Menu
Cart
Forbes България
Cart
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes INSIGHTS
  • Featured
    • FORBES 30 под 30 Class 2021
    • Forbes Women 2022
    • Forbes Men On Top
    • nPloy BrandVoice | Партньорска програма
Close Menu
Close Cart
27 април 2022, 11:00

Полезните ходове на един машинен инженер

Елеонора Тарандова редактор във Forbes

Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.

Въздухът в село Ус­тина през зимата носи усещане за здраве – свеж, кристално чист, идващ от Север­ните Родопи. Облечен само в спортна жи­летка, Милко Цветков слиза от автомо­била си, паркиран до фонтана на бутико­вата винарска изба „Вила Юстина“. Идва от лозята и се запътва към залата за де­густации – светла, просторна с грамоти по стените на отличени вина в престиж­ните конкурси Mundus vini и Chardonnay du Monde. Освен бутикова изба „Вила Юсти­на“ е шоурумът на „Томика-Метал“, едно от водещите машиностроителни предпри­ятия за хранителната промишленост в България, където може да се видят най-но­вото оборудване и технологии във винарството, изложени в огромно хале.

Винаги когато се появи клиент с намерение да похарчи повече пари за оборудване на нова изба, основателят на „Томика-Метал“ Милко Цветков го кани да види шоурума във „Вила Юстина“. Като разгледат, а после опитат виното и храната в ресторанта, лесно подписва договорите. Снимка: Елена Ненкова

„Когато дойдат клиенти да разгледат шоурума, а после опитат виното и храната в ресторанта, лесно подписваме договори­те“, казва Милко Цветков. Основателят на „Томика-Метал“ и собственик на една от най-модерните изби в Европа знае на кого какво да предложи и това му носи успех.

Сърдечен и усмихнат след разходката в лозята, той сяда на масата за среща­та с Forbes. Първите му думи са за очак­вано обаждане от партньорите в Румъния, с които работи по голям проект за 4 млн. евро в Русия. „Томика-Метал“ изработ­ва оборудване за производство на пенливо вино, но заради войната на Русия в Украй­на няма коридор, по който да се транспор­тира до Краснодарския край и проектът е спрян. Следователно няма как да се извър­шат и плащанията, а са направени сериозни разходи. Износът за Русия съставлява 25% от годишния оборот на пловдивския завод (36 млн. лв. за 2021 г.). По-големият проблем е вакуумът, който се получава, когато един проект бъде прекъснат предсрочно, а да се започне нов отнема два месеца за дос­тавка на материали и инженеринг. Също и двойното поскъпване на никела, както и отказът на търговците и производители­те на материали да продават. От извест­но време Милко Цветков е оставил цяло­то управление в ръцете на своя заместник Николай Костадинов, който в края на 2021 г. поема договори, достатъчни да запълнят капацитета на завода за пет месеца напред, а сега е изправен пред проблем за въз­становяване на паричните потоци.

Цветков рядко ходи в завода. Само при нужда да се подписват документи. Може да следи камерите, но казва, че не го прави, за­щото „няма цял живот да е там“. За последно е влизал в ръководна роля през 2013 г., и то заради критична ситуация, предиз­викана от лошо планиране, довело до 150 хил. евро загуби от неустойки. „Върнах се да поема управлението, въпреки че бях раз­тегнал връзки на ски“, казва той. Куцукай­ки в халето, с футболна свирка успява да върне ритъма в производството. Оттога­ва се включва само при анализите и разче­та за инвестициите. Цялата му философия за успешен бизнес минава през развиване на технологиите. „Томика-Метал“ е единстве­ното голямо предприятие в бранша, кое­то не произлиза от бивша социалистическа структура и е успешно благодарение на не­говия силен предприемачески дух.

Още докато учи инженерство във ВМЕИ – Варна през 80-те, Цветков е сред най-буд­ните студенти, които често провокират преподавателите си с въпроси. Като стипендиант на завода за хартия „Свилоза“ в Свищов, родния му град, той е длъжен да започне работа в местната база за развитие и внедряване, но скоро се мести в Пловдив, защото съпругата му е оттам.

