Икономическият начин на мислене
Автор
Често чуваме реплики като „аз не съм по математиката, моят ум е хуманитарен” или „аз съм инженер, не ми се удават езиците”. Схващането, че интелигентността може да се проявява в различни форми, е относително популярно. Дори тестове за когнитивна интелигентност, известни като IQ, претендират, че измерват редица различни аспекти на човешкото мислене. Модерно е да се говори за поне 7–8, ако не и 12 вида интелигентност – сами ще се досетите за някои като „логика и математика”, за други лесно може да видите кои са в справка в гугъл, като някои може би дори ще ви изненадат.
Икономическото мислене, поне както го разбираме в съвременното схващане за стопанството, и човешкото действие в него, липсва във видовете интелигентност, за които имах ентусиазъм да проучвам. Може и някоя школа да го включва в своя списък от видове мислене, но аз лично до момента не съм открил такава. Ако наистина го няма, може би теоретиците не са намерили смисъл от отделен вид интелигентност, ако считат, че тя попада в някой друг или няколко други видове мислене – примерно логическо мислене и социална интелигентност. Но всеки, който знае какво включват когнитивните тестове, би следвало да знае, че те не измерват някои ключови елементи на човешкото мислене и взимане на решения, за които говоря тук.
Защо си заслужава да измерваме и „икономическата интелигентност” или поне да имаме представа какво е тя? Първо, подобно на другите видове мислене дефинирането, измерването са основата на успеха на образованието и възпитанието. Второ, ще можем да търсим по-уверено отговори на някои трудни въпроси за развитието на света. Успехът и провалът на едно общество не задължително са свързани с това колко математически или лингвистично умни са неговите членове. Разбира се, това помага, но има основа, без която и най-умните инженери, говорещи десет езика, пак ще живеят в политическа диктатура, социална изолация и несигурност от всякакъв характер.
Тази основа винаги съм вярвал, че са ценности и аксиоми, които са толкова интуитивни, толкова очевидни, че няма нужда от твърде много усилие, а само от добре подредена логическа система от обяснения, базирани на тях, за смисъла на свободния пазар, свободния личен избор и защитата от принуда и насилие.
Защо обаче всички защитници на свободата се проваляме навсякъде по света? Защо младите чувстват социализма по-близко до сърцето? Защо капитализмът и свободният пазар за мнозинството са неморални в своята същност, имплицитно предполагащи държавна намеса в живота на всеки? Защо приемаме за нормално държавата (т.е. някой друг човек, когото не познаваме) да взима някои от най-критичните решения в нашия живот – къде и какво да учат децата ни, как да се грижим за здравето си, кога да се пенсионираме?
Все повече започвам да се убеждавам, че отговорът е в твърде сериозната липса на икономическа интелигентност. Това е способността да взимаме решения в променяща се среда, включително заради решенията на други, които изискват планиране, прогноза, оценка на рискове и въздействия. Това е матрица на взимане на решения, които носим по рождение, но която изисква развиване, а не притъпяване.
Защото за стандартния подход на преподаване грешните решения са равни на глупави решения. В икономическото мислене не всяка грешка е глупост, дори напротив, голяма част от грешките са просто трупане на данни за подобряване на решенията. Нещо повече – понякога липсата на решение е по-голяма глупост от потенциално грешното решение. Докато за стерилната интелигентност в IQ тестовете двигателят са правилният отговор, страхът от грешка и провал, за икономическото мислене двигателите са израстването, подобряването, постоянният стремеж към баланс.
