Завръщане в офиса: Мисията възможна
Ката Барариу, директор на Центъра за споделени услуги на Кока-Кола Хеленик, в разговор за предизвикателствата, с които се е сблъскал нейният екип при работа от вкъщи, и стратегиите за това как да стимулираме служителите си да се върнат в офиса.

Г-жо Барариу, ръководенето на такъв голям екип, особено дистанционно, за толкова дълго време, не може да бъде лесна задача. Бихте ли споделили как се справихте с това предизвикателство?
700 души са част от организацията ни, така че промяната не беше лесна. Въпреки това обаче, бяхме по-подготвени от много други компании. Като Център за споделени услуги, ние работим дистанционно с нашите клиенти, имаме солидна система за управление на знанията, на която да разчитаме, както и добре документирани стандартни процедури.
Бързо се адаптирахме към новите начини на работа, като въведохме дигитални рутини, които ни позволиха да бъдем на една страница по отношение на нашите стратегически приоритети и да се подкрепяме взаимно в споделянето на нашия опит спрямо всички нови предизвикателства.
Благосъстоянието на нашите служители винаги е било основен приоритет за нас и вярвам, че гаранцията, че те се чувстват добре както психически, така и физически, е пътят към успеха по време на пандемията. Затова им предоставихме основни удобства като ергономични столове, бюра и техника за техните домове, които чрез внасянето на комфорт да допринасят за техните високи резултати, както и ги включихме в множество онлайн програми за повишаване на знанията и професионалната етика.
Според Вашите наблюдения, как дългият престой у дома и хибридният модел на работа се отразиха на Вашите служители? Нетърпеливи ли са да се върнат в офиса?
През последните две години се научихме как да бъдем по-ефективни от преди. Това обстоятелство ни даде възможност да затвърдим уменията си за адаптивност и баланс между професионалния и личния живот. Но тази продуктивност дойде за сметка на ефикасността и професионалното удовлетворение. Един от новите ни служители сподели, че понякога се чувства така, сякаш гледа собствения си живот на екран и съм сигурна, че милиони хора по света са се чувствали по същия начин.
Сега е много по-трудно за хората да видят какво всъщност бе изгубено: качеството на комуникацията, прекараното време за съвместно разрешаване на проблеми, обменът на идеи и обратна връзка, забавленията и като цяло, чувството за принадлежност към това, което е семейството на Кока-Кола. Работейки дистанционно, започваме да усещаме липсата на човешките взаимоотношения – нещо, за което човечеството не е създадено.
Като цяло, виждането ми е, че въпреки че забелязвам увеличение на производителността, разбирам, че това не е устойчиво в дългосрочен план от човешка гледна точка. Това бе и основната причина да организираме специалните ни събития за добре дошли през април. Усещането беше много сърдечно и човешко и вярвам, че всички осъзнахме колко е важно общуването на живо и контактът, не само за постигането на нашите цели, но и за да се чувстваме истински удовлетворени в края на деня.
В бъдеще ще възприемем хибридния подход и колегите ще могат да избират между различни комбинации на работа според техните предпочитания – от дома или офиса, защото сме убедени, че успехът се крие в комбинацията от силните страни и на двата модела.
Много служители споделят, че се чувстват по-комфортно да работят от вкъщи, забелязвате ли такова настроение при служителите на BSO? И ако да, как работодателите могат да мотивират служителите си да се върнат в офиса?
Всъщност, наистина има такова единодушие, но имаме ясна визия за неговото преодоляване. В днешно време концепцията за офиса е много различна и нова. Вече не е необходимо хората да идват в офиса и да правят същите неща, които биха могли да свършат вкъщи. Дните, които служителят избира да прекара в офиса, трябва да бъдат изпълнени основно с дейности за сътрудничество като срещи на екипа, събития, оценяване на представянето, кросфункционални сесии.
По този начин хората наистина могат да усетят ползата и да повишат своята мотивация. Разбира се, това изисква добро предварително планиране, което все още не сме усъвършенствали напълно, но се учим и подобряваме с всеки изминал ден и вярвам, че най-доброто тепърва предстои.
Чудесен пример е собствената ми дъщеря-тийнейджър, която не искаше да се връща на живо в училище, но няколко месеца по-късно вече го обича, намери много нови приятели и участва в различни социални дейности. Въпреки това, от време на време няма нищо против да бъде и онлайн.
Някои проучвания показват, че пандемията и дистанционната работа са засегнали жените по-силно, отколкото мъжете. Мислите ли, че е по-трудно за жените да постигнат добър баланс между работата и личния живот?
Обикновено жените изпитват повече вина, ако не са перфектни във всички аспекти на майчинството и семейните задължения, и това автоматично ги натоварва повече. В България културата се променя с много бавна скорост, когато говорим за това партньорите да допринасят еднакво и да се преодолее това чувство за вина.
Всъщност 70% от нашите служители са жени и ние добре знаем, че за майките с малки деца е особено трудно да жонглират с всички ангажименти. Ето защо гъвкавите възможности за работа са от голяма полза за тях. Освен това, помагаме на нашите млади родители, като например им предоставяме безплатен абонамент за онлайн платформата за обучение – ucha.se. Разбира се, като отговорен работодател, се стремим да предлагаме разнообразни варианти за подкрепа.
Работите с много хора, от различни националности, бихте ли споделили какви разлики сте забелязали между българската работна етика и тази на Вашите служители от други националности?
Не обичам да обобщавам. Срещнах едни от най-страстните хора, с които някога съм работила, тук, в България. Също така, срещнах и много служители, които работят предимно заради паричното възнаграждение. Следователно, независимо с каква държава или националност работя, следвам един принцип: “Наемайте за отношение и обучавайте за умения.”