Дигитализацията на здравеопазването през погледа на държавата
Мои любими теми са здравеопазването, културата и социалното предприемачество.
„За дигитализация говорим вече от много години, но в последно време в Министерството на здравеопазването имаме визията, че дигитализацията ще се окаже от ключово решение за осъществяване на нашите приоритети във всички останали области на здравеопазването.“
Това заяви зам.-министърът на здравеопазването Невена Цанкова по време на Forbes Healthcare Summit – Визията на новаторите. Тя участва в панела „Дигитализацията на здравеопазването през погледа на държавните институции“ заедно с управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) проф. Петко Салчев. Модератор на панела беше Мира Ганова, изпълнителен директор на Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването.
Цанкова подчерта, че министерството не разглежда дигитализацията отделно от приоритетите за развитие на здравеопазването, а като основа, която трябва да адресира други приоритети като спешната помощ и доболничната помощ, особено в отдалечените райони, където може да се мисли за решения от областта на телемедицината.
Сред целите, които МЗ си е поставило, Цанкова посочи и приемането на стратегия за гериатрична грижа и остаряване в добро здраве. Наред с това приемане на план за всеобхватен пренатален и неонатален скрининг и скрининг на социално значимите заболявания, където дигиталните решения също по думите ѝ имат своето място.
Проф. Салчев подчерта, че дигитализацията на НЗОК е започнала още от момента на създаването ѝ, но „тя е един непрекъснат процес, на базата на който да се развиват всички останали сектори в системата. Това е да свържеш лекаря с пациента, с фармацевта, с лабораторията, така че пациентът да получи добра услуга“.
Той напомни, че отскоро вече има електронна рецепта, която макар и да има недостатъци, работи. Следващите стъпки по думите му са пациентът да може да заяви къде иска да получи предписаните му лекарства, за да може фармацевтът да ги заяви на своя доставчик, особено когато става дума за скъпоструващо лечение, и така да има решения, които да свързват цялата верига.
„Дигитализирахме амбулаторните листове, дигитализирахме получаването на протоколи, в най-скоро време окончателно ще приключи този процес, за да не се получават опашки за заверка на протоколи“, посочи проф. Салчев и допълни, че НЗОК от повече от три години работи на дигитално ниво – сключване на договори, плащания, връзки с Националната агенция за приходите.
„В бъдеще сме си поставили като задача промяна на начина на финансиране чрез прилагане на новите модели и въвеждане в нашите системи на т.нар. съветващи системи. На 1 юли влиза новата система, свързана с предоставяне на помощни средства на хората с увреждания, която е абсолютно дигитализирана“, каза още той.
Двамата обсъдиха и възможността държавата да работи заедно с бизнеса за дигитализацията на здравеопазването.
„Мечтаем си за публично-частно партньорство, надявам се някога да се случи“, подчерта зам.-министър Цанкова. Тя допълни, че „бизнесът в тази област е на всяка стъпка от веригата – от предоставянето на технологични решения, като минем през това, че разчитаме на бизнеса да осигури защитата при преноса на данни и специфични средства за защита на тези данни“. „Предстои, макар и в не толкова спешен порядък, колкото ни се иска, реализацията на национална база данни от изображения за образна диагностика. Там ролята на бизнеса е много сериозна – от доставката на софтуер и хардуер до обработка на данни и измисляне на решения как да бъде използван максимумът от тези данни“, допълни тя.
Проф. Салчев подчерта, че е важно и как пациентите и всички участници в здравната сфера приемат дигитализацията, защото там е една от големите спънки, с които държавните институции се сблъскват.
Той допълни и как вижда възможността за еднорог в здравната сфера. „2030 г. болниците няма да бъдат това, което са сега. Предприемач, който успее да създаде хоспитализация в смисъла на думата лечение на пациента и след това грижа в дома му, но организирана от едно ядро, това ще бъде еднорогът.“ Той предвижда да се използват различни устройства и помощни средства както за поставяне на диагноза, така и за продължаващото лечение в домашни условия.