Следващите няколко години прекарва като конструктор на съоръжения за био­технологии за фармацевтичната индустрия в базата на „Биомашиностроене“. През 1992 г. решава да направи нещо сам. Ку­пува заваръчен апарат за 500 лв. и с един микробус обикаля мандрите в страната да монтира оборудване и тръбопроводи. Ако някой го пита с какво се занимава, обяс­нява, че прави дребни работи, но смята да строи завод. Пътят към целта се отваря още с първия по-голям клиент.

Един ден, както си седи в къщата на жена си в стария пловдивски квартал „Кю­чук Париж“, запалил печката чудо в очак­ване някой да го потърси за работа, поне­же пуска обяви в местния вестник „Мари­ца“, получава обаждане по телефона от из­вестен търговец на алкохол. „Трябва да на­правим завод за високоалкохолни напитки“, казва му клиентът. След 15 минути тър­говецът на алкохол пристига пред къщата, „мерцедесът му запушва цялата улица“.

„Не бях виждал такава кола“, казва Цветков. От разговора става ясно, че за целия проект ще отидат 400 хил. лв., и то ако купи материалите, преди доларът да е ударил тавана. На следващия ден от Сто­панска банка негова позната му звъни, при­теснена, че „тук един донесе 400 хил. лв. в брой за твоя сметка“, а той я уверява, че всичко е наред. Следващите три месеца са изпитание за инженерните му възможнос­ти. Срокът е кратък, а дори машини няма. Освен това помещението, наето за цех, е пълно с шамот и три дни го изгребва. На­края свършва работа и печели „една добра сума“, с която веднага купува машина за плазмено рязане. „Не бях виждал машина да прави такива пари“, казва той. В бума на новите мандри от поръчки не му остава време една табела да сложи на цеха за ори­ентир на клиентите. Голяма част от рабо­тата върши сам. Той е проектант, снабди­тел, счетоводител и мениджър с шест ра­ботници. Всеки месец работата расте.

През 1997 г. той вече има достатъчно капитал да купи едно старо предприятие за железни огради в Свищов за 100 хил. долара с идеята да го направи стратегическа база. Винарските изби в Северна България се нуждаят от обслужване, а инвестиции­те там никога не спират. Прави си и друга сметка – да вземе пазар на Изток – Румъ­ния, Украйна и Русия, и да се намести меж­ду доставчиците от Италия и Франция. В България има пет големи предприятия за неръждаемо оборудване за хранителна­та промишленост, разсъждава той, а в Ру­мъния нито едно. Когато се появява кли­ент с поръчка за 5 млн. долара от Украй­на, която не е по силите на никое предпри­ятие в страната да я изпълни самостоя­телно, Цветков се обръща към производи­телите в бранша да си разделят работа­та, вместо да дават конкурентни оферти: „Не се получи. Не можаха да разберат, че заедно може да сме голяма сила в региона.“

През 2003 г. Милко Цветков най-после има възможност да изгради мечтания голям завод на 7 декара земя и ста­ро хале, купени изгодно от инвестиционен фонд. Със 700 хил. лв. кредит от банка и още 1 млн. лв. стоков кредит от търго­вец на неръждаеми материали той успява да завърши строежа, без да губи ритъма в производството. Времето е благодатно за бизнес. Програмите САПАРД финансират проекти за нови мандри и изби, а собстве­ниците им търсят оборудване. За една го­дина Цветков връща кредита, като прода­ва цеха в центъра на Пловдив, но след фи­налното разплащане остава касата празна.

Снимка: Елена Ненкова

„Имаме 3 хил. лв. в сметката, а след пет дни трябва да платим 300 хил. лв. за­плати“, звъни му притеснена счетоводи­телката. Цветков решава да похарчи още 1000 лв. за тухли и да ги изпрати на попа от съседно село, който щял да строи нов храм и го помолил за помощ. „На нас ни трябват 300 хил., а не 1000 лв., оправда­ва той действията си пред нея.“ За късмет „или с Божията помощ“ най-неочаквано в сметката на компанията постъпват 600 хил. лв. от клиент, решил да плати по-рано от уговорения срок. В този случай пробле­мът със заплатите се решава безучастно.

