Като няма хора, да вземем роботи
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
Миналият декември на коледното парти на стартъп общността в София тех парк един кобот на име Анимото e натоварен с отговорната задача да отваря бутилките с бира. Мястото му по разбираеми причини е до касите с бира, където се навъртат и неговите създатели – Георги Арабаджиев и Георги Георгиев. Предишния следобед двамата инженери – единият по машините, другият по софтуера – конструират и принтират 3D челюсти за захващане, купуват обикновена отварачка и създават закачливо послание, качено на екрана – къде да се сложи стъклената бутилка и къде да се натисне. По данни от софтуера въпросната вечер програмата е използвана 181 пъти.
Едва преди няколко месеца стартъпът „Гига аутомата“ пуска масовото производство на коботи, а интересът към тях расте по-бързо, отколкото самите основатели са очаквали. Обяснението е, че пандемията променя нагласите на компаниите относно инвестициите в автоматизация и те по-бързо вземат решения.
Днес шест малки, пъргави колаборативни робота са готови за експедиция в офиса на „Гига аутомата“. Един ще опакова боя за хранително-вкусовата промишленост в „Метма“, други два ще заваряват шпилки върху листов метал и ще полират метални изделия в „АК Електрик“. В Сърбия отива робот, който сглобява мебели на поточна линия във фабриката на Forma Ideale. Друг ще пакетира лук и картофи по 5 кг в най-големия склад за зеленчуци в Източна Европа за „рекордно време от 3.5 мин. на палет“. Коботите осигуряват по-малка зависимост на собствениците от ръчен труд в производството, но истинската причина за високия интерес е тяхната достъпност за средния и малкия бизнес. Цената им е в пъти по-ниска от съществуващите на пазара продукти на световни производители, а за тяхното програмиране не са нужни кой знае какви специфични познания, защото са потребителски ориентирани. Клиентът сам може да интегрира според нуждите и да спести разходи за системни интегратори, чиято работа е да проектират и да внедряват решения за автоматизация.
Както във всяка стартираща компания с малък екип, и в „Гига аутомата“ разчитат, че клиентът сам ще е мотивиран да съдейства в обслужването – да сменя стави и да извършва профилактика.
„Големите компании разполагат с неограничен ресурс и голямо технологично наследство да създават нови продукти и да го обслужват, но това е и най-големият им минус в начинанието. Ние като стартъп с ограничен ресурс и екип трябваше да направим различни иновации, за да успеем“, казва Георги Георгиев. „Още се чудя как го направихме“, допълва Георги Арабаджиев.
Израснал в семейство на инженери, Арабаджиев пази детски спомен за няколко големи всъдеходни робота с габарити на електрокар, които ходят автономно до склада на завода за дискови устройства в Стара Загора, където работи баща му. Под влияние на родителите си той се записва да учи машинно инженерство в Техническия университет в София, но след първата година се отказва. Голямото му желание е да учи компютърни науки в Германия и го постига. Като програмист намира работа в международни софтуерни гиганти, като в същото време участва в няколко стартъпа. Той създава платформа за учене на чужди езици и през краткото ѝ съществуване си взема първите уроци в предприемачеството. Когато през 2017 г. Георги Георгиев му споделя идеята си да направи кобот, той точно е приключил участието си в друг стартъп, който помага на собствениците на спортни терени да привличат клиенти сред аматьорите спортисти. Двамата са приятели от 2008 г. Дори имат няколко малки съвместни проекта по идеи на Георгиев, който гори от амбиции да търси и да създава нови технологии и продукти. По това време Георгиев вече е управляващ директор на Förch България, която е сред водещите доставчици на работни, монтажни и крепежни елементи за промишлеността. Той е автор на изобретения и има опит в управлението на компании.
Завършил машинно инженерство през 2005 г., Георгиев е бил конструктор на хидрогенератори и мотори в Elprom ZEM JSC няколко години, но като вижда, че заплатите на инженерите са 700 лв., а в търговията – двойно повече, се преориентира. Той става продуктов мениджър във Würth Bulgaria, където много добре опознава нуждите на клиентите. Натрупал ценен опит, Георгиев създава с приятели собствена компания – конкурентна на Würth Bulgaria. На практика с Industrial Trading взема правата на Förch за Бългаия. През 2016 г. германската компания стъпва на българския пазар и купува Industrial Trading, а той е поканен за управител.
Междувременно през 2013 г. Георгиев започва докторантура по роботика при професора по мехатроника Тодор Нешков. Мехатрониката е фундаментът на роботиката. Научният му труд е свързан със създаването на скоба за водни съединения. Полезният модел е патентован и на тази база Георгиев организира малко производство с партньори в Горна Малина. Там за първи път се сблъсква с недостига на работна ръка. Той търси млади хора с компетенция и желание да работят в тази сфера и понеже такива няма, назначава бивши работници от „Кремиковци“ в напреднала възраст.
„Като няма хора, дай да вземем роботи“, предлага той. Оказва се, че да се вземе робот не е толкова лесно. За България роботите са нещо екзотично, а големите компании все още нямат подходящи решения за малкия и средния бизнес.
