­цяло към производството. Наема помеще­нието на един стол за обществено хране­не, разширява екипа си и добавя още салати в асортимента. В развитието си собстве­ниците на „Денито“ често вървят по не­отъпкани пътеки, но не правят крачки на­зад. „Нищо не можа да ни разколебае в оне­зи първи години, защото сме семейна фир­ма и знаем, че храненето е може би един от най-добрите бизнеси по света“, казва Стоян Русев.

Заедно се справят с дефицита на продукти, с икономическите трусове, а това, че производството на салати не е добре раз­вито в България, е сериозен проблем. Из­ползва се технологично оборудване от ме­сопреработвателната и консервната про­мишленост, което не дава желаните резул­тати като качество. За да намерят реше­ние, Русеви се обръщат към машиностро­ителните заводи и с техни конструктори създават машини, проектирани специално за нуждите им. Така успяват да подобрят производствената си технология, което им позволява да удължат срока на годност на салатите си от 36 часа по БДС до чети­ри дни. Периодът към днешна дата може да не изглежда впечатляващ, но за време­то си е истинско постижение. Този пробив дава възможност на фирмата да се разрас­не извън Бургас. „Влязохме в повечето об­ластни градове, създадохме си дистрибуция­та и запълнихме почти цяла България с на­шите салати“, посочва Стоян Русев и под­чертава, че дистрибуторите им също ра­ботят самоотвержено. Разказва за случай от една тежка зима, когато те пресичат планината въпреки суровите условия и доставят салати в Добрич, докато местният хлебозавод не успява да снабди града с хляб.

Стъпка по стъпка „Денито“ се развива устойчиво и през 1997 г. фирмата закупува пар­цел в Северната промишлена зона на Бургас, за да изгради собствена фабрика. Да се намери кредит в края на Виденовата зима – време на хиперинфлация и банкови фалити, е почти невъз­можна мисия. Стоян Русев изброява куриоз­ните ситуации, в които е изпадал – някои банкери искат като гаранция сума в марки или долари, равностойна на заема, други предпочитат залог в злато или скъпоцен­ности. ДСК е единствената институция, която подава ръка на „Денито“ и две годи­ни по-късно новата фабрика работи на пъл­ни обороти. Със собствена производствена база фирмата може да кандидатства по различни европейски програми – САПАРД, ФАР, Енергийна ефективност и зелена ико­номика и др., с чиято помощ закупува съвре­менни машини на стойност 2.5 млн. лв. В модернизирането на производството досе­га са инвестирани над 6 млн. лв., уточнява Стоян Русев, като повече от 800 хил. са вложени само през 2021 г.

„За нас технологичното оборудване ви­наги е било много важно, защото знаем, че без добри машини не можем да постиг­нем добро качество и капацитет“, подчер­тава управителят на „Денито“. Разказва с ентусиазъм за последните придобивки в цеха – линията за парно белене на карто­фи, оптичния сортировач, който снима вся­ка грудка с 2100 кадъра в секунда и ако засе­че и най-дребния дефект, отстранява негод­ния екземпляр. Разбираме още, че машина­та им за рязане е способна да накълца все­ки картоф на перфектни миниатюрни куб­чета, а преди да напуснат фабриката, го­товите салати се сканират с металотър­сач и уред за детекция на стъкла. „Слаби­те места, които биха могли да се получат в производствения процес, се следят изклю­чително внимателно, пазим всички статис­тики“, включва се и Тодор Русев.

Запомнящата се опаковка също помага да се продава доброто съдържание. Деница Колева напомня, че редизайнът на кутиите и добавянето на яркосиния цвят върху ка­паците през 2007 г. рязко отличава салати­те им на пазара и ги прави по-разпознава­еми като бранд.

Миналата година над 5000 тона продукция е потеглила от цеха на „Денито“ към търговската мрежа в цялата страна. Една пета от нея заема бестселърът на фирма­та – руската салата, с която започва ней­ният възход. Традиционните вкусове се ха­ресват на българите и са основното ядро в асортимента на фирмата, която следва и световните тенденции в храненето.

