Можем ли да имаме еднорог в здравеопазването?

Ако искаме да имаме еднорог и в здравеопазването или Нобелова награда за медицина или някакви такива печати на одобрение, че сме постигнали някакви велики неща като държава или като екосистема, трябва плахото иновиране, което имаме в България, да стане смело иновиране.

Това заяви съоснователят на биотехнологичната компания Printivo и участник в селекцията „30 под 30“ клас 2020 Спас Керимов по време на Forbes Healthcare Summit – Визията на новаторите. Керимов беше участник в панела „Наука и здравеопазване“ заедно с проф. дфн Ана Пройкова – професор по атомна и молекулярна физика в СУ „Св. Климент Охридски“ и доктор по ядрена физика, ръководител на лабораторията за високопроизводителни изчисления в София тех парк и част от селекцията Forbes „50 над 50“ за Европа, Близкия изток и Африка. Модератор на панела беше зам.-председателят на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването Росен Димитров.

„В науката трябва да станем водещи, а не участници в гигантски консорциуми. Същото да стане с компаниите – иска се смелост, а здравната ни система би понесла такава флексибилност – да може да поема смели, иновативни решения. В много други държави не го правят, така че имаме конкурентно предимство – системата ни, която не е много съвършена, да е гъвкава и да помага транслирането на иновативни продукти по-лесно“, подчерта още Спас Керимов.

Според проф. Пройкова сферата на здравеопазването в България се развива, макар и не с най-високи темпове. „От моя гледна точка като учен – това, което сме правили 1995-2005 г. в нанонтехнологиите, сега вече е в университета – появи се нанодисциплина, която е основата за работата на следващото поколение“, посочи тя и допълни, че вижда как в София тех парк на едно място се намират различни участници, които работят в полза на развитие на екосистемата – академия, предприемачи, големи компании. Освен това вече виждаме, че се откриват иновативни центрове като Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT, който също се очаква да даде тласък за развитието на различни сектори в България.

Подобни наблюдения за постоянното развитие на сферата на здравеопазването сподели и Спас Керимов. Той посочи, че през 2017 г., когато са създали първия си биопринтер, в света е имало едва около 200 такива. „Ние го направихме на 8 кв. м площ в едно споделено работно място, защото нямаше къде другаде да го направим, едно забравено от бога място. Сега, пет години по-късно, ако някой иска да си направи биопринтер или да стартира компания с някаква много сериозна наука зад себе си, може да го направи“, каза той и допълни: „В много от центровете започнаха да се оформят подобни предприемачески идеи. Ние 2015-2017 не знаехме дори, че сме предприемачи. После разбрахме, че това е попрището. Гледайки назад, бих казал, че нишките на цялата екосистема започнаха да се подреждат, започна да има заинтересованост от всички страни, има достатъчно пари може би в нашата микроекосистема, има достатъчно заинтересувани структури.“

По думите му, за да може екосистемата да работи ефективно, трябва смели и дръзки компании.  

За да се случи това, несъмнено има нужда и от финансиране, каквото обаче според двамата не липсва.

Проф. Пройкова сподели за програма на Софийския университет за стимулиране на стартъпи. „Ние сме част от една евро-азиатска програма за създаване на стартъпи от университетите. Разработен е специален модел, специална рамка, в която се развиват нови подходи. Един от моделите е професор – студент – предприемач, в който професорът получава специална подкрепа от университета си, което означава да ме освободи мен от част от задълженията ми, за да мога да работя, подпомагайки новия дух, новия екип“, обясни тя.

„Ние влязохме в лабораторията на София тех парк, защото моделът работи чрез нашите студенти и докторанти. Опитваме да търсим допълващи се дейности, не съм привърженик на становището „пари няма“. Моето мнение е, че пари има, само трябва да се наведеш и да ги вдигнеш. Пари се намират, но трябва да се научим да се чуваме един друг“, подчерта проф. Пройкова.

Тя допълни, че за нея е особено важен и начинът, по който се формират екипите. „Ние говорим за Бостън, Лос Анджелис, Тел Авив, а всъщност всички екипи се формират на едно и също място – в кафетерията на университета. Там се събират хората, затова загубването на университетския кампус като място за зачеване и раждане на идеи е едно от най-страшните неща, които не бива да допускаме“, каза професорът и призова за подкрепа на университетските бази.

Според Спас Керимов друг начин за увеличаване на инвестициите в сферата на здравеопазването е „да се диференцираме със специфични дейности в нашата микроекосистема в Европа“, както и с привличане у нас на популярни професори и предприемачи.

По отношение на това какво ѝ се иска да види като развитие в сферата на здравеопазването проф. Пройкова посочи, че трябва да се стремим към дигитализация, защото тя ще усъвършенства сферата и ще е предпоставка за по-добро лечение. „Здравеопазването в България винаги е било критикувано, с основание, по различни причини. Но това, което може да се направи, е да се използват цифровите подходи, дигитализацията, и цялата информационна система от поликлиниките да бъде пренесена, събрана на едно място и да бъде достъпна за всички болници, спешни центрове. Това е ново и за Америка, там има само два щата, които са го направили. Това трябва да направим и тук. Не става дума за това дали ще сме лидер, или ще следваме някого. Ако ние не успеем да съберем информацията за всеки от нас така, че всеки лекар да може да я види, когато трябва, и да може да назначи правилното лечение, здравето на всеки от нас ще бъде само въпрос на късмет.“

Двамата споделиха и за свой съвместен проект, който обаче е все още в свето начало. „Говорим си от известно време да използваме изчислителните ресурси на нашата лаборатория, заедно с изкуствен интелект, да използваме човешкия геном, който от доста време се изучава, за да можем да направим процес, който се нарича обратно стареене“, обясни накратко проф. Ана Пройкова.