Печели или губи България от енергийната криза?
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Колко зависима е България от природния газ и може ли страната ни да спечели от създалата се ситуация? Тези въпроси станаха гореща тема през последните дни заради решението на „Газпром“ да спре доставките на газ към страната ни. Отговорите потърсихме от старши икономиста на Институт „Отворено общество“, Георги Ангелов.
„Потреблението на природен газ в България е около 3 млрд. кубически метра годишно като варира в малки граници, между 2.9 и 3.2 милиарда“, казва експертът, позовавайки се на данни на Евростат. Това представлява едва 0.8% от общото потребление на газ в Европейския съюз (което е близо 400 милиарда куб.м. годишно). Количеството газ, използвано в България е два пъти по-ниско от Гърция, три пъти по-ниско от Австрия и Унгария, шест пъти по-малко от Белгия.
Газът има сравнително нисък дял в енергийния микс на България. Средно в Европа природният газ има дял от около 25% в общия енергиен микс, тъй като в някои държави той се използва за производство на електричество. В България делът на газа в енергийния микс е почти двойно по-нисък, около 14% по данни на Евростат. В България газ почти не се използва за производство на електрическа енергия – електричество се произвежда от газ основно в топлофикациите с когенерация, т.е. като страничен продукт от производството на топлинна енергия. В същото време, България е голям производител и износител на електричество.
Две трети от газа се потребява от топлофикациите и химическата промишленост. Най-големият потребител на газ е „Топлофикация София“, която потребява около една трета от целия газ в България. Вторият най-голям потребител на газ е „Нефтохим – Бургас“, но по информация от медиите рафинерията вече не купува газ от „Булгаргаз“, а доставя руски газ чрез посредници. Това се потвърждава от отчетите на „Булгаргаз“, които показват спад на потреблението на газ от химическата промишленост през 2021 г. въпреки че заради икономическото възстановяване потреблението във всички останали сектори расте.
Газът има сезонен характер и се потребява основно в зимните месеци за отопление, основно от топлофикационните дружества и най-вече в София. По данни на Булгаргаз две трети от потреблението на газ е по време на отоплителния сезон, от ноември до април, като пиковите периоди са най-студените зимни месеци – декември и януари, следвани от февруари и март. Потреблението на газ от май до октомври е около два по-ниско – само една трета от потреблението на газ се случва в тези месеци. През някои от летните месеци потреблението е почти три пъти по-ниско спрямо най-студените зимни месеци.
„В периода май-октомври потреблението на природен газ е ниско и „Булгаргаз“ би могъл да осигури алтернативни доставки и през съществуващата инфраструктура, а има и резерви за няколко седмици в хранилището в Чирен. Но за да сме подготвени за следващата зима е добре бързо да се завърши газовата връзка с Гърция, както и бързо да се осигурят количества за 100% запълване на Чирен“, коментира Георги Ангелов.
На въпрос печели или губи България от енергийната криза, икономистът обяснява: Изкуствено създаденият дефицит на руски газ в Европа и повишените цени на газа са директен разход за България, тъй като страната внася целия си газ. Например, вносът на газ през 2020 г. струва на Булгаргаз под 650 милиона лева докато само през първите девет месеца на 2021 г. вносът на газ струва 1.1 милиарда лева, като това е преди голямото поскъпване в края на годината.
В същото време, обаче, заради енергийната криза България увеличи драстично износа на ток и то на изключително високи цени. Много енергийни мощности, които от години не се използват, бяха включени и натоварени на 100%, а губещи енергийни компании се превърнаха в печеливши. Износът на електричество през първите четири месеца на 2022 г. е близо три пъти по-висок от същия период на 2020 г., а борсовата цена е близо 10 пъти по-висока. Така че приходите от износ на ток са се увеличили десетки пъти. Само за първите четири месеца на 2022 година приходите от износ на ток се оценяват на близо 1.7 милиарда лева. По приблизителни оценки за момента печалбите на България от по-големия износ на ток изцяло компенсират загубите от вноса на по-скъп природен газ.
По думите на Георги Ангелов България може да използва момента и да договори регулярни доставки на природен газ от други източници – „по този начин ще си решим проблема дългосрочно и няма да зависим от Русия. Моментът е подходящ, тъй като в момента Китай е в карантина – а Китай е най-големият вносител на втечнен газ в света. Заради карантината потреблението на газ в Китай е ниско и вносът значително намалява, което освобождава големи количества за Европа. България също така има договорени количества евтин азерски газ, но за да ги получи трябва да завърши газовата връзка с Гърция. Ако миксираме една трета евтин азерски газ с две трети пазарни доставки ще можем да осигурим микс, чиято цена е конкурентна на руския газ, а ако си изиграем добре картите може дори да е по-ниска“.
