Особени времена за България
Макроикономически погледнато, през първата половина на 2022 г. България преминава през особени времена. Обстоятелствата, в които се осъществява стопанската дейност в момента, са уникални и е трудно да се нарекат благоприятни.
Една върху друга се наслагват поне четири кризи: остатъците от причинените от пандемичните мерки кризисни процеси; безпрецедентна от десетилетия световна ценова инфлация; енергийна криза за големи части на Европа; пълномащабна разрушителна война в близко съседство до България с всички нейни видими и невидими последствия за стопанството.
Първоначалната интуиция на всеки анализатор би била, че следствията на това струпване на кризи за макроикономическата динамика на България ще са сериозно отрицателни. От една страна, това явно се потвърждава в данните за увеличението на потребителските цени, което с данните за април гони нива, невиждани от 15 години.
По-важното е, че по отношение на ръста на заплатите и изобщо на доходите на домакинствата ръстът на цените вече изпреварва и българите се срещат с намаляваща покупателна способност на текущите доходи и на спестяванията. Заедно с войната и с нарастващите реални разходи на фирмите за енергия това дава основание на негативно настроени участници в обществения дебат още от декември 2021 да описват почти апокалиптична картина на затварящи бизнеси, уволнени хора, сриващи се продажби и стандарт на живот на хората.
От другата страна на тези потискащи прогнози обаче с всяка поредна порция макроикономически данни се налага изводът, че значими сфери на българската икономика са в бум. Експресните оценки за БВП за първото тримесечие на 2022 г. налагат извода, че за последните 12 месеца реалният БВП на човек в България е нараснал с повече от 6% – нива, невиждани от 2008 г.
Реалният индекс на промишленото производство, което по интуиция трябваше да е фрапантно засегнато от енергийната криза, бележи абсолютни рекорди за последните над 30 години, като трите месеца с най-висок индекс – ноември и декември 2021 и март 2022 г., са именно месеците, в които песимистите алармираха, че кризата на енергийните цени трябваше да затваря индустриални фирми, а не да прави производството им рекордно.
Износът също бележи абсолютни рекорди за цялата история на България. Същевременно по данните на Агенцията по заетостта и по извадковото изследване на работната сила сезонно изгладеният брой безработни е рекордно нисък за последните над 30 години.
Това кратко описание на двете диаметрално противоположни страни на днешната макроикономическа картина в България повдига логичен въпрос – какво става.
Някои са склонни да твърдят, че по неведоми причини данните, които съвпадат с тяхната лична оценка на ситуацията, са верни, а другите данни са неверни, изкуствени или подправени.
Оставяйки настрана тази позиция като израз единствено на интелектуална немощ, погледът се насочва към сложността и многопластовостта на стопанските процеси дори в икономика като българската, за която твърде много хора си мислят, че е проста и всичко им е ясно.
Освен очевидните си отрицателни аспекти и инфлацията, и войната имат качеството да стимулират определени активности, които методологията на БВП, правилно или не, отчита като принос към благосъстоянието. Освен това очевидно в немалко пластове на българската икономика има участници, които откриват значителни възможности и свои конкурентни предимства.
Публичните финанси и финансовата система не изглеждат застрашени от кризисни процеси. Лихвите за бизнеса са (все още) рекордно ниски. Всичко това може да се промени още утре. Но не бива да се забравя, че действителността на едно съвременно стопанство винаги е по-сложна, отколкото си мислим.