Българките сме шампионите на устойчивостта
| Партньорска програма
Кариерата на Нели Ангелова прилича на сбъднатата американска мечта, но е съвсем реална и се случва на едно българско момиче, което преди 30 години започва работа на поточната линия във фабрика за шоколад на държавната компания ШЗИ „София“ или, както повечето я познават, „Малчика“.
Няколко месеца по-късно Нестле групата купува тази емблематична за страната фабрика, открива своя бизнес в България и прави нещо, което в онези години не е практика у нас – разпознава потенциала на младите и го развива търпеливо през годините. Така 30 години по-късно момичето от поточната линия е мениджър Комуникации за Югоизточен пазар и отговаря пряко за корпоративната и брандовата идентичност на Нестле и марките в девет държави. По образование тя е инженер, по професия е експерт корпоративни комуникации, а по призвание е сладкодумен разказвач.
Как един инженер се превръща в успешен комуникационен мениджър, къде изобщо е пресечната точка между тези две професии?
В моя опит знанията, придобити от точни науки, помагат в бизнеса с комуникации и пресечните точки между двете професии са доста повече от една. Разбирането за устойчивост, което по същество е едно и също, независимо дали става дума за изграждане на инженерни съоръжения или общности от хора през комуникации, е сред най-важните допирни точки помежду им.
Каква е вашата дефиниция за устойчивост?
В университета изучавахме една дисциплина „Съпротива на материалите“, на жаргон я наричахме „Съпромат“. Повечето ми колеги я недолюбваха, докато на мен ми доставяше удоволствие да изучавам как дадено тяло или материал издържа на различни по вид сили – натиск, напън, усукване и прочее. Още тогава тествах наученото извън инженерството в комуникацията ми с хора. И установих, че е лесно да си добър, честен, загрижен и щедър, когато всичко ти е наред, но дали успяваш да удържиш същото поведение и когато нещата не вървят и си под напрежение? Защото именно тогава проличава устойчивостта на материала. Преведено на езика на корпоративните комуникации, това означава така да изградиш връзките вътре в екипа и публичните действия навън, че да създадеш устойчиви общности на базата на ясна посока и ценности. Нестле e такава компания – вече повече от 150 години следва една ясна линия на развитие и не случайно е най-голямата компания в своя сегмент. Нестле е като гръбначен стълб – това е моята персонална дефиниция за устойчивост.
Има ли място за гъвкавост и развитие при такава устойчивост? Задавам въпроса и по отношение на бизнеса и в личен професионален план.
Питате дали не сме отбор закостенели динозаври? Ще ви отговоря – да, отбор сме, и то на 100%, вероятно донякъде сме динозаври, защото имаме дълга история и, смея да твърдя, знаем много за бизнеса, но закостенели – ни най-малко! Гръбнакът на Нестле е як и в същото време жилав и гъвкав, което именно го прави устойчив. Нестле успява да покаже с действия как устойчивостта и растежът вървят заедно и как гъвкавата политика може да се съчетава с твърди принципи. Ще дам един пример от многото – 60% от загубите на вода у нас са заради водопреносната система. За да ограничим разхищението, се изискват мащабни инвестиции, които в краткосрочен план водят до значително намаляване на печалбата. Взимането на подобно решение не е комфортно за която и да е компания днес, а е от изключителна важност за бъдещето ни утре. Нестле България го взе на базата на осъзнатия избор да прави бизнес не на всяка цена и да мисли за последствията, и то преди десетилетия. За Нестле устойчивостта и успехът не са спринт, а маратон.
Този начин на мислене и манталитет на компанията е една от основните причини да остана 30 години да работя и да се развивам в нея.
Как постигате този устойчив начин на мислене в глобална компания с хиляди служители?
