Супергерой с куфарче в ръка
Мои любими теми са здравеопазването, културата и социалното предприемачество.
Жертви на трафик на хора, които благодарение на безплатна правна помощ получават право да останат легално във Великобритания. Мигранти, които буквално са свалени в последния момент от самолета, с който ще ги депортират в страната им. Въпреки че звучат като сценарии за филми, това са всъщност много от случаите, които запълват ежедневието на адвоката по човешки права и публично право в британската кантора Duncan Lewis – Мария Петрова-Колинс, част от „30 под 30“ клас 2021.
„Трябва да си готов да жертваш много от личното си време, за да помагаш на тези хора, не е работа от 9 до 5. Може да се наложи да работиш в 2 сутринта, например, ако трябва да спреш спешна депортация на хора, за които знаеш, че ако ги екстрадират, в държавата им ще бъдат убити“, споделя младата жена.
Duncan Lewis е една от най-големите кантори в Англия и най-голямата, която се занимава с Legal aid – програма на британското правителство, която финансира делата на хора, които нямат възможност да наемат адвокат, за да се защитават в съда, като най-често става дума за жертви на сексуална и трудова експлоатация, както и мигранти.
Всеки месец адвокат от кантората посещава бежански лагери в страната и се среща с всички, които са поискали да бъдат представлявани от адвокат в съда. Клиенти достигат до кантората още чрез неправителствени организации или след разпространение на информацията за дейността им от уста на уста. За всеки случай се кандидатства за финансиране и трябва да докажеш на държавната агенция, че този клиент трябва да бъде подкрепен от държавата. От своя страна кантората поема само случаите, при които има над 50% шанс да бъдат спечелени.
Работата никак не е лека. Мария Петрова-Колинс защитава хора с много тежка съдба. Като жена от Китай, която е трафикирана в Англия, тъй като дължи пари на лихвари в родината си. Тръгва с обещание да ѝ намерят работа като детегледачка или маникюристка. Вместо това веднага е откарана в дома на мъж, който започва да я експлоатира сексуално и да я продава и на свои приятели. След две години, в които е заключена на тавана и малтретирана, тя успява да избяга. Свободата ѝ обаче продължава твърде кратко, защото попада в бежански център, в който отново я държат под ключ, докато чака да получи статут за легално пребиваване в страната или да бъде депортирана. Петрова-Колинс ѝ помага да се пребори за статут и дори издейства децата ѝ да пристигнат във Великобритания. „Минаха години оттогава, но всяка година получавам картичка за Коледа, бонбони и аз винаги се сещам за нея – това е най-хубавата благодарност, която можеш да получиш“, признава Петрова-Колинс.
В друг случай тя защитава мъж от Виетнам, който е трафикиран три пъти до Европа – първо в Холандия, след това в Германия и накрая във Великобритания. Мъжът успява да се измъкне, но е заловен от властите, които отново правят опит да го депортират. След намесата на адвокатката обаче той успява да получи право легално да остане в страната и да заживее нормален живот.
Немалко са случаите, които срещат Мария Петрова-Колинс с мигранти, които чакат да получат бежански статут. Много от британците, а и не само, имат нереалистична представа за това какво е да си бежанец в Англия. Понякога самите мигранти нямат идея какво ги очаква, след като пристигнат в страната, обяснява тя. „Животът им е изключително тежък. Няма да са на улицата, получават джобни за най-базовата храна, но чакат с години някой да се сети за тях. Не могат да излизат от държавата, не могат да са под наем, да работят.“
В практиката си се среща и с един български клиент. Когато неговият случай стига до Duncan Lewis през 2019 г., възрастният мъж живее от 10 години в Англия. Поработва по нещо и живее в изоставен гараж, където го залавят британските власти, пращат го в център за бежанци и искат да го върнат в България. Той обаче не иска да се връща, защото в родината си няма нищо и никого. С помощта на Петрова-Колинс оспорват решението да бъде задържан под стража. Получава право да остане легално в страната и дори получава финансова компенсация в размер на 15 хил. паунда.
Истинска промяна с по-голям обхват Мария Петрова-Колинс успява да постига благодарение на делата си в сферата на публичното право, при което оспорва решения на държавни органи, най-често в лицето на Министерството на вътрешните работи, както и правни документи – закони, наредби.
„Може да става въпрос дори и само за една дума, но това нещо е изключително важно и всяка една победа е от голямо значение и е единственият начин, по който можем да променяме света, в който живеем, дори да става въпрос за една думичка, защото една думичка може да коства живота на човек“, подчертава тя.
И дава пример от практиката си с жертви на трафик на хора. След като се докаже, че действително са жертви на трафик, тези хора въпреки това трябва да изчакат решение дали ще получат статут за легално пребиваване в страната. Би трябвало решение по всеки казус да се получава в рамките на шест месеца, но в повечето случаи се чака над две години. „През това време нямат право да работят, живеят на отвратителни места, получават 30 паунда на седмица, живеят като скотове и чакат. Отвоювахме тези хора да имат право да останат в държавата легално, след като бъде потвърдено, че става дума за жертва на трафик, без да е нужно да се изчаква допълнително решение за бежански статут“, обяснява адвокатката.
