Замъкът Titan
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Замъкът Titan е многофункционална кросфит станция, произведена в България, която позволява на фитнес любители и професионалисти да провеждат комплексни тренировки на открито в обкръжението на зеленина и спиращи дъха гледки. „Такива има хиляди по света – в Австралия, цяла Европа, Дубай, САЩ, Ирак“, казва собственикът на „Титан инженеринг“ Иво Иванов. В празничния почивен за цялата страна ден 3 март той е в завода за фитнес оборудване в Бургас, тъй като има да довършва няколко неща.
Само след месец му предстои участие във FIBO 2022, изложението, което събира цвета на фитнес индустрията в германския град Кьолн. Щастлив е, че ще се види с партньорите дистрибутори от Германия и Италия, с които от две години само по телефона се чува заради обстоятелства, наложени от пандемията. Заедно ще покажат новостите на Titan на два щанда. На единия ще са кросфит станциите за зали и линията „Хеви дюти“ („уреди, които не се чупят“), представени от Scotfit – млада и динамична немска компания за фитнес решения, която е официален представител на британския производител на фитнес оборудване Pulse Group. На щанда на Пиерлуиджи Палмиери, собственика на веригата фитнеси Centro Forma, пък ще бъде представена професионалната Raptor линия за тренировки в домашни условия, създадена в пандемията. С един уред може да се тренират пет-шест мускулни групи.
За демонстрациите Иванов разчита на стрийт фитнес отбора на Titan – петима атлети начело с Биляна Йотовска – една от най-изявените български топ фитнес модели и шампион на Балканите в категория „Бикини фитнес“. Компанията му е сред „първите в света“, които имат в гамата си специализиран уред за хип тръст (повдигане на таза). „Покрай състезанията по бикини фитнес сме продали стотици през 2019 г.“, казва той. Отбелязва, че дизайнът е негово дело, както и цялата продуктова гама от четири линии с по 20–30 уреда. Включително и линията за професионални тренировки в домашни условия, която има такъв успех, че за пръв път приходите на компанията надхвърлят 3 млн. лв. за 2021 г.
Разработва я светкавично, след като фитнесите затварят на 13 март 2020 г. заради пандемията. В неделя вече има идея как може да модифицира линията Raptor, за която така и не намира пазар: „Чудех се защо съм я създал.“ В 4 сутринта в понеделник вече е пред своя компютър и чертае дизайна на три уреда – стока за клек, пейка и лост за набиране. Впоследствие добавя още два – мултифункционална колона с тежести и за крака, които стават бестселъри. В края на седмицата продукцията е на пазара. Социалните мрежи дават възможност за бърз канал до клиентите, останали затворени по домовете. Поръчките валят. Всички в завода работят на максимални обороти с удължено работно време. Процесите са автоматизирани и един човек управлява сам четири машини.
На търговците Иванов казва, че сега е моментът да се продава. Да не спят. Производство на мултифункционални уреди за дома се оказва стратегическо решение във време, когато целият внос е блокиран и специализираните магазини няма откъде да се зареждат. „Можеха да продават уреди на Titan или нищо. Не че са притиснати, но те харесаха нашите уреди“, казва Иво Иванов. Докато партньорите му в чужбина чакат пасивно да отминат лошите времена, той открива нова ниша и трупа дивиденти. Едва тогава те се включват отново с нови клиенти. От Италия започват да пристигат снимки на уреди, монтирани в огромни мезонети до катедрала Duomo в центъра на Милано и от разкошни вили в Тоскана. Развитието на „Титан инженеринг“ се дължи не на успехите, а на изпитанията, през които минават нейните основатели – баща и син Иван и Иво Иванови.
Израсъл в „Меден рудник“, „гетото на Бургас“, Иво Иванов е далеч от образа на предприемач. Мисията и репутацията на компанията се коренят в ценности, които формира в морското училище, докато кръстосва бреговете на Черно море с учебния кораб. В училище има само един проблем – не може да чертае. Толкова зле борави с молив, пергел и линия, че чертежите му все криви излизат. Може да чертае само на компютър с CorelDRAW, но в Свободния университет, където записва компютърни системи и технологии, не му приемат чертежите. Той спори с преподавателите, че „това е отживелица и в бъдеще никой няма да чертае на ръка“, и предизвиква катедрения съвет да започне да уважава чертежите на компютър.