По нашите географски ширини е интересно. Скептични сме към държавата, институциите, бизнеса и изпитваме трудност да ги уважаваме. А в основата на ценностната система на Нестле e да прави бизнес с уважение към всички и всичко – към самите нас, към другите, към различните, към институциите, към законите, към околната среда. Представете си как се възприемат тези ценности от нашите служители. Това беше един от първите уроци, които научих, след като споделих притесненията си как балканските колеги ще повярват в тези ценности. Съветът беше – просто се погрижи да ги превърнеш в действия, а не да останат красиво изписани думи на голям транспарант на фасадата на офиса. Всички трябва да живеят с тези ценности.
И така те са част от оперативните ни действия, от производствените ни практики, от живота в офиса и събиранията извън него, от всичко, което правим. Едва след като станаха реална част от вътрешната ни култура, ги споделихме публично навън, пак с действия, а не с думи. Добър пример в това отношение е програмата „Живей активно“, през която вече 17 години промотираме активния начин на живот и физическата активност. Започнало като еднократно събитие, сега „Нестле за Живей активно“ е национално движение и целогодишна платформа с богат календар. Уважението към природата също е част от всяко действие на компанията – от оптимизацията на производството, ангажиментите ни за нулев въглероден отпечатък, подкрепата на производителите на какао и техните семейства до засаждането на 200 млн. дръвчета в следващите пет години. Само през тази пролет насадихме в София над 7000 дръвчета и продължаваме активно през есента.
Какви качества са необходими за успешна кариера, която продължава вече 30 години?
Не мисля, че успехът може и трябва да се планира. Евентуално би могъл да се мечтае.
Моят личен път е щастлива комбинация от това да съм на правилното място в правилното време, да знам какво искам да постигна и да ми е забавно да го правя.
Когато започнах, България беше неразорано поле за бизнеса. Опитният западен свят видя потенциала и изпрати много добри професионалисти, които да сложат началото. Така държавната компания, в която работех, беше закупена от голямата швейцарска компания Нестле, а аз бях на правилното място. Това си е чист късмет, защото нищо не е зависело от мен.
Това, което зависеше от мен, беше любопитството ми към този нов бизнес свят и отвореността ми към тези професионалисти, говорещи често непонятни за нас неща. Тогава маркетинг, реклама и много други ниши в комуникационния бизнес още не съществуваха у нас или бяха на рудиментарно ниво. Аз съм от поколението, което попадна в изцяло нова бизнес среда и му се наложи да започне образованието си отново. Затова и първото лично качество, свързано с успеха, беше ентусиазмът ми да уча, да попивам нови знания и да се развивам.
Другата важна съставка е самото желание за успех. Но не на всяка цена – свръхамбициите винаги са ме плашили, те са мощна бомба със закъснител. В онези години дори не си представях, че може да съществува този успех, който имам в момента. Говоря за успехите да изпълниш проекта си, да се справиш например с PowerPoint, когато го видиш за първи път. Малките успехи, които раждат по-големите и така се появява хубавият лавинообразен ефект.
Третата съставка е чувството за хумор и самоирония, за да не се самозабравяш и да вземеш в даден момент да си повярваш, че баба ти е пиела шери с английската кралица. И четвъртата, може би най-важна съставка, която помага успехът ми да е сравнително дългосрочен, е искреното ми желание да оставя следа в това, което правя. Не просто да изпълнявам машинално задачите си, а да постигна благотворна промяна и по-добра основа за тези, които идват след мен. Това изисква постоянна промяна и в самата мен, която именно ме е довела дотук.
Има ли разлика в успеха на мъжете и на жените в бизнеса?
На различните места по света има съществени разлики. Цивилизованият свят прави големи усилия да ги намали, но пътят е дълъг. Ние, българките, в това отношение сме привилегировани. Живеем на интересно място, където исторически над 70 години от жените се изисква да сме мултифункционални – майки, съпруги, любими, красавици, неуморими труженички и вдъхновени интелектуалки, способни да поддържат еднакво добре разговор за Хайдегер и царската туршия. Тези десетилетия са ни направили шампиони и днес наблюденията ми са, че се справяме по-добре от мъжете в жонглирането с различните си роли. Това е елементът на устойчивост и ние, българките, сме пример за устойчивост.