Пет глупави причини да учиш бизнес

Ако сте кандидат-студент или родител на такъв, ще ви спестя четенето на остатъка от този текст: няма умна причина да запишеш бизнес специалност. Ако все пак решението е взето, може би има смисъл да прочетете това.

1. Защото искам да съм богат.

По принцип вярвам, че това е ле­гитимна цел за един млад човек. Също така вярвам, че живеем във времена, в които шансовете да за­богатееш са по-големи от всяко­га. Но не вярвам, че някой може да те научи на забогатяване. Това е процес преди всичко на лично израстване, градене на капитал и избор на добри партньорства. Няма университетска програма, която да ви подготви пълноценно за това. Може да получите части разпръснато знание, но няма как друг човек да ви научи как да бъде­те по-ценни за обществото, по-до­бри хора, по-търсени от другите – и в крайна сметка по-богати. Това зависи от вас самите, вашия миро­глед и стремеж към подобряване.

2. Защото татко иска да насле­дя семейния бизнес.

Труден разговор, но все пак опи­тайте – първо попитайте татко дали той е учил бизнес, преди да създаде семейната компания. Ако не (на което залагам), опитайте да разберете какво полезно е учил в университета. Ако не е ходил в университет, говорете за начини­те, по които е трупал знание, ка­питал, приятелства през години­те. Ако има партньори, говорете и с тях. Ако семейният бизнес ви харесва, смело се впускайте в него 12

– това е вашият бизнес универси­тет, поне в началото.

3. Защото не е толкова трудно като науката.

Науката изглежда по-трудна за незубърския мозък. Но тя е сис­тематична и нейното усложнява­не е постепенно, а това позволява тя да бъде преподавана. Бизнесът изисква широк спектър от уме­ния и знания, които не могат да се поберат в една учебна програ­ма, но при всички случаи някои не са тривиални. Най-малкото – ве­роятности, статистика, микро­икономика и теория на игрите. За­служава си да проверите знанията си по математика, преди да про­дължите с всеки от тези курсове. И, не, няма такъв бизнес, в който тези умения и знания да не са кри­тично необходими.

4. Защото завършвам търгов­ската гимназия.

Това е всъщност добра причина да не продължите да учите биз­нес. Ценните знания от гимнази­ята по счетоводство, финанси и търговско право ще са добра ос­нова за всичко, с което се захва­нете. Но няма нужда да продължа­вате с тях, освен ако не искате да станете адвокат или счетово­дител. Професионалната гимназия е нещо като застраховка, че няма да останете без доход, дори ако не успеете в бизнеса. Но тя не може и не трябва да определя пътя ви след 12-и клас. Винаги е добър мо­мент да помислите за професия, която ще ви даде повече от застраховка срещу безработица.

5. Защото не ставам за инженер, значи трябва да уча нещо хума­нитарно.

Това е натискът от съучениците, който, без да усещате, си оказва­те един на друг. В един клас от 25 абитуриенти само двама знаят със сигурност, че искат да учат меди­цина, а други пет – че ще отидат в „техническия“. Останалите мислят повече за географската лока­ция на университета, а не толкова за това какво ще учат там. Уни­верситетите с хитър маркетинг знаят това и предлагат огромен спектър от специалности, вклю­чително неясните, общо форму­лирани и дори интердисциплинар­ни бизнес специалности. Съчетано с малко натиск от родителите, че „все нещо трябва да запишеш, дори да не знаеш какво“, това дава добър улов на университети­те, но по никакъв начин не подобрява вашите шансове за успех. В тази ситуация по-добре отложете решението с година или две, меж­дувременно пътувайте, мислете, опитвайте, грешете и се учете. Университетът ще ви чака.