Innovation Capital: Фондът на (най-) младите компании
Над 120 инвестиции за по-малко от две години активна работа – това е резултатът от дейността на фонда Innovation Capital, който помага основно на новосъздадени компании в България да намерят най-точния път за своето развитие. Темпът на инвестиране досега показва, че се финансира по една компания средно на седмица, което ги прави най-активните в сферата на финансирането в най-ранен етап в България. Според плановете до края на тази година трябва да бъдат направени над 80 процента от всички предвидени от фонда инвестиции. “Нашият фонд е екосистемен и задачата ни е да стимулираме предприемаческата дейност, като достигнем до голям брой компании“, казва Ангел Ангелов, управляващ съдружник във фонда.
Innovation Capital е създаден през 2019 г. като един от трите Фонда за ускоряване и начално финансиране и размерът на капитала първоначално е 15.6 млн. евро, от които около 90% са предоставени от Фонда на фондовете по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020 г. (ОПИК), съфинансирана от Фонда за регионално развитие на ЕС. След като през 2020 г. Фондът на фондовете разпределя между четирите избрани фонд мениджъра и ресурса, предвиден за технологично развитие, Innovation Capital вече разполага с 21.1 млн. евро, 19.3 млн. евро от които са публични средства, а останалите 1.8 млн. евро са набрани от частни инвеститори.
До края на инвестиционния период през 2023 г. според мандата на фонда трябва да бъдат финансирани над 200 стартъпа, а след това за две години могат да бъдат правени последващи инвестиции.
Животът на фонда е 10 години, като втората половина е предвидена за излизане от инвестициите. Финансират се компании, регистрирани в България, такива, в които има основател, базиран в България, или чиято дейност е базирана тук. Фонд мениджър на дружеството е „Иновейшън кепитъл“ АД. Управляващи партньори са Васил Христов, Димитър Костов, Борислав Стефанов и Ангел Ангелов. Членове на екипа са Явор Гочев, който е старши инвестиционен мениджър, както и инвестиционните мениджъри Таня Илиева и Кристиян Бегажев.
Дейността на фонда е ориентирана основно към компании в много ранен етап на развитие, мнозинството от тези компании още нямат приходи, нямат и продукт. „Ние подкрепяме най-ранните предприемачи на етапа, когато те работят все още със собствени средства, с помощта на приятели, на семействата си“, разказва Ангел Ангелов.
Подкрепата се осъществява по два канала. Единият е насочен към компании в pre-seed фаза, за етап ускоряване, където финансирането може да достигне до 50 хил. евро. Към този канал спада и частта за акселерация, насочена към компании на фаза идея или малко след основаването. Вторият канал на финансиране е насочен към по-напреднали дружества, които „вече са стъпили на краката си“ и имат пазар и приходи над 100 хил. евро годишно. Тук финансирането може да достигне до 1 млн. евро.
ТОЧНО ТОВА НИ ПРАВИ ПО-РАЗЛИЧНИ ОТ КЛАСИЧЕСКИТЕ РИСКОВИ ФОНДОВЕ, ЗАЩОТО НИЕ ОСЪЩЕСТВЯВАМЕ И ПРОГРАМА ЗА АКСЕЛЕРАЦИЯ.
Характерно за акселераторската програма е, че два пъти в годината се осъществяват срещи с много компании. Целта е не само да се даде финансиране, а също и предприемачите да бъдат обучени на бизнес умения и как най-лесно, бързо и ефикасно могат да започнат да скалират един бизнес модел. По време на акселерацията се добиват умения – за бизнес, презентационни, по финансово управление. „Не е достатъчно да имаш добра идея, трябва да можеш и да разкажеш за нея“, уточнява Явор Гочев. Предлагат се експертиза, менторска помощ, обучения по бизнес предприемачество, по специфични дисциплини, включително и за определени индустрии. „Последната ни програма през миналата година бе насочена към компании от сектора за бързооборотни стоки, а преди това – за постпандемични софтуерни решения“, споделя Ангел Ангелов. За тази година все още не е определена основната тема, но има идеи, които от фонда ще обявят скоро. През годината може би ще има само една акселераторска програма, която обаче ще е по-мащабна и по-продължителна.
