Георги Ганев: Публичният дискурс за газа се изпълни с шум, който почти не позволява извличането на полезен сигнал
На 27 април 2022 г. „Газпром“ едностранно, позовавайки се на едностранна и недоговорена промяна в условията за разплащане на доставките, спря снабдяването на българското стопанство с природен газ.
Това незабавно породи въпроси в две основни посоки – ще има ли газ изобщо и, ако да, на каква цена. Публичното говорене по тях бързо запълни целия диапазон от „газ няма да има“ до „нищо особено няма да се промени нито в доставянето на количества, нито в цените“. Казано другояче, публичният дискурс се изпълни с шум, който почти не позволява извличането на полезен сигнал.
Въпросът с доставките на газ за България от „Газпром“ има различни страни, като количествата и цената са само една от тях. Погледнат от тази страна, със сигурност спирането на доставките принуждава България да търси алтернативни възможности, което няма как да не отнеме време и е доста вероятно да доведе до поскъпване. Колко време и какво поскъпване обаче едва ли някой може разумно да предскаже днес. Но няколко неща по тази тема са ясни отсега. Първо, в хранилището в Чирен има количества за няколко седмици, които би трябвало да са достатъчни до физическото активиране на алтернативни доставки отвън. Алтернативните трасета, по които доставките могат да минат, са от Гърция, от Турция с вече наличния капацитет за компресиране в посока България, от Румъния. Втора връзка от Гърция вече е фактически готова и работеща, като остават само измервателната станция и лицензионните процедури. В рамките на около година тази втора връзка ще бъде удължена до един, впоследствие два терминала за втечнен газ. Тези връзки позволяват на България на получава газ с източник де факто целият свят.
Що се отнася до цената, ключовият показател е не нейното абсолютно ниво, а нейното съотношение към цената на газа, която плащат конкурентите на българските ползватели на газ. Доколкото инфраструктурата за втечнен газ се развива с бързи темпове, а войната в Украйна ускори тези темпове до трескави нива, световният пазар на доставки на газ ще става все по-интегриран, което неизбежно означава все по-близки цени на доставка навсякъде по света. Така единственият въпрос с цената става как в сравнение със своите конкуренти предприемачите ще се справят с неизбежното поскъпване.
От другата страна на въпроса с количествата и цените обаче стоят много други въпроси, които са не по-малко важни за едно национално стопанство, макар и в последните десетилетия да са често забравяни. Това са въпросите за морала, достойнството, правната сигурност, предвидимостта. Със своето съобщение от 26 април 2022 г. „Газпром“ се доказа като доставчик с проблеми във всеки един от тези четири аспекта на стопанските взаимоотношения. Руската компания се отнесе към своите партньори в България и в Полша по преднамерено унизителен начин, държейки се по стародавната традиция на Московията като господар спрямо безправни крепостни. Тя замести морала, изискващ уважение и предварително договаряне на промени в условията на доставка до постигане на взаимно съгласие, със силово едностранно налагане на условия, т.е. замести морала на взаимното зачитане и уважение с морала на кварталния побойник. Тя даде ясен знак към всички, че не се чувства правно обвързана от своя подпис под договори и това означава, че никой неин съконтрагент не може да се чувства сигурен в своите права. Което от своя страна прави изготвянето и следването на планове в резултат на договори с „Газпром“ невъзможно.
При осъзнаването на тази страна на въпроса с газа българското достойнство, човешкият морал, упованието в правната сигурност и търсенето на предвидимост в бизнес плановете изискват всякакви отношения с компании като „Газпром“ да бъдат прекратени. Вероятно това ще доведе до някакви временни затруднения в количествата и до възможно поскъпване на доставките. Въпросът, на който всеки трябва да си отговори сам, е кое е по-важно.
