Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
11 април 2022, 13:21

Миризливи пари

Георги Ганев Автор

За съжаление, живеем в интересни времена, в които крайно необичайни събития се наслагват едно връз друго. Последното засега е война в Европа. Откакто тя започна, се постави начало и на поредица от световни стопански процеси. Някои от тях, например определени санкции, не са нещо ново, но други са напълно безпрецедентни, като например замразяването на лични и на държавни активи, решенията на множество бизнеси да прекратят бизнеса си и отношенията си с определена държава, немислимото допреди месец дълбинно преразглеждане на енергийни и отбранителни стратегии на редица държави и съюзи.

Снимка: Envato Elements

Едно от важните решения на голяма световна общност беше блокирането на около половината международни ликвидни резерви на държавата агресор. То, както и неговите основни последици, са всъщност един изключителен урок, в реално време и пред очите на всички, за същността на явлението пари и за валидността на две много различни теоретични обяснения за него.

От една страна е държавната теория за парите. Според нея нещо е пари тогава и само тогава, когато държава го е обявила за средство за разплащане при косвена размяна. Според това схващане за същността на парите едновременно нищо не може да е пари, освен ако държавата не го обяви за такова, и всичко, за което държавата направи подобно обявление, е пари. Държавната санкция е достатъчно условие за всяко нещо да бъде пари и да може да служи за разплащане.

От другата страна на държавната теория е едно много различно схващане за същността на парите, за което още няма широко приет термин, но което почива върху разбирането за парите като за самовъзникващо обществено явление. Според нея пари е всяко нещо, за което дадена човешка общност достига до споделяно от членовете ѝ съгласие да бъде общоприето като средство за разплащане. Държавата може да е един от начините за достигане до подобно съгласие, но със сигурност не е нито необходима, нито достатъчна.

Съвсем очевидно, през последните години Руската федерация трупаше международни ликвидни резерви, т.е. пари, с ускорени темпове. Днес вече е очевидно, че това е била част от стратегията ѝ да обезпечи ресурсно настоящата си война в Украйна. Очевидно това трупане се е уповавало на държавната теория за парите. Златото и активите в конвертируеми и уважавани световни валути са пари, защото редица държави, както и самата Руска федерация, ги признават и обявяват за такива. Бидейки пари, те са високоликвидни и могат да послужат за всякакви разплащания незабавно, безпроблемно и с ниски разходи.

Изведнъж някъде в началото на март 2022 г. се оказа, че това не е така. Златни, валутни и депозитни наличности, неоспорима собственост на Руската федерация, на стойност стотици милиарди долари, се оказаха неликвидни и неспособни да служат за незабавни разплащания. Оказаха се не-пари. Причината е, че общността от държави и индивидуални стопански деятели по света просто реши да не ги приема. Неприемането от страна на партньори се оказа по-важно от това дали някоя държава е декларирала нещо за пари или не.

В крайна сметка освен сериозен удар върху държависткото схващане за парите настоящият епизод показва и силната ограниченост на известната мисъл, че парите не миришат. Очевидно е, че в момента по целия свят руските международни резерви могат да бъдат надушени и разплащане с тях да бъде отказано – дали от държава или от частни лица. През март 2022 г. голяма световна общност реши, че руските активи в злато, валута или депозити миришат

TBI Bank с депозит с водеща за пазара лихва от 1% Innovation Capital: Фондът на (най-) младите компании

Свързани статии

Георги Ганев: Публичният дискурс за газа се изпълни с шум, който почти не позволява извличането на полезен сигнал

Бизнес, Водещи новини

Георги Ганев: Публичният дискурс за газа се изпълни с шум, който почти не позволява извличането на полезен сигнал

Що е то „галоп“ в съвременната икономика

Бизнес

Що е то „галоп“ в съвременната икономика

Данните и техните промени

Бизнес, Водещи новини

Данните и техните промени

Георги Ганев: Проблемът с енергийните цени

Бизнес, Водещи новини

Георги Ганев: Проблемът с енергийните цени

Социалност и настигане, или дългосрочните приоритети на държавната политика

Бизнес, Водещи новини

Социалност и настигане, или дългосрочните приоритети на държавната политика

Световната икономическа трилема

Бизнес, Водещи новини

Световната икономическа трилема

Реклама

Избрано

отпреди 4 часа

Икономическият начин на мислене

отпреди 3 дни

Максимално ускорение

отпреди 3 дни

Предприемачи в киното*

отпреди 5 дни

Запознайте се с визията на новаторите в здравеопазването

10 май 2022, 11:18

Първи икономически прогнози след началото на войната

30 април 2022, 17:13

Георги Ганев: Публичният дискурс за газа се изпълни с шум, който почти не позволява извличането на полезен сигнал

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30 Class 2021
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени