От продавачка на копчета до инвестиционни проекти за милиони

Гена Събева, ВИТ – борсата за матраци

Women4Business

Гена Събева, предприемач и визионер, ВИТ – борсата за матраци

Гена Събева е предприемач и ментор с 30 годишен опит в бизнеса. Стартира като продавачка на копчета, а днес е управляващ партньор в семей­ната компания за управление на проекти в строи­телството „Събеви груп“ и работи с инвестиции за милиони левове. Тя развива собствена франчайз марка „ВИТ – Борсата за матраци“, чрез която помага на други хора да създадат свой собствен бизнес. Основател и председател е на Асоциация на интериорните дизайнери в България (АИДБ) и има голям принос в популяризирането на профе­сията на интериорния дизайнер през последните 10 години. От 2019 г. е член на изпълнителния съвет на Българската търговско-промишлена па­лата (БТПП).

Водена от желанието си да помага на хората да се развиват, тя е основен идеолог по създаването на менторска програма за жени предприе­мачи, където обединява успешни дами от бизнеса, които да споделят своя опит и да вдъхновяват други дами да се впуснат в света на бизнеса. Зна­ейки колко е важно да разбереш кой си и какво можеш, тя е чест гост в училищата, където раз­казва на учениците не само за предприемачество­то като възможност за създаване на собствен бизнес, но и за важността му като начин на ми­слене, поемане на отговорност и израстването като устойчиви и щастливи личности. За нея се­мейството е най-важната градивна единица. Тя е щастливо омъжена и има три деца.

Как един студент в Техническия университет избра търговията за свой бизнес?

С много експерименти и търсене на моето нещо. За себе си избрах бизнеса с матраците, след като опитах куп други неща. Същото съветвам деца­та си и по този начин им помагам да открият това, което биха правили с удоволствие в живо­та си. През годините съм се занимавала с радиочасти, копчета, спортни стоки, платове, мебели, текстил за интериора, хранителни стоки – какво ли не. Докато работех в магазина си за мебели, забелязах, че на пазара излизаха големите мебел­ни магазини. Тогава имах два избора – да стана тясно специализирана или да избера интериорния дизайн. Създавайки ВИТ – Борсата за матраци, направих и двете, а няколко години след това ос­новах Асоциация на интериорните дизайнери в България. В „Събеви груп“, компания за организа­ция и управление на строително-инвестиционни проекти – складове, фабрики, логистични бази, ос­новната движеща сила е моят съпруг Илия Събев. Фирмата управлява инвестиции за милиони и по­мага на инвеститорите ефективно да управля­ват своите ресурси, за да постигнат стратеги­ческите си цели.

Твърдите, че мислите малко, а действате много като истински предприемач. Какво означава това?

Организирам множество събития и съм част от различни каузи. Природата ми е такава, че аз имам нужда от цели, които да гоня постоян­но. Динамична съм, обичам предизвикателства­та и рисковете. Това ме зарежда и ме кара да се чувствам истински добре. Постоянно имам нови идеи, виждам възможности и искам да създавам. Чувствам се удовлетворена от нещата, които постигнах дотук, но имам план и в следващите 50 години да покорявам лични и професионални върхове! През цялото това време имам яснота какво искам и какво не искам. Всъщност аз не спирам дори когато не знам какво искам – про­дължавам да бягам, докато получа яснота. Живо­тът е постоянно движение.

А за почивката – винаги намирам време за дос­татъчно почивка, защото управлявам своето време добре.

Как на 25 години разбрахте кои са вашите седем важни стъпки на успешната жена?

Когато бях на 25 години, исках да се срещам с успешни хора. За да направя това, трябваше са­мата аз да бъда такава. Тогава определих за себе си седем стъпки на успеха. Те бяха: да имам се­мейство, три деца, бизнес, пари, точно определе­ни къща и кола и да пътувам по света. Вероятно това е и представата на всеки млад човек. През последните месеци се срещам с ученици по про­грамата на МОН „Бизнесът преподава“. На тях им е интересен животът на хората от бизнеса, задават много въпроси. Сред тях са каква кола карам, какви имоти имам, къде пътувам, дори ми зададоха въпроса дали съм участвала в изда­ние на Forbes. Вероятно материалното е първото, което успяваме да свържем с успеха. Аз лично успях да постигна своите тогавашни цели за 12 го­дини. Имаше известен период от време след това, когато се изгубих, защото смятах, че вече съм по­стигнала всичко и няма какво повече да направя. Не след дълго обаче открих нови предизвикател­ства и цели, видях една по-голяма картина. Пре­открих като своя мисия да мотивирам предприе­мачи. Имам огромното желание да давам знания, опит, да стимулирам и да развивам предприема­чеството в България. Разбрах, че една дума може да преобърне живота ти.

