Енергийните шокове и адаптацията на икономиката
Когато едновременно имаме война в Европа, рекордна от десетилетия инфлация и многократно поскъпване на основни енергийни ресурси в рамките на няколко месеца, лесният разказ е за апокалипсис в развитите икономики. Няма съмнение, че сме свидетели на значим енергиен ценови шок – явление, което сериозно размества цените, прави дългосрочното планиране и търговските отношения трудни и в крайна сметка налага значителни разходи по адаптация. Без да подценявам този ефект обаче, считам, че предвестниците на стопански колапс на България и Европа не отчитат всички факти.
Нека припомним, че енергийни шокове е имало и в миналото. Да, те са предизвиквали структурни промени, които попадат в парадигмата на „съзидателното разрушение“. Просто казано, след петролната криза през 70-те години на миналия век не сме спрели да летим и да ползваме автомобили – напротив, днес пътуваме повече, по-комфортно и по-евтино. Не живеем и на студено и това се потвърждава от различни сравнения на средните температури в домовете в европейските градове.
Адаптацията отнема време и капитал – но това е същината на свободната пазарна икономика, която позволява и насърчава стопанските агенти да пренасочват и комбинират ресурсите при промяна на сигналите от пазара.
От друга страна, колко скъпа е енергията сега? Първото сравнение е с по-близкото минало – в номинално изражение цената на петрола последната седмица на април е била превишавана и през пролетта на 2011, и през пролетта и лятото на 2008 г. Да се върнем по-назад в историята и да приложим сравнение през променената покупателна сила на долара. Отчитайки дългосрочния инфлационен индекс, цената на барел петрол в периода 1980–1982 г. е значително по-висока от сега, а в следващите близо три години се задържа горе-долу сравнима с тази към момента. Да се счита случващото се в момента за нещо безпрецедентно в стопанската история просто не отговаря на истината.
Междувременно последните месеци многократно се посочи, че Европа е увеличила енергийната си зависимост от Русия. Това действително е така и сега понасяме последиците от поредица политически и чисто бизнес решения в последните две десетилетия. По-малко се обръща обаче внимание на факта, че европейската икономика е станала значително по-малко зависима от потребление на енергия като цяло.
Ето проста илюстрация: през 2019 г. ЕС създава двойно по-висок брутен вътрешен продукт по текущи цени и с над една трета по-висок във физическо изражение от 1999 г. с 5% по-малко внесен петрол. За България промяната е дори по-силна – с около 10% повече потребен петрол създаваме над 4 пъти по-висока стойност на БВП за тези две десетилетия. Да обобщим: икономиката създава все повече стоки и услуги с все по-малка роля на енергията в тях.
Нека погледнем и в суперкраткосрочен план какво става в българската икономика. Фокусът е предимно върху рязко нарасналите разходи за енергия, които естествено се отразяват негативно към общите разходи за дейността на бизнес и домакинства. Действително нетният внос на горива в България – нефт и природен газ – през последното тримесечие на 2021 е с 300 млн. евро по-висок от последното тримесечие на 2019 г., т.е. последното преди пандемията. Срещу това увеличение на вносния „шок“ на енергоносителите обаче стои увеличение на износа с 1.6 млрд. евро и на БВП с 2.6 млрд. евро. Това си има просто обяснение и то е пред очите ни във всички коментари и анализи – инфлацията, която отчитаме, всъщност е следствие на точно това пренасяне на увеличените разходи към по-високи цени на предлаганите стоки и услуги. Колапс би било спиране на бизнес инвестиции и производства и спиране на потреблението, каквото имахме през пролетта на 2020 г., а (поне засега) няма никакви индикации за подобно състояние на европейската или българската икономика.