Току-що отворил новия завод, Милко Цветков прави „най-полезния ход“, като взема на стаж петима второкурсници от Института по хранителни технологии в Пловдив. Прекарва ги през всички звена в производството, включително да бършат детайлите в склада. Плаща им на час. След четири години ги назначава на постоянна работа. Събира ги на един обяд, за да им начертае светлото бъдеще. „Искате ли на минус 10 градуса да сте облечени в костюм и да не носите палто, казва им той. – Вли­зате си в гаража, после с колата до офиса и не ви трябва палто. Това ви чака.“

Двадесет години по-късно тези бивши стажанти заемат всички ключови позиции в управлението на „Томика-Метал“ – от търговията, маркетинга, производството до техническия отдел. Казал им е за сделка под 500 хил. да не го занимават. „Всички ние получихме свобода да растем и да разви­ваме компанията. Много неща минаха през главите ни, понякога емоционално и доста бурно“, казва Николай Костадинов, който е заместник-директор от две години.

Още си спомня 2007 г., когато Цветков ги събира да им каже, че „в България вече няма много работа за нас“. Взема една кар­та на Европа и с пергел очертава окръж­ност до 2000 км около Пловдив като ори­ентир къде да търсят участие в панаири. Дава им насока: „След 10 години искаме да сме в Европа със скъпо и сложно оборудва­не – не с млекарски и винарски съдове, кои­то всеки може да прави в гаража си.“

Тръгнали по изложения, те скоро осъз­нават, че без партньори трудно ще прода­ват и налагат в чужбина търговската мар­ка TM INOX. Затова първият контакт с компания от Молдова е много важен да се включат в няколко проекта за оборудване на бирени заводи в Румъния и Молдова.

Точно когато трябва да печелят поръч­ки в чужбина, настъпва финансовата кри­за, а с това и сривът на пазарите. Пъл­но затишие настава в завода през 2010 г. Цветков обаче решава, че сега е времето да тегли кредити и да вдига нови две ха­лета, за което е подложен на критики от близки и познати. На всички обяснява, че след криза винаги идва подем. Истинската причина е друга. В завода има 250 души, на които трябва да намери работа, те да са спокойни за прехраната си и да не ги загу­би. Може да ги ангажира да разчистват те­рена, да къртят и копаят. За заплати вади от дълбокия резерв, докато не изчерпва и последния лев от заделените 1.5 млн. лв. Хората са най-важни за него. Показва го и в корона кризата през 2020 г., като увели­чава заплатите на всички с 200 лв., за да се успокоят, че никой няма да затвори бази­те на „Томика-Метал“ в Пловдив, Свищов и Чирпан, нито „Вила Юстина“ и фермите, където работят общо 604 души.

Освен че разширява базата през 2010 г., Цветков извършва сериозни инвестиции в пълна механизация на производството. В годините на подем харчи над 1 млн. евро за технологии, с които компанията пости­га високо качество на изделията и конку­рентна цена. TM INOX става желан парт­ньор на някои от най-големите междуна­родни инженерингови консорциуми в храни­телната промишленост като GEA, Tetra Pak, Alfa Laval. Качеството на изделията става причина за интереса на американска­та корпорация за високотехнологично ин­фраструктурно оборудване и технологии SPX да включи TM INOX в листа на подиз­пълнителите си. „Започнахме с малки дос­тавки на тръби и въздуховоди, а след чети­ри години се утвърдихме като основен дос­тавчик на сложно оборудване. Научихме се да работим по техните високи стандар­ти“, казва Николай Костадинов, който уп­равлява проектите за SPX.

От 13 години TM INOX изнася ог­ромни съоръжения за заводи за сухо мля­ко на Nestle, Danone, Arla, което е цел­та на Цветков. „В Швейцария продаваме млекарски съдове, а в Белгия, Франция, Гер­мания и Англия – оборудване за пивоварни“, казва той, доволен от постигнато партньорство с най-големите в Германия инже­нерингови компании за пивоварни BrauKon и Esau&Hueber. Всички съдове за пивоварна­та на режисьора Гай Ричи Gritchie Brewing в Англия са изработени в Пловдив. За Русия, Южна Корея и Нова Зеландия изнася обо­рудване за винарни.

