Газът идва – готови ли сме?
Руският газ спря и на България се налага да търси дългосрочни алтернативи. Но и да не беше спрял, отново щяхме да търсим алтернатива, тъй като цените на руския газ се вдигнаха до астрономически нива в последната една година. Преди 20 месеца руският газ ни струваше 9 евро на мегаватчас, а последно през април го получавахме по около 80–90 евро за мегаватчас, което е поскъпване от близо 900%. Няма как да останем при доставчик, който ни товари с такива монополно високи и изкуствено раздути цени.
За радост в региона се развиват много проекти и до няколко години Балканите ще бъдат залети с конкурентни доставки на газ.
Най-близо до нас, в Румъния, има няколко нови находища на газ с потенциални резерви около 200 милиарда кубически метра. Добивът се забави с години заради спорове между инвеститорите и румънското правителство за облагането на приходите. Този спор беше разрешен в средата на май и съответното законодателство беше одобрено от румънския парламент. Един от проектите ще започне добив още това лято, а за най-големия – „Нептун“, се очаква окончателно инвестиционно решение през следващата година. Положителното за нас е, че Румъния така или иначе покрива почти изцяло собственото си потребление на газ, така че с новите проекти ще има излишък и износ към региона.
Преди година и половина беше завършен газопроводът от Азербайджан до Европа, който минава през Гърция. На следващия етап газопроводът ще бъде разширен двойно, до 20 милиарда кубически метра годишно, така че притокът на газ към региона ще се увеличи. България има възможност да участва в процедурата по разширение на газопровода и да заяви допълнителни количества газ.
Наскоро Турция обяви, че също има интерес да доставя газ за Европа. Турция разработва находища на газ в Черно море, има и доставки не само от руски, но също така от азерски газ, ирански газ, както и втечнен газ. Иран от своя страна също има интерес от по-голям износ не само на газ, но и на петрол – което зависи от успешното приключване на преговорите за вдигане на санкциите срещу страната.
Израел в последните години увеличи значително добива си на газ и вече търси възможности за износ към Европа – единият обсъждан вариант е да се построи газопровод през Кипър до Гърция (в Кипър също бяха открити находища на газ). Но газопроводът е нещо много скъпо и бавно и ще отнеме вероятно десетилетие да се построи, ако въобще се случи. Така че най-вероятно е изграждане на терминал за втечнен газ, с който да се изнася за Европа. Вече 19 страни изнасят втечнен газ, като през следващите 2–5 години капацитетът ще се увеличи значително заради нови проекти с Катар, САЩ и други производители на газ.
Капацитетът за внос на втечнен газ в региона се увеличава бързо. Хърватия изгради най-новия терминал за втечнен газ и го пусна в експлоатация през 2021 г. Гърция вече има един терминал, който през това лято ще бъде разширен, а до една година ще построи втори (в който България е акционер), като се подготвят още три. Албания също планира терминал във Вльора. Турция има четири терминала за втечнен газ и подготвя пети. Така че само до няколко години в региона ще има една дузина терминали за втечнен газ.
През следващите няколко години източниците на газ в региона ще се увеличават прогресивно. България не просто ще може да си осигури конкурентни доставки и приемливи цени на газа, но и ще има възможност да печели от транзита на газ в региона. За тази цел трябва да се завършат газовите връзки със съседните страни и да се подпишат дългосрочни договори за газови доставки.
