България ще спечели от реиндустриализацията на ЕС
Проклятието на богатите икономики е, че могат да понасят удари по-дълго време, преди да се наложи да се адаптират към външните шокове. И затова не е напълно измамно усещането, дори след като отчетем натоварената с много политика и емоции публична риторика, че в Европа нещата се променят бавно.
Последните няколко години изпитанията идваха едно след друго, понякога и едновременно, като всеки път четяхме анализ след анализ за дългосрочната потребност от стратегическа автономия и изграждане на индустриален капацитет в общия пазар на ЕС. Да припомним само няколко. Европа – почти без да иска – се оказа в кръстосания огън на търговската война между САЩ и Китай. Пандемията изненада дори най-черногледите по отношение на рисковете от специализацията и зависимостта с един доставчик в глобалната търговия.
За енергията ударът дойде дори преди войната на Русия срещу Украйна и отново по трудния начин разбрахме какво може да причини наивното предоверяване на доминиращия продавач на газ. После отново Китай започна да затваря градове, заводи и пристанища – и отново фабриките се оказаха без наличности и под стрес. Така месеци наред има опашки за автомобили – платежоспособни клиенти чакат, защото електрониката не достига. Войната затвърди не просто зависимостта на европейските компании от енергийни ресурси, но и редица селскостопански стоки, метали, торове и т.н. от Русия и Украйна.
Изглежда, става все по-ясно, че доверяването на безпроблемната глобална търговия е добра стратегия само при достатъчно сигурност в свободата на размяната, основана на взаимна полза и стремеж към дългосрочно сътрудничество. Накратко – факторът политическа несигурност и риск не може да се изключи от сметките.
Към него трябва да прибавим и житейски рискове извън човешки контрол – например пандемията. Видяхме (засега) три сериозни опасности: физическо спиране на доставки и оттам блокаж на собствения бизнес, рязко повишаване на цените и донякъде комбинация от предходните две, провал на спот пазарите на всякакъв тип суровини и индустриални компоненти при липса на дългосрочни договори и ангажименти.
Всичко това дава нова перспектива към ползите от общия европейски пазар. При всички регулаторни трудности предимствата на производствата на стоки и услуги в страни от ЕС изглеждат значителни. Това важи както за енергийните ресурси и селскостопанската продукция, така и за промишлените стоки за междинна употреба, машините, технологичното оборудване, електрониката и т.н. При съвременните нива на производителност аргументите за високи разходи заради разликата в заплащането между Европа и Азия например звучат несериозно.
Открехнатият прозорец от възможности бавно, но сигурно започва да се реализира. България е в много добра позиция да е сред водещите дестинации за разполагане на производства и услуги, които да са в позиция да задоволяват европейския пазар и да заместват обвързването с доставчици от трети страни.
При ИТ услугите това става все по-силно конкурентно предимство, за част от преработващата промишленост това също се случва, а особено видимо е това в секторите, в които доскоро Русия и Украйна доминираха продажбите на континента. Но трябва да гледаме напред и нагоре – например автомобилните гиганти, а и изобщо високотехнологичното машиностроене ще имат нужда от компоненти, от електроника, от оборудване, което да не зависи почти монополно от няколко доставчика в Азия.
За всичко това е нужна подходяща данъчна среда, адекватни на характера на тези бизнеси регулации и скорост в прилагането им. Заедно с това – насочване на еврофондовете и останалите публични инвестиции към човешки капитал и инфраструктура, които подсилват продуктивността в синхрон с частните инвестиции.
