За по-ефективно здравеопазване са нужни повече инвестиции
Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Здравеопазването в Източна Европа и в България изостава от гледна точка на модернизация, а за въвеждането на нови технологии са нужни по-големи инвестиции и институционална подкрепа, е мнението на участниците в панела “Инвестиции в здравеопазване” на първото здравно събитие в портфолиото на Forbes за България „Forbes Healthcare Summit 2022 – Визията на новаторите“.
В панела участваха Ангел Ангелов, управляващ партньор Innovation Capital, Георги Митов, управляващ партньор BrightCap Ventures, Валери Петров, управляващ партньор Eleven Capital, а модератор бе Христо Петров – редактор във Forbes България.
“Дигитализацията в здравния сектор трябва да се извършва на малко по-холистична база. Една малка компания трудно може сама да повлече крак и самостоятелно да направи по-сериозен скок в автоматизация на дадени процеси, нужна е и институционална подкрепа. За съжаление все още не виждаме чак толкова голяма дигитализация в здравеопазването,” е мнението на Ангел Ангелов. Според него обаче това може би е някаква възможност за предприемачите и рискови фондове да бъдат проактивни и да предлагат такива решения. “Определено има нужда да постигнем по-сериозен ефект на автоматизиране на процеси, за да има по-бързо и по-достъпно здравеопазване,” смята още той.
“Здравеопазването е консервативна система в целия свят. И ако дигитализацията, иновациите и новите технологии навлизат по бързо в други области, то в здравеопазването това става по-бавно,” е мнението на Валери Петров. Пандемията катализира този процес и в последните две години се наблюдава много ясно навлизането на нови технологии, иновации, както и на много известни отдавна неща (от други области) в сферата здравеопазването. За пример дава телемедицината, при която през 2019 в САЩ ползвателите са били 2.5% от търсещите медицинска услуга, а в края на 2021 г. те вече са 85%.
Въпреки по-бавния процес на навлизане на нови технологии у нас, Валери Петров е оптимист. “Факт е, че ние изоставаме малко или повече от този процес, но все пак си мисля, че имаме време и възможности като по-малки пазари от региона да наваксаме,” допълни той. Това обаче е свързано с подкрепа от институциите, държавни или браншови, има нужда и от повече инвестиции. “Затова нашия фокус като инвеститори е в тази посока, защото вярваме, че тенденцията, която се развива силно в по-развитите страни наближава и региона ни,” смята още Петров. Той също е на мнение, че институционалното усилие и подкрепа са важни и дава за пример Гърция, където от години има целенасочено усилие и добре финансирани научни институти, работещи с иновации от много ранен етап. Така риска на инвеститори се намалява, защото продуктите са валидирани на научно ниво.
Според Георги Митов мисленето на хората също е много важно, те трябва да си дават сметка, че тяхната работа може да бъде по-продуктивна и цялата здравна система може да бъде по-ефективна, ако ресурсите се използват максимално. “В момента се използва много малък процент от ресурсите, за които знаем, че може да се ползват. Още когато се отиде на регистратурата в здравно заведение, за няколко минути може да се види огромния потенциал, който съществува, но не се използва. Има огромна загуба на време, което означава, че при по-ефективна организация може да се помогне на много повече пациенти в рамките на един работен ден,” смята той.
За бъде привлекателен за инвеститорите един стартъп от областта на здравеопазването, той трябва да разработва иновация, която решава даден проблем, а колкото е по-голям проблема, толкова по-добре, е мнението на Валери Петров. “Много е важно доколко продукта, който се създава или вече е създаден, е в състояние да реши проблема. И не на последно място – дали екипа на стартъпа е в състояние да довърши продукта, да го внедри и разпространи,” каза той.
Ангел Ангелов допълва, че интелектуалната собственост е ключова за компаниите от сектора на здравеопазването. “Важно е каква е уникалността на продукта и разработваните решения какви са и с какво се отличават от други подобни,” е мнението му. Основателите на такива компании трябва да имат и ясна визия какво финансиране им е нужно е как точно трябва да бъдат финансирани, за да могат да извървят целия път заедно с тези, които ги финансират. “Компаниите от целия спектър на здравеопазването имат по-различен тип живот, по-дълъг и затова много често им е нужен по-голям финансов ресурс. Затова още при първоначалното финансиране трябва да се планират и следващите рундове,” допълни той.
“Хелткеър технологичните стартъпи са малко по-особени, защото трябва да преминат през определени регулации и сертификации,” смята Георги Митов. Според него хората са склонни да плащат в по-късните етапи на здравния цикъл – диагностика, лечение и възстановяване, а на по-ранните етапи обикновено не се обръща внимание. “Колко по-напред се отива в цикъла, нуждата от регулация се засилва, защото нещата стават по-обострени, риска за живота, за здравето на пациента става по-висок и от това идва нуждата от повече регулации,” каза още той. Затова при стартъпите от този сектор е важно да се види дали ще преодолеят бариерите на регулациите. Често идеята е много добра, но регулаторния цикъл е изключително дълъг и има доста стартъпи, на които не им стига финансовия резерв да минат през този дълъг процес.
Компаниите от сферата на здравеопазването имат много по-дълъг срок за възвращаемост, но тя е и много по-голяма заради високата добавена стойност на продуктите, смята Ангел Ангелов. “При стандартните софтуерни бизнеси е логично при доходност под 10 пъти фондовете да са доволни, но възвращаемостта в този сектор може да бъде по-голяма, той има по-голям потенциал и затова може да се търси възвращаемост от 10 до 50 пъти,” каза той.
Според Георги Митов възвращаемостта от този сектор е сходна с останалите технологични стартъпи, защото тук има баланс – търси се висока възвращаемост, но и нуждата от инвестиции е по-голяма и периода за регулации и сертификации е по-дълъг. Валери Петров допълва, че дългия и труден период в развитието на хелткеър стартъпи прави инвестицията в такъв проект изключително рискова на ранен етап и е нормално във времето да се очакват по-големи очаквания за доходност при успешните проекти.
Инвеститорите са оптимисти по отношение на бъдещето. Георги Митов вярва, че има всички предпоставки стартъп екосистемата от здравния сектор да се развие и както софтуерната индустрия в България. Според него българските специалисти имат качествата, знания и опит равностоен на колегите си в САЩ и Западна Европа. Това ще създаде така необходимата амалгама от софтуерни специалисти и експерти от медицината, които да вървят заедно и успешно. Според Ангел Ангелов успехите на български компании ще привлекат финансов ресурс от Западна Европа и интереса на специализираните фондове в здравеопазване, което ще допълнителен тласък на цялата индустрия.