Разсъждавайки върху демографската криза и деградацията в образованието като фактори, които изострят проблема с работната ръка, и тенденцията за дигитализация на бизнеса и производството като решение, стига до заключението, че ако успее да създаде достъпен за крайния клиент робот, на добра цена и с лесно управление, ще има успех. Предприемаческата му натура вижда възможност за устойчив бизнес, който може да расте безкрайно. „Големите компании гледаха тогава на коботите като на играчки без бъдеще, но само след няколко години панически започнаха да търсят решение в таза сфера“, казва Георгиев.
Понеже сам няма капацитет да се справи, кани Георги Арабаджиев за бизнес партньор в проекта „Гига аутомата“. Двамата се допълват професионално, а и си пасват като характери. След като заедно дефинират параметрите на кобота и технологичните му възможности, Арабаджиев отива на изложение в Хановер с идеята, че там ще се договори с производители на компоненти. Застанал пред щанда на една италианска компания, той разпалено обяснява намеренията си, но усеща предубеденост от хората насреща. „Ха-ха, много забавно, че в България правите роботи“, чува той. Подразнен от реакцията, решава да им обясни, че в България роботи са правени още 1980 г. След седмица италианците му изпращат такава висока оферта, че с техните компоненти е немислимо да постигне целта за достъпен кобот. Така се стига до решението сами да си правят компонентите, а „когато някой проектира, има възможност да иновира и да направи продукта много по-оптимален отколкото, ако използва готови части“.
По време на разработките двамата инженери минават през много технически проблеми и парадигми, които вероятно е можело да бъдат спестени, ако използват готови компоненти, но по думите на Георгиев „коботите щяха да имат същите дефицити, които имат вече съществуващите“. Той решава технологичните проблеми по начин, различен от приетото в роботиката. Всяко действие подчинява на мантрата на достъпна автоматизация. В представите му не влиза вариант, при който високоплатени служители обикалят клиентите да ги обслужват. Затова изобретява задвижващото звено с модули, така че потребителят сам може да сменя части, без да е инженер. „Искахме да постигнем достъпност на всяко ниво в инсталацията и поддръжката, без скрити такси за обслужване. Да е прозрачно колко струва продуктът. Всеки да може да си планира разходите за него“, казва Георгиев.
В опитите да се намали себестойността на изделието разработва по-компактен, но по-мощен редуктор (скоростната кутия). Това е „най-скъпата и отговорна част в системата“ – устройството, което намалява скоростта и увеличава силата на робота. Друга опорна точка в стратегията за развитие е свързана с иновация при хващача. Всички големи производители използват отделни хващачи за всяко приложение – било за заваряване или за пакетиране. В тази връзка двамата инженери създават универсален хващач и така намаляват разходите за клиента. „Всички се опитват да копират едно към едно механиката на ръката, а ние копираме функционалността на дланта и пръстите. Затова нашият грипер има различна конструкция. Може да хване всеки предмет и да го управлява по правилния начин“, уточнява Арабаджиев.
Негова иновация в софтуера дава възможност на клиента сам да направи интеграцията, да програмира и обслужва кобота, направляван от виртуален асистент. В процес на разработка е услуга, която използва телеметрия да предсказва кога биха настъпили събития за подмяна на даден елемент.
Прототип на кобота се появява за първи път на годишния икономически форум на „Капитал“ през 2018 г. в Пловдив. Георгиев е поканен да говори за Индустрия 4.0. Докато е на сцената, зад него върви видео с робота. Той обявява прогнозна цена 10 хил. евро, което е три пъти по-малко от решенията на големите компании за 30 хил. евро. През 2021 г. цената е коригирана на 15 хил. евро заради инфлацията и посkъпването на чиповете. Като представя изделието в толкова ранна фаза пред индустриалните производители в България, „които са най-големите критици“, той всъщност търси да получи обратната връзка. Конструктивните препоръки от бизнеса му помагат да направи „продукт на световно ниво, при това в пъти по-евтин от конкурентните“.
Първите коботи излизат на пазара в края на 2021 г., произведени в две бази – в цех за металообработка във Враца и цех за производство за водни съединения в Горна Малина. Още първия месец са продадени пет броя. Навлизането на рисков капитал, което се очаква скоро, ще ускори производството.
Миналото лято „Гига аутомата“ отваря инвестиционен рунд за 1.5 млн. евро. Фондът за капиталови инвестиции на Българската банка за развитие оценява компанията на 16 млн. евро.
До момента всички дейности се финансират изцяло с лични средства на основателите и от приходи, дошли от странична търговска дейност и аутсорсинг на софтуер. Инвестирани са над 600 хил. евро. Причината да не потърси рисков капитал по-рано Георгиев обяснява по следния начин: „Бяхме стигнали доста напред в разработката, но не достатъчно, за да вземем правилната оценка за технологията.“
Пред инвеститорите той поема ангажимент за първата година да бъдат произведени и продадени 100 робота, което прави по два на седмица. Планът за пет години е 4 хил. кобота, като бройката за последната година е 1700.
„Потенциалът е доста по-голям, но ние се съобразяваме с това, че стартираме от българския пазар“, казва Георгиев, който обаче е наредил почти целия пазар в Европа с партньорската мрежа от дистрибутори и системни интегратори, които ще действат като търговци – в главата си.
