Здравеопазването е наука, която не може да се развива без технологии
Всяка една от стъпките по пътя на пациента произвежда данни, които са новото злато, и тези данни трябва да бъдат анализирани правилно, за което са нужни технологии, посочи в своята презентация “Технологиите в помощ на здравеопазването” Ивайло Иванов, съосновател BGO Software по време на Forbes Healthcare Summit – Визията на новаторите.

“Това, че здравеопазването не е дигитализирано достатъчно донякъде е мит. Всъщност там има много технологии, които понякога може би не са на най-правилните места,” допълни той. Здравеопазването е наука, която трябва да подсигури здравето и дълголетието на индивида, а наука без технология не може да бъде осъществена. “Данните сами по себе си не носят някакъв смисъл, освен ако не са сложени в контекст и не са анализирани по правилния начин, а с помощта на технологиите данните стават информация.”
Ивайло Иванов посочи основните стъпки в пътя на пациента – от добро здраве, през превенция и диагностика, до лечение и възстановяване. “През време на добро здраве човек няма нужда от медицинска помощ, но точно тогава това състояние трябва да бъде запазено и подобрено, да бъде подсигурено с качество на живот, каза още той.
“Независимо от нашето състояние, дори когато сме здрави ние произвеждаме данни, а те са източник на информация за превенцията, съответно диагностиката стъпва на информация, която е свързана с определени оплаквания или индикации, а лечението е основано на база на диагностиката,” допълни Иванов. След лечението следва възстановяване и така този цикъл започва отначало.
Според него качеството на живот и превенцията доскоро са били неглижирани, защото при диагностиката, лечението и възстановяването темпа с който се въвеждат иновации и технологии е доста по-сериозен и по-бърз. В последните години обаче в живота ни все повече навлизат технологии като смарт часовници, приложения за фитнес и медитация, за проследяване на качеството на съня, за следене на нива на стрес, устройства за пречистване и подобряване на качествата на въздух и вода.
Сериозно развитие имат и дигиталните съветници и дигитални дигитални продукти за подобряване на психичното здраве. “Това е гореща тема напоследък, защото технологията както може да помага, така може и да вреди на психичното здраве на хората и тук визирам конкретно социалните мрежи,” сподели той.
По отношение на превецията, Иванов разделя технологиите на лични и глобални. В първата група включва технологични решения като приложения за борба със зависимости, приложения за подсещане за рутинни прегледи, за съставяне на диети и автоматизирани съветници. Глобални са технологии за анализ на големи обеми от данни, специализирани експертни системи и електронни платформи за национални програми за превенция.
От гледна точка на диагностика последните иновации са чатботове, системи за генетичен анализ, приложенията за телемедицина, анализ на проби, както и електронни здравни досиета. Най-сериозните технологични решения, не само софтуер, а и хардуер, според Ивайло Иванов има при лечението, болничните и извънболнични изследвания. “Всички тези системи работят вече дълги години и тук е най-сериозната дигитализация която се е случила в здравеопазването.”
Технологиите навлизат по няколко начина в здравеопазването. Единият е когато стартъп или организация имат идея за процес, хардуер или специфична иновация, които достигат до краен продукт. Технология може да се внедри и чрез създаване на решение върху готови технологични платформи. Третият начин според Иванов е посредством внедряване на готови технологични продукти, което е най-бързата дигитализация.”Комбинация между тези три начина би могла доста да ускори целия този процес и правилния подбор, тъй като разработките на дадени продукти понякога отнемат години,” допълни той.
Ивайло Иванов посочи, че тенденциите при технологичното развитие на здравеопазването са свързани с нуждата от автоматизираната обработка на все повече данни, с роботизация, с генно инженерство и терапии, както и с персонализирана медицина и автоматизирано проследяване.