Въпреки това Иванов така и не успява да се дипломира. На третата година взема трудно решение да напусне университета поради липса на пари. Чувства се неудобно, че поставя баща си в затруднено положение да плаща таксите, а и от колегите, които постоянно го канят на купони, а той има 2 лв. в джоба и все им отказва. Все си повтаря, че като се хване да работи и се стабилизира, ще си завърши образованието. Това никога не се случва. Обстоятелствата го тласкат в друга посока. С баща му, който е главен инженер в Нефтохимическия комбинат, вече имат малък бизнес за производство на фитнес уреди: „Бях на 15, когато той ми направи комбинирана лежанка за голяма група мускули да тренирам вкъщи. Беше уникална. Разглобяваше се и я прибирах под леглото.“ Първият им клиент е собственикът на кварталния фитнес.
Когато Иванов му предлага уреди, много по-добри от самоделките във фитнеса, толкова не вярва в себе си, че от страх да не се провали скрива кой ще ги прави. Основната работа вършат неговият баща и братовчед му заварчик в двора на баба му. Той само помага с идеи за по-добри модели. Клиентът обаче не иска по-добри и по-скъпи уреди, защото нямало кой до ги оцени.
Вместо да го увещават, Иванови се хващат да направят собствена фитнес зала. Дълго обсъждат риска, преди бащата да вземе 10 хил. лв. кредит от завода. Парите влагат в помещение под наем, което първо превръщат в работилница за уредите, а след това се заемат с интериора. Слагат дървен под и големи витрини да се виждат отдалече. Залата е цяла екзотика на фона на смрадливите дупки по мазетата на „Меден рудник“, наречени фитнеси. Популярността ѝ в квартала бързо расте, само че приходите едва стигат за кредита. Иво Иванов търси допълнително работа в комбината при баща си, но му отказват. Няма избор, освен да се справя с което има. В този момент старият му „приятел“ с кварталния фитнес идва с предложение да купи целия бизнес със залата. Дава добра сума… за да я закрие. После го разбират, след продажбата. Парите им идват тъкмо навреме. В града вече се разчува, че сами си правят уредите и са хубави. През 2003 г. тръгват първите сериозни поръчки. Всичко се изработва в един малък цех, оборудван с хоби машини. Като дизайнер, който не може да чертае, Иво Иванов се нуждае от човек с умения. Той наема една художничка и заедно обикалят клиентите в страната с голям скицник под мишница.
През 2007 Г. „Титан инженеринг“ за пръв път се заявява официално в индустрията пред треньори, състезатели и професионалисти. С голямо притеснение Иванови излагат публично уредите на отворен щанд пред зала „Универсиада“ по време на турнир по бодибилдинг и културизъм. Докато пътуват към София, натоварили уредите предната нощ, постоянно мислят дали ще бъдат отхвърлени или приети. Следващите три дни на изложението са от най-щастливите за тях. Клиенти се редят да купят мострите веднага. Това са години на бума за фитнес залите в страната. Поръчват се толкова много уреди, че 40 души в два цеха работят и нощна смяна. Иво Иванов спи по четири часа. Телефонът не спира да звъни, докато настъпва финансовата криза.
В завода я усещат чак през 2010 г. с пълно затишие четири месеца. От 40 работници остават четири. Останал без работа, Иво Иванов започва усилено да изучава 3D чертане – нещо, което се изпълнява от външна фирма. „Никога не ми оставаше време да се науча и не мислех, че мога“, казва той. Обзема го задоволство, че в сайта на Titan всичко сам е чертал и рендвал. Свободата да изразява идеите си във всички възможни измерения променя живота му. Щом работата потръгва отново, той се втурва в нови разработки.
В следващия момент оставя завода на баща си и заминава за Англия с идеята да учи индустриален дизайн. Там попада на обява, че Pulse fitness търсят дизайнер. Иска да си подаде молбата, но не му стига куражът.
Четири години по-късно неговите уреди са качени на страницата на Pulse fitness и се предлагат в цял свят под бранда Titan. В никакъв случай не приема да се сложи чуждо лого, макар че има много предложения: „Тези уреди са всичко за мен. Те са целият ми живот, не просто работа.“
Той не завършва индустриален дизайн, както си мечтае. В негово отсъствие в завода настава хаос и бърза да се прибере. Връща се обаче с идея за мултифункционални станции за кросфит и уличен фитнес, която му донася първия милион. „В света имаше две фирми, които разработваха станции за спортисти. Почнах да ги чертая още в Англия, без да знам защо. Търсене никакво нямаше“, казва той. Неговата идея е да направи станции, достъпни за по-широка аудитория, на които могат да тренират кварталните момчета. Първата такава станция в България монтира в двора на френската гимназия през 2011 г.