Какво съветвате жените в менторската програ­ма и всички хора, които по някакъв начин се до­питват до вас?

Най-важно е да откриеш „твоето нещо“ и да го правиш с желание. Моята „утопична“ според много хора мечта е всеки човек да има свой собствен бизнес. Каквато и заплата да предлага корпора­тивният свят, не може да се сравни с лекота­та и удовлетвореността, когато правиш нещо с желание. Работата в корпоративни структури аз лично наричам „модерното робство“. Собстве­ният бизнес ти дава възможност да реализираш своите мечти, а не тези на някой друг.

От изключително значение е да открием свои­те таланти и да знаем как да ги превърнем в продукт – именно в това жените и младите хора най-често срещат затруднение и имат нужда от подкрепа. Това, че си добър психолог, не означава задължително, че трябва да отвориш кабинет – можеш да използваш този свой талант като до­пълнение към друго.

В бизнеса е важно да знаеш, че не трябва да се отказваш и да имаш план Б. Имаш само план А и се бориш за целта си докрай. Трябва да си 100% си­гурен и наистина до го направиш – това е моята формула.

Казвате, че за един човек е най-важно да открие таланта си. С какво свързвате това?

Едно от най-тежките преживявания е да не знаеш кой си и какво можеш. Спомням си, че когато бях в първи клас, от училището ни бяха организирали екскурзия. Аз бях разбрала, че е в неделя, но кога­то родителите ми ме заведоха до определеното място, за да се кача в автобуса и никой не дойде, разбрах, че съм объркала деня и екскурзията е била в събота. Не съвсем обещаващо начало, но някак си така ми тръгна цялото училище. Очакванията бяха, че така ще бъде през целия ми живот. Ни­кога не съм можела да помня факти и цифри, а тогава, може би дори и днес, обществото опреде­ля умението да правиш тези неща като ключови, за да бъдеш успешен. Като ученичка и след това като студентка аз през цялото време се опитвах да открия нещата, които знам и мога. Всяко от децата се справяше добре и имаше интерес в даде­на област, а аз не усещах удовлетворение от нито един предмет. На мен ми беше приятно да си го­воря със съучениците ми в междучасията, а в ча­совете четях книги под чина, защото това, което слушах, не ми беше интересно. В детството ми имах и един постоянен стожер, който вечно ми повтаряше „Нищо не става от тебе, Гена“. Нямах представа каква ще бъда и с какво ще се занима­вам. През 1989 г. родителите ми стартираха свой бизнес. Тази тяхна стъпка ми подейства много и при мен се появи възможност. Така се появи първи­ят ми магазин за копчета. Толкова много ми харе­са и впоследствие бях минирала цялото простран­ство от Халите до Женския пазар с магазини. В онези години аз продължавах да търся своето място и да опитвам различни неща, за да открия себе си и да намеря своето място.

Как се определяте като предприемач?

Постоянно търся нещо ново и хареса ли ми – действам моментално. Знам, че съм много упори­та и мога да постигна това, което реша. С те­чение на годините разбрах, че аз съм много добра в комуникацията, имам таланта да общувам, да създавам контакти, да виждам възможности и да събирам правилните хора, които могат да реали­зират прекрасни проекти заедно.

Рециклирането на матраци ли е новото за тази година?

Работим усилено по различни проекти в „Събеви груп“, развиваме много активно и франчайз моде­ла на „ВИТ – Борсата за матраци“. На финалната права сме във второто издание на менторската ни програма и предвид интереса към нея вече под­готвяме третото издание. Предстои ни и голямо събитие „Арена на дамския бизнес“, по време на което ще представим проектите на дамите от програмата.

Всяка година обаче имам един нов, голям про­ект, едно ново предизвикателство. През тази го­дина ще работим по проекта ни „Рематрак“. В България множество стари матраци се изхвърлят всяка година. Ресурсите в матрака – полиуретан, метали, текстил, се губят завинаги. Ние искаме да поемем отговорност и да рециклираме стари­те матраци в духа на кръговата икономика. Разра­ботваме нов процес, който превръща полиуретана в изходна суровина. Ще получим и нов изолационен материал за строителството. Развивайки и ком­бинирайки моя бизнес и този на съпруга ми, ние до­принасяме за смисленото използване на ресурсите и опазването на околната среда. Вярвам в устой­чивостта на фамилния бизнес и споделям филосо­фията, че ако в семейството единият е продук­тът, а другият е неговият търговец, успехът е гарантиран.