По отношение на секторите, в които се финансират компании, фондът няма ограничения освен земеделие (който е силно субсидиран) и забранените от закона дейности и стоки. Въпреки това екипът се е насочил към пет–шест области, които са приоритетни. Една от тях е на бързооборотните стоки, където виждат потенциал независимо от това, че секторът не е характерен за рисковите фондове. Компании, които разработват софтуерните решения за бизнеса, автоматизация и роботизация също са сред наблюдаваните от екипа на фонда. Сериозна е и експозицията във финтех компании. „Покрай ковид пандемията актуална вертикала е съвременният начин на изолация на хората и тяхната нужда от развлечения“, допълва Димитър Костов. Затова от фонда се насочват и към компании от гейминг индустрията и такива с решения за подобряване живота на хората. Сред компаниите в портфолиото са и такива от секторите здравеопазване и образование, както и транспорт и логистика (доставки и решения за крайния клиент).
Според Димитър Костов те не са чисто технологичен фонд, който да залита в тази индустрия. Инвестициите са насочени към сектори, които са по-близки до реалната икономика и производство, отколкото до високите технологии. „Въпреки че 2021 г. е рекордна от гледна точка на сливания и придобивания и екзити като брой и като стойност, тази година и следващите ни чакат оценки, които ще са значително по-ниски от направените досега“, казва той. И допълва, че най-пострадали ще са технологичните индустрии, защото там винаги се е гледал потенциалът докъде ще стигне дадена компания, докато в по-традиционните индустрии винаги се гледа това, което генерира стойност. „Ние сме по-традиционни в този смисъл и портфейлът е насочен повече към индустрии, които генерират стойност или спестяват разходи. И сме убедени, че това в по-дългосрочен план ще се окаже печеливша стратегия за нас“, смята Костов.
Когато оценява потенциала на дадена компания, екипът на Innovation Capital винаги гледа дали тази компания ще създаде стойност през по-традиционни подходи и по-близки до хората индустрии, това, от което винаги имат нужда, за да се развиват и да бъдат по-конкурентоспособни, разказва още Димитър Костов. Това, което според него ги поставя в неизгодно положение спрямо страни от Западна и Централна Европа, е, че при Innovation Capital (и подобните на него фондове в България) размерът на инвестициите е пет до десет пъти по-малък от западните конкуренти. Същевременно амбициите на българските основатели са да се оценяват на стойности, близки до тези на аналогичните в развитите пазари. „Понякога има разминавания между това, как учредителите оценяват идеята си, гледайки аналози в развитите пазари, и това, как фондът оценява компанията“, разказва Костов. Затова се налага понякога основателите на компании да бъдат образовани за това, какво им предстои и че високата оценка идва с времето и постиженията.
Според Ангел Ангелов в последните месеци се усеща занижаване на предприемаческата активност в България. Моментната ситуация кара хората да бъдат предпазливи в предприемането на нови дейности. Все още невъзстановената икономика заради ковид ситуацията и очакванията за нулев ръст и рецесия влияят върху желанието и готовността на предприемачите да стартират нов бизнес. „Ние трябва да се напасваме спрямо ковид ситуацията и останалата обстановка и да преориентираме стратегията си към интересните за момента вертикали“, допълва той.
Екипът на фонда няма фаворити сред компаниите, в които са инвестирали досега, но няколко от тях те определят като показателни за дейността. Сред тях са „АвтоИконом“, разработваща платформа за сервиз на автомобили, и доставчикът на open banking решения „Айрис солюшънс“. Интересна е и компанията „РеБенеФит“, която създава софтуер за решаване на проблема с автоматизирането на допълнителните услуги, които работодателите предлагат на своите служители. Сред най-новите инвестиции на фонда се отличава тази в „Хелт ин бокс“, която разработва магазини без касиер. Компанията успява да набере голям брой клиенти в различни офиси за кратък период от време. „Ековокс“ прави технология за биоразградими опаковки, а дейността на „Юбитрак спорт“ е в сферата на футбола, където решава проблема за следене на движението на топката и играчите и извлича данни от това.
Въпреки огромното количество работа екипът на фонда успява да се справи благодарение на сплотеността му и досегашния опит на всеки от тях.
“ВЕЧЕ ДВЕ ГОДИНИ МИСЛИМ ЕДНАКВО, ЖИВЕЕМ ЕДНАКВО, ЧЕ ДОРИ СЕ И ХРАНИМ ЕДНАКВО”, казва Васил Христов.
Той идва от банковата сфера, където над 20 години работи заедно с друг от съдружниците във фонда, Димитър Костов. Ангел Ангелов се е занимавал с инвестиционно банкиране, придобивания и сливания, но от няколко години интересите му са в рисковото инвестиране и акселерацията. Борислав Стефанов пък придобива опит в консултантски и инвестиционни компании, в Българската агенция за инвестиции, а също и като ментор в друг фонд.