Важно e не само къде си стигнал, но и как
Лилия Димитрова, Главен изпълнителен директор на Frontex, за ролята на лидера
Каква е визията ви за ролята на лидера в екипа?
За мен добрият лидер съчетава в себе си четири основни, ключови характеристики.
Първата е да има визия и стратегия. Да бъде наясно в каква посока води компанията и да може да „запали“ всички около него да я следват.
Втората е да успее да подбере подходящите хора за подходящите места. Защото лесно правим грешката да се опитваме да накараме даден човек да върши работа, която не е подходяща за него, вместо да се фокусираме да намерим онази, която би вършил с лекота и удоволствие.
Третата много важна точка е да създаде обстановка, в която хората да се разгърнат. Да са спокойни, че могат да предлагат идеи, да прилагат собствени модели на работа, да не се страхуват да грешат и да поемат отговорност за действията си.
С последното за мен е свързан и четвъртият белег на доброто лидерство. Да имаш контролни точки – въпреки свободата, която даваш на хората си, да съумяваш да проследиш работата им и да съдействаш, когато е необходимо. Затова подчертах, че за мен е важно те да се чувстват спокойни да се разгръщат, но това не значи, че бих оставила колегите си да се „удавят”. И те го знаят, мисля, че това ги кара да се чувстват ценени и щастливи.
Каква е разликата между мъжете и жените лидери?
Мисля, че ключовото предимство на жените лидери се крие в тяхната премереност и разсъдливост, за тях не е толкова важно да се сравняват, колкото за мъжете, егото не играе така важна роля. Дамите не са склонни да рискуват в степента, в която мъжете го правят. Смятам, че мъжете са склонни да поемат и немалко излишни рискове в стремежа си да постигнат целта, докато жените искат да калкулират всички позитиви и негативи на дадено действие. Емоционалната природа на жените, от друга страна, понякога възпрепятства обективната преценка на фактите, но именно благодарение на нея те съумяват да намират най-гъвкавите решения и да открият отговорите на всички въпроси – в личен и в професионален план.
Кои ваши качества и умения ви осигуриха успех в личен и в професионален план?
Всеки има различна дефиниция за успех. Според моята, ако кажа, че съм успяла, това би ми попречило да вървя напред. Успехът е временна величина и няма последна стъпка, само постоянно развитие и борба. Може би част от това, което съм успяла да постигна до момента, се дължи именно на постоянното ми търсене и желание за още и още – знания, успехи, прогрес.
От друга страна, преди години, когато започнах да се занимавам по-фокусирано със себеопознаване и развитие, открих психометричните тестове. Те дават много точен профил на човека както в професионално, така и в личностно естество. Моят профил е „визионер“, чиито основни качества са това да вижда голямата картина и да може да предвижда какво ще се случи много преди то да е факт.
Вярвам, че успехът не е самоцел и е важно не само къде си стигнал, но и как. В този ред на мисли моите морални ценности и устои са фиксирана величина. Това прави работата и съжителството с мен лесни, защото изискванията, очакванията и лимитите ми към другите са ясни, конкретни и не се променят във времето.
Вярвам, че каквото и да постигне човек и каквито и качества да притежава, основно важно е накрая какво е името и репутацията му и като се погледне в огледалото, да хареса това, което вижда.
Успехът не може да бъде причина за самозабрава, защото така лесно можем да се простим с него. Успехът трябва да е последователен, устойчив, постигнат с труд и незасегната ценностна система.
Каква стойност извличате от опита си в ИТ и аутсорсинг индустрията?
Във всяка компания има 3 основни стълба – хора, технологии, процеси. Тези две индустрии са най-добрият пример как всички компоненти да работят в едно, да се допълват взаимно и да дават най-голяма добавена стойност.
На първо място, в тези бизнеси хората са от изключително голямо значение. Как да намерим правилните хора за правилните места, как да ги обучим, мотивираме и задържим при нас – това са най-важните моменти в една силно конкурентна откъм работодатели среда.