Мария Петрова-Колинс решава, че иска да бъде адвокат по човешки права, докато учи в Queen Mary University of London и по време на годината, която прекарва в Leiden University, Нидерландия, по програма „Еразъм“.
Във Великобритания пристига на 17 години, веднага след като завършва гимназия. Толкова малка е, защото тръгва в първи клас едва на 5. „Винаги съм била най-малката, където и да съм. Винаги съм била отлична ученичка, родителите ми бяха доста стриктни, но всичко си идваше от моето желание да съм първа. Беше като стимул за мен това, че съм по-малка, да се доказвам, че „вижте ме и аз мога“.
Правото не е било детската ѝ мечта. Към него я подтикват родителите ѝ, тъй като тя самата не е решила с какво иска да се занимава, а и защото разбират, че то е добър трамплин за развитие, дори и да не избере след това този кариерен път.
Най-голяма роля за това да се насочи към защитата на човешки права изиграват посещенията ѝ в Индия и Китай по програми спонсорирани от британското правителство – Study India и Study China. „Това, което видях – в Индия особено, беше немислимо. Макар че е демократична държава, има такова разделение на бедни и богати, каквото никъде другаде не може да се види. Толкова бедни хора, които буквално живеят на паважа, цели семейства – малки и големи, всички на тротоара и в същото време аз си седя в таксито с хубава рокля. Почувствах, че не е справедливо. Ходихме в гетата – много бедни квартали, където виждахме хората как живеят и как си изкарват хляба ежедневно. Нищо не ни беше спестено.“
Тези пътувания и времето, което прекарва в Индия и Китай – по един месец във всяка държава, определят окончателно професионалния ѝ път. „Бях подтикната от моята голяма вътрешна битка с несправедливостта по света – няма нещо, което да ме изкарва повече извън нерви от несправедливостта във всичките ѝ форми. Това беше най-нормалният за мен път“, споделя Мария Петрова-Колинс.
В адвокатската кантора Duncan Lewis попада веднага след завършването на магистратура през 2016 г. Започва като младши адвокат, през 2019 се квалифицира официално като адвокат, а сега вече има свой екип от младши адвокати, които ѝ помагат.
Заради своята отдаденост на професията през 2019 г. е номинирана за Legal Aid Lawyer of the Year, така наречените правни оскари във Великобритания, и става един от тримата финалисти в своята категория. „Бях номинирана с хора, които отдавна са адвокати. Самият факт, че бях номинирана, беше голяма работа“, казва тя и допълва, че е предизвикала голям интерес с разкази за случаи, в които е отделяла от свободното си време в почивен ден, за да се притече извънредно на помощ на клиент. „Те са ми като деца. Като дойдат в Англия, те те приемат не само като твой адвокат, а като свой приятел, като майка, като психолог. Обаждат се с всякакви проблеми. Няма как да зарежеш работата си, дори за един уикенд. Нужен си и не искаш да ги предадеш.“
В момента Мария Петрова-Колинс работи по около 50 дела и вече отдавна не мисли, че работата ѝ ще е да седи само пред компютъра в офиса. Вместо това тя гледа напред. Мечтае в бъдеще да създаде организация, която да помага на жертвите на трафик на хора, като им предоставя не само правна помощ, но и всякаква друга подкрепа, от каквато се нуждаят.
„Важно е бързото и адекватно установяване на такива жертви – повечето не знаят какво е, не знаят, че са такива. Много ми се иска да изиграя някаква роля в този процес. Приемам много лично тази мисия, защото смятам, че няма нищо по-лошо, което може да се случи на човек в този свят, от това да бъде трафикиран, да бъде експлоатиран. Това е адът на земята.“
Тъй като са преживели голяма травма, жертвите на трафик имат нужда от психологическа подкрепа и разбиране, от помощ да си стъпят на краката и да се интегрират в обществото, тъй като понякога дори дребни детайли могат да ги върнат към преживения кошмар.
Адвокатът разказва за клиентка, жертва на трафик на хора, която ѝ звъннала по телефона паникьосана, защото е преместена в подземна стая в общежитието, където е настанена, и е била заключена за малко. Тази случка я връща към болезнения спомен, когато е била затворена в подземие и измъчвана. „Има малки детайли, които трябва да се имат предвид, когато става дума за жертва на трафик – дори да имаш добри намерения, има неща в историята им, които могат да влошат много здравето им. Важно е да има хора, които да ги идентифицират навреме и да помагат.“
Мария Петрова-Колинс планира да развива тази дейност паралелно във Великобритания и в България. „Не смятам завинаги да оставам в Англия, но не искам и да я напускам. Искам да намеря баланса на живота ми там с този в България, да имам и тук истински живот. Това ми е мечта“, казва тя.
