Как технологиите променят здравеопазването
Отразявам секторите финтех, производство и спорт
Технологиите безспорно могат да подобрят качеството и улеснят достъпа до здравни грижи, но само ако тяхното въвеждане се прави като част от цялостна стратегия за развитие на сектора, а не на парче и чак след появил се проблем. Зад тази теза се обединиха участниците в панела „Дигитализация на здравеопазването“ на първото здравно събитие в портфолиото на Forbes България „Forbes Healthcare Summit 2022 – Визията на новаторите“.
В панела участваха Иван Йосифов, основател на „Найкомс”, Тома Томов, експерт и консултант в сферата на здравеопазването, и Вихрен Славчев, изпълнителен директор и съосновател на „Мнемоника“.
Тримата панелисти споделиха, че генерирането и използването на данни в здравната система е ключово за нейното развитие. „Колкото повече данни, толкова повече информация. Колкото повече информация, толкова по-добри и адекватни решения. Въпросът е информацията да бъде структурирана, събрана и анализирана по правилния начин и вкарана в употреба,“ каза Йосифов.
В същото време, предизвикателства не липсват и те основно са свързани със сигурността на данните при тяхното съхранение. И тук, според панелистите, въпросът трябва да се разглежда както по отношение на външна атака, както най-често сме свикнали да мислим, така и по отношение на вътрешния персонал. „Най-важното в целия процес на обработка е сегрегацията – кой какво вижда. Защото в което и здравно заведение да влезете, има един ключов човек, през който минава всичко. И този човек се оказва, че вижда много от данните, а по длъжностна характеристика изобщо не трябва да ги вижда,“ каза Славчев.
В същото време у много от звената по системата липсва мотивация, тъй като сигурността на съхраняваните данни изпада твърде надолу в списъка с приоритети, като резултат от настоящата схема на финансиране. „Тук фокусът не е в това как да съхраняваме лични данни най-добре и как да контролираме и регулираме достъпа, а по-скоро се фокусираме в това, ако случайно има изтичане на данни, как никой да не разбере,“ каза Томов.
А дори когато все пак се полагат усилия в тази насока, те често биват предприети твърде късно и на парче. „В нашата държава съхранението и защитата на данните – лични и чувствителни, за тях се разсъждава чак когато стане прекалено късно. Когато стане някой инцидент и всички се хвърлят, след дъжд качулка, да вземат мерки и да правят инвестиции, които в изключително много случаи са непремерени и ситуативни,“ каза Томов.
В същото време, в други държави вече има сериозен прогрес в дигитализацията на здравеопазването и ползите са видими за всички. „По мое мнение, България за съжаление се движи 5-10 години след процесите, които се вкарват на Запад. Имаме хората, те имат желание и възможност да направят промяната, но за съжаление малко инерцията ни пречи да вкараме всички тези неща, които виждаме като добри примери,“ каза Йосифов.
В същото време, заради това изоставане често се въвеждат и практики, които вече са морално остарели на Запад. „Ние смятаме, че електронното здравно досие, електронната рецепта е нещо много важно да го има, без да осъзнаваме, че то е нещо, което е абсолютно излишно да го има и то само утежнява работата на медицинските лица, влошава качеството на услугата като цяло и няма абсолютно никаква полза за пациента,“ каза Томов.
А именно това създава и трудности пред развитието на дигиталното здравеопазване, защото то започва да среща съпротивление от една страна от медицинските служители, които до момента са видели само как то усложнява работата им, а от друга и от пациентите, които не виждат никаква реална полза от него. „Съпротивата наистина е естествена реакция, когато някой те натовари с повече работа. Независимо какво си говорим в момента за съпротива, тя ще изчезне съвсем скоро. Съпротивата ще започне естествено да отпада с подмяната на поколенията,“ каза Славчев.