В аутсорсинг бранша особено, но и за ИТ е напълно валидно – разделянето на всеки процес на съставните му части, тяхното описание и оптимизация са само стартовата точка. В ИТ последните години особено много се използва така наречената Agile методология, но тя е напълно приложима и за други бизнеси като концепция и описание на фазите на процеса. Истинската добавена стойност се постига с използването на бизнес анализи и моделиране, на база на които да се намери оптималният вариант с най-добра възвращаемост.
Технологиите са естественото продължение, което дава възможността за автоматизация на вече оптимизираните процеси, но не само. Те вече предоставят възможността да се заместват частично или изцяло хора, като минимализират процента грешка и дават нови измерения в управлението на хора и процеси.
Във Frontex сме успели да постигнем точно това – обединение на хора, процеси и технологии с цел постигане на най-високи резултати, от една страна, но и да бъдем предпочитаният работодател за нашите служители, от друга.
Как технологичните промени влияят върху развитието на колекторския бизнес?
Във Frontex всеки процес, който е подлежал на оптимизация, е бил подобрен основно чрез разработване на наши аналитични модели, които ни насочват към най-ефективните методи да бъде реализирана дадена дейност. За оценка на портфейли използваме алгоритми, базирани на machine learning. Разполагаме с различни видове софтуер, които не само улесняват работата ни, но и дават различни видове стратегии за събиране, показват възможни решения по конкретни казуси и много други. Така процеси, които преди са отнемали дни, днес отнемат 10 минути, при това изцяло електронно, без потребление на хартия, което в бизнес, основаващ се на съдебен процес, е изключително трудно за постигане.
Технологиите влияят пряко и върху намаляването на разходите и увеличаването на печалбата. В бизнесите, в които хората са основният ресурс, тази оптимизация се случва бързо и непосредствено. Човешката грешка също може да бъде сведена до минимум, защото технологиите не грешат, стига да са параметризирани правилно.
Те дават възможност на хората да работят при по-добри условия. Оптимизацията води до необходимост от по-малко служители, които произвеждат повече, по-мотивирани са, създават стойнoст и, разбира се, получават повече.
Какво е бъдещето на събирането на вземания?
В средносрочен план очакваме ръст на просрочията заради кризата. Това е очаквано, тъй като този бизнес е цикличен, той взема връх малко след разгара или непосредствено след края на всяка финансова криза.
В дългосрочен план очаквам коренна промяна в сектора. Неговите функции ще се разширят. След края на настоящата икономическа криза по всяка вероятност ще настъпи ръст в просрочените ипотечни кредити. Това ще накара банките бързо да продадат портфейлите си с обезпечения и по този начин компаниите за управление на вземания ще се сдобият с имоти. По-големите от тях ще разширят дейността си и ще започнат да ги дострояват и да ги продават. Тази тенденция вече е видима в Европа, навлизането ѝ в България е стартирало преди 2-3 години, но предстои да се разгърне в пълния си потенциал.
Бъдещето на сектора зависи и от политическото говорене. За съжаление, поради предмета си на работа, браншът лесно се превръща в инструмент за политически обещания в рамките на предизборни кампании. Считам, че качеството на диалога между държавата и бизнеса има нужда от съществено подобрение. Защото нашата индустрия е част от цялата финансова екосистема и важна част от икономиката.
Има ли личност, от която се учите?
Аз се старая да уча постоянно и мисля, че почти от всеки има какво да се научи. В този ред на мисли има хора, от които съм разбрала „как не искам да се държа и каква не искам да бъда“, и такива, от които съм взимала знания, умения и опит, пречупвала съм ги през собствената си призма и съм изграждала себе си като професионалист.
Основно съм се учила от мениджъра, с когото работехме близо 5 години в аутсорсинг бизнеса и развивахме както България като аутсорсинг дестинация, така и отваряхме различни международни пазари. В последните години работя с хора от сферата на инвестиционните фондове, които са коренно различни като функциониране и гледна точка. От тях също има много какво да се научи във връзка с оценка на риска на всяка една ситуация от различни призми. Тези умения ми дават не само трезва и базирана само на факти оценка, но и голяма доза спокойствие и хладнокръвие във вземането на решения.