Кой ще застане начело на зелената трансформация
На 19 април участвах на събитието на Центъра за устойчиви финанси и енергетика на Българската фондова борса „Accelerate Green – политики и практики за стимулиране на зелени инвестиции в икономиката“.
Тук споделям основните послания от моето изказване, с което се опитах да отговоря на въпроса в заглавието:
„Бизнесът, разбира се. Бизнесът е единствената съзидателна сила в икономиката – всички останали форми на организация са нетни потребители на блага. Само бизнесът има силата да направи значима промяна в каквото и да е, защото само той активно прави нещо. Но да се върнем към т. нар. зелена трансформация.
Искам да започна с един прост факт, който масово игнорираме: от началото на ХХ век живеем в най-добрите времена в цялата история на човечеството!
Качеството на живот непрекъснато се подобрява – живеем по-дълго и сме по-здрави, храним се по-пълноценно и тази тенденция се вижда ясно на всички континенти, както показва Индексът на човешкото развитие. Потребяваме много повече стоки и услуги, без да сме изчерпали който и да е ресурс. Качеството на околната среда непрекъснато се подобрява – въздухът, водите и почвите са все по-чисти. Всичко това обаче се случва с цената на все по-голямо потребление на енергия, горива и ръст на въглеродните емисии.
Зелената трансформация всъщност се случва отдавна – откакто човек е излязъл от опушената пещера и си построил къщичка с комин, който да отвежда димните газове далеч от белите му дробове. Движи я свободата – свободни хора, които искат да живеят по-добре и осъзнават личната си отговорност и свободен пазар, който безмилостно наказва всяка неефективност, създава нови технологии и решения за всеки проблем и осигурява богатството, което ни дава възможност да искаме, можем и очакваме повече.
Това дава възможност на държавата да налага все по-високи стандарти за емисии и чистота, а ролята ѝ е да контролира спазването им. Откакто съществуват компаниите, най-успешните и големите винаги са били тези, които водят и реализират промените в мащаб. Физическият мотор на този процес е непрекъснатото увеличаване на достъпа до все по-изобилна, надеждна и евтина енергия, който ни дава възможност да вършим все повече работа и да усвояваме все повече ресурси с все по-малко усилие. Няма да обяснявам защо – просто сравнете качеството на околната среда и потреблението на енергия и материали на човек в Норвегия, Швейцария и Сингапур с Бангладеш, Лесото и Армения.
През последното десетилетие сме в странно положение: Политиката изисква от бизнеса да играе лидерска роля в определена от нея версия на „зелена трансформация“ и непрекъснато говорим за „дигитална или иновативна икономика“ все едно „аналоговата или старата“ едва ли не няма значение. Това противоречи на гореописаните процеси и не работи – не случайно Европа е в тежка енергийна криза и изостава технологично и икономически. А липсата на инвестиции в търсене, проучване, добив и преработка на базови суровини и горива жестоко си отмъщава за пренебрежението ни чрез ужасяващите им цени и инфлацията.
Лидерът е свободен – определя целите и средствата за постигането им. Вярва в това, което прави. Не чака грантове и помощи, а действа. Лидерът чува нуждите на клиентите и служителите си и не приема еднозначно исканията на активисти и политици. Лидерът води бизнеса си към успех, а напредъкът към по-зелено бъдеще е сбор от успехите на много компании.
Ако погледнем въпроса от друг ъгъл, бих казал, че начело на зелената трансформация ще останат страните, които запазят базовите условия за случването ѝ – високо ниво на икономическа свобода и достъп до изобилна, надеждна и евтина енергия. Свободата дава възможност на бизнеса наистина да бъде лидер, а енергията физически движи икономиката.“