Винаги когато се появи кли­ент с намерение да похарчи повече пари за оборудване на нова изба, Милко Цветков го кани да види „Вила Юсти­на“. Показва му различни технологии във винопроизводството, включително и цеха за пенливи вина: „Веднъж ме попитаха има ли къде да кацне хеликоптер. Бяха хора от прочутото руското имение „Абрау Дюрсо“ до Сочи. Проучваха възможности да изкупу­ват бяло грозде в България. След две годи­ни ни станаха клиент.“

Проектът „Вила Юстина“ е преди всич­ко страст и след това бизнес. Навремето баща му го води на малкото семейно лозе да копае, а през 2008 г. синът го отвежда на своето лозе на 450 декара по склонове на село Устина. Казва му, че иска да прави ка­чествено вино и винен туризъм и изобщо да „пробуди винарството в България“. За­това символът на „Вила Юстина“ е петел. През 2019 г. бутиковата изба е посетена от 15 хил. чужденци от 53 държави. Пре­димно гости на Пловдив. Цветков измест­ва фонтана, за да влизат свободно с авто­буса. Същата година той пуска хотелския комплекс „Юстина Вилас“, а сега строи спа зона с басейн. Покрай бизнеса с вино разви­ва ферма за месодайни кози, риби и хайвер за ресторанта. Казва, че досега е вложил над 6 млн. лв. в проекта и е заложил 200 хил. лв. печалба на година, след изваждане на ин­вестициите. Кога ще стане това – не знае. Миналата година за пръв път вижда 20 хил. лв. отгоре, „което е добре“. В разговора до­бавя, че на него печалба не му трябва, сти­га да има за хората: „Мога да живея с една бутилка шампанско, да си заредя колата и да изям един сандвич някъде.

Илън Мъск си купи Twitter, някой знае ли какво следва? Джаз, хляб и възпитание на вкус

Свързани статии

РАБОТОД.СРЕЩА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА

BrandVoice, Бизнес

Време е институциите, работещи за бизнеса и икономиката, да обединят усилията си

Нюх за бизнес

Бизнес

Нюх за бизнес

DAO не е еднодневка, а платформа

Пари

DAO не е еднодневка, а платформа

Джаз, хляб и възпитание на вкус

Водещи новини, Лайфстайл

Джаз, хляб и възпитание на вкус

Spark: Всяка кола е пазар

Бизнес, Водещи новини

Spark: Всяка кола е пазар

Дамян Дамянов: Успехът е в свободата

Бизнес, Водещи новини

Дамян Дамянов: Успехът е в свободата

Реклама

Избрано

отпреди 4 часа

Икономическият начин на мислене

отпреди 3 дни

Максимално ускорение

отпреди 3 дни

Предприемачи в киното*

отпреди 5 дни

Запознайте се с визията на новаторите в здравеопазването

10 май 2022, 11:18

Първи икономически прогнози след началото на войната

30 април 2022, 17:13

Георги Ганев: Публичният дискурс за газа се изпълни с шум, който почти не позволява извличането на полезен сигнал

Forbes България
  • Списанието
  • Събития
  • Forbes Бюлетин
  • Реклама
  • Online Магазин
  • Абонамент
  • Контакти
  • Forbes профил
  • Последни
  • Бизнес и Коронавирус
  • Иновации
  • Лидерство
  • Пари
  • Бизнес
  • Стартъпи
  • Класации
  • Лайфстайл
  • Forbes TV
  • От извора
  • BrandVoice
  • Forbes Healthcare Summit
  • Forbes DNA of Success
  • Forbes Innovation Forum
  • Forbes 30 под 30 Class 2021
  • Forbes Women Forum
  • Бизнес Наградите на FORBES
    • • Специални награди
    • • Условия
    • • Категории
    • • Жури
    • • Победители 2022

Актуален Брой

FORBES е лицензирана търговска марка, собственост на Forbes IP (HK) Limited. FORBES БЪЛГАРИЯ се издава от „Българска бизнес медия“ ЕООД по силата на лицензионно споразумение с Forbes IP (HK) Limited. Forbesbulgaria.com се изгражда и поддържа със съдействието на JT Design
Политика за поверителност
© 2022 FORBES. Всички права запазени. © 2022 „Българска бизнес медия“ ЕООД. Всички права запазени