Как Европа може да постигне енергийна независимост от Русия
Заглавието представлява вероятно най-често задаваният въпрос, откакто започна войната в Украйна. От 2000 г. до днес Европейският съюз увеличава дела на вноса от 56% до 61% от енергията си. Сред всички страни членки изпъква развитието на Дания – от огромен нетен износител на енергия (нефт и газ) тя се превръща в голям вносител. Това се случва, когато закриеш добива на конвенционална енергия в името на утопии.
Най-показателен обаче е примерът на Германия. След повече от две десетилетия на гигантски инвестиции и всякаква възможна подкрепа за преминаване към ВЕИ, намаляване на потреблението на изкопаеми горива, закриване на добива на въглища и ядрената енергетика към края на 2021 г. Германия е в следното положение:
Тотална доминация на изкопаемите горива в общия енергиен микс – 77% от първичната енергия на страната идва от нефт, газ и въглища. Нефтът си стои стабилно на върха (32%), следван от газа (27%) и въглищата (18%). Ядрената енергетика бавно умира, но само с 8 GW инсталирана мощност все още дава цели 6.2% от общата енергия. Това все още е повече от всичките 122 GW инсталирана мощност от слънчеви и вятърни централи, които дават само от 5.2%. ВЕИ дават общо само 16% от всичката енергия, като големият играч там е биомасата с почти 9%. Забележителен е делът на енергията от отпадъци (1.1%), който показва колко голяма полза може да има от енергийното им оползотворяване. През 2021 г. потреблението на първична енергия и въглища рязко нарасна спрямо 2020 г., а цените на всички енергийни източници направиха исторически рекорди. От големите енергоизточници на територията на Германия в значими количества се добиват само лигнитни въглища. Огромната част от нефта, газа, черните въглища и биомасата се внася от Русия.
Всичко това продължава и през 2022 г. В резултат на затварянето на половината останали АЕЦ на 1.01.2022 г. тази година делът на ядрената енергия ще спадне двойно. При тези цени на газа и вносните въглища той ще бъде почти изцяло заместен от местните лигнитни въглища. И въглеродните емисии ще продължават да растат.
В икономиката съществува понятието opportunity costs: Ако едни пари се инвестират в нещо, те не могат да бъдат използвани за друго и съответно носят потенциални пропуснати ползи. Идеята, че наливането на безкрайно количество пари във ВЕИ и електрификация – при наличните технологии – води до енергийна независимост, е заблудата, която ни докара до това положение. Относителна енергийна независимост може да имаме само ако политиките и финансовите потоци се насочат към работещи решения – връщане към собствен добив на конвенционални горива, ядрени централи и реална диверсификация на доставките им. В тази връзка Европа, особено Германия, има преди всичко много въглища.
Инвестиции във ВЕИ и съхранение на енергия трябва да се правят, но не може да се разчита само на тях. Някой ден това може и да се промени, но няма да е скоро – нужни са много време, пари, работа и нови технологии.
Накрая се връщам на самата същност на въпроса в заглавието. Постигането на пълна енергийна независимост на една държава или континент е ужасяващо скъпа и практически непостижима цел. Самоцелното ѝ гонене е контрапродуктивно, освен ако не желаем Европа да се превърне в голям вариант на Северна Корея. 8 млрд. души могат да живеят добре на този свят само в състояние на мутуализъм – симбиоза между живи организми, която е в полза на всеки един от тях. Това е същността на разделението на труда, свободния пазар и глобалната търговия.
Войната в Украйна е несъвместима с това и ще доведе не само до преки жертви, а до цялостно обедняване, глад и разруха. Тя трябва да бъде спряна възможно най-скоро и търговията, включително с Русия, да бъде възстановена. Мирът е единственият път за всеки един от нас.