На запитването дали може да пребоядиса старите лостове, той предлага на директора да направи „нещо много по-добро“. За откриването организира първото в България състезание по уличен фитнес. Сред учениците има атлети, които следят тренда, залял Америка и Русия, и се включват с ентусиазъм. Популярността на уличния фитнес обаче напредва бавно. За три години компанията има само три продажби, но нещо отвътре кара Иво Иванов да не спира да чертае станции. През 2014 г. целият му труд получава стойност.
Основателят на Scotfit Джими Андрю, който е дошъл в София за откриването на фитнес зала „Атлетик“, която е оборудвана с уреди на Pulse fitness, вижда мултифункционална станция, изработена от Titan, и търси връзка с производителя. Иво Иванов не е там. Двамата се срещат в завода в Бургас. Джими Андрю пристига с клиент от Германия, дошъл да поръчва уреди със свободни тежести и станции за кросфит за своите луксозни фитнеси. Той предлага на Иво Иванов да изложи уредите си на щанда на Scotfit по време на FIBO 2014, тъй като Pulse fitness нямат кросфит станции. „Бяхме взели щанд, преди той да се появи, но така стана още по-добре“, казва Иванов.
От хиляди изложители на FIBO само три фирми предлагат кросфит станции и едната е Titan. Интересът е голям. За четири дни малката българска компания преживява успех, за какъвто основателите ѝ не са мечтали. „Нали ти казах, че ще те направя богат“, обръща се Джими Андрю към Иво Иванов. Случва се още при първата им среща в България. Той му отвръща през смях – „или аз ще те направя по-богат“.
Кросфит станциите внасят голяма промяна във фитнес индустрията, а оттам и в производството на „Титан инженеринг“. В следващите три години заводът в Бургас има толкова много поръчки, че Иванов сваля от сайта всички фитнес уреди, които е разработвал над 10 години, и оставя само станциите. Всеки четвъртък и петък два тира с уреди тръгват пълни за Германия. Международен екип от атлети на Titan правят демонстрации на уредите във всяка нова точка. Тяхното шоу става запазена марка. Паралелно компанията развива износ за Италия, започнал аматьорски на приятелска основа между Иванов и ММA бореца Алесандро Фройлич. Той предлага уредите в залите, където провежда тренировки.
През 2015 г. на изложението в Римини Иванов се запознава с италианския предприемач Пиерлуиджи Палмиери, който идва да купи станции за фитнеса си във Верона, а след две години му става дистрибутор. Сега Titan има две бази – във Верона и в Бохум, Германия.
Работата с чужденци променя изцяло начина, по който Иво Иванов мисли за бизнеса. Той попива много знание от Палмиери и от Джими Андрю. Много пъти с Джими са обсъждали каква да е цената на новите продукти и той му казва, че в Германия ще купят всичко, независимо от цената, стига да е с високо качество.
Винаги, когато екипът в България има колебания дали да се пусне нещо по-бюджетно, Иванов заема твърда позиция. Още докато проектира професионална серия уреди за домашни условия и хората около него смятат, че трябва да пусне бюджетни уреди, той не е на себе си. Не може да спи при мисълта, че ще си позволи да свали качеството на Titan, за да влезе в някаква бюджетна рамка. „Няма да го направя. Ще пусна нещо много добро и клиентите ще го оценят“, казва им той. Така и става.
Ръстът в приходите на компанията през последната година показва, че Titan има потенциал да се разраства в нишата на уредите за мултифункционални тренировки в домашни условия и при кросфит станциите.
В страницата на Rogue Fitness, водещият производител за фитнес оборудване в Америка и официален доставчик на оборудване за CrossFit Games, USA Weightlifting и Arnold Strongman Classic, Иванов открива, че много от продуктите им не са налични. Обяснението е, „защото не могат да покрият пазара“, въпреки че имат голям завод в Охайо за 700 служители и неотдавна придобиват няколко съседни производствени предприятия, включително Nebula Fitness, Pendlay и Reflex. Много клиенти от САЩ се обръщат директно към Titan за доставка на кросфит станции, което му дава причина да увеличи обхвата с представителство зад Океана.