Към разнообразното „меню“ на „Дени­то“, включващо към момента около 70 про­дукта, всяка година се добавят нови рецеп­ти. Преди някоя от тях да стигне до маса­та на клиентите, трябва първо да се одобри от всички членове на фамилията. „Пра­вим семейни дегустации. Денят ни може да започне в 9 сутринта с лъжица майонеза, чашка олио или нещо друго“, казва Стоян Русев. Решенията се вземат с гласуване. Ако има един против, трябва да се довери на останалите. Ако несъгласните са повече от половината, се правят промени, дока­то рецептата се приеме напълно. Вторият тест се извършва от експерти на компани­ята, а после се дегустира и от фокус-група.

Историята помни и случаи, в които компанията е одобрила продукт, но пазарът го е от­хвърлил. Стоян Русев разказва за личния си фаворит, салата­та с риба тон, която произвеждат преди години. Тя е вкусна, обаче не се продава добре заради високата ѝ цена. Спряхме я, казва със съжаление управителят на „Дени­то“ – когато търсенето е ограничено, не си струва да произвеждаш малки количества. Деница Колева отбелязва, че в момента си­туацията е различна и потребителите са склонни да плащат повече за по-доброто ка­чество. Именно то е котвата, която дър­жи „Денито“ на пазара вече 32 години. Русе­ви не правят компромиси е него. Възраст­ният мъж припомня финансовата криза от 2008 г., когато много от колегите му зали­тат към имитиращите продукти в името на по-ниската себестойност: „Ние не се поддадохме на тази вълна и хората оцениха, че не сме ги излъгали.“

В пандемията фирмата остава стабил­на, като цяло хранителната индустрия не е засегната толкова силно, колкото други сектори. Отбелязва за кратко отлив от насипните витрини за сметка на продажби­те на пакетирани салати. Според Търговския регистър за 2020 г. приходите на „Де­нито“ са малко над 11 млн. лв., 3% по-ниски от тези през 2019 г. Миналата година про­дажбите се нормализират и бележат ръст от близо 9% спрямо предходната.

Кризата от последните седмици – вой­ната в Украйна, обаче се отразява върху „Денито“. Въпреки че няма партньори от двете враждуващи държави, компанията усеща ефекта от войната. Разходите за су­ровини се увеличават и Русеви търсят на­чини за оптимизация. Фирмата вече рабо­ти по проект за изграждане на фотовол­таична централа за собствени нужди, коя­то да свали сметките за ток. Очакванията им са и към държавата – да подкрепи биз­неса адекватно и своевременно. „В проти­вен случай проблемите ще ескалират и ще е трудно да се овладеят“, коментира Дени­ца Колева. „Адаптираме се към ситуация­та и едно е сигурно – няма да предадем на­шите ценности. Ако падне потреблението, ще се свием, но няма да пипнем качество­то“, категоричен е Стоян Русев. Минавал е през много бури в своя 83-годишен живот и за повече от три десетилетия като пред­приемач вярва, че семейният модел ще из­държи и на този щурм. Силата му се крепи не само на трите поколения Русеви, но и на двете генерации служители, които в годи­ните са плътно до тях.

Откъдето и да се погледне, приемстве­ността е линията на живота на „Денито“. Внуците на Стоян Русев, израснали в кухня­та на бизнеса и попили всеки детайл, вече поемат щафетата. Заедно, всички работят в симбиоза: „Старите поколения предават опит и увереност на младите, а те ни за­реждат с идеи и енергия“, казва патронът на фамилията. За бъдещето на компанията той се уповава и на правнуците. Надежди­те му са „Денито“ да остане в семейство­то и да продължи да расте. А уроците, кои­то е научил за живота и предприемачество­то, той предава на наследниците си все­ки ден – с личния си пример: не изменяйте на принципите си, отнасяйте се с уважение към хората, с които работите, не преда­вайте доверието на клиентите.