Какво остава от бирата?
Денимир Димитров смята, че неговият опит с нулевия отпадък несъзнателно започва още когато е дете и прекарва летата си на село. „Ние всъщност бяхме zero waste, тоест ние не употребявахме абсолютно никакъв отпадък. Ходихме до магазина с една и съща раница може би 10-15 години. Всеки хранителен отпадък се употребяваше и се използваше oтново – дали ще се даде на някакви животни, дали по друг начин. Нямаше нещо, което ние да изхвърляме“, казва той.
Години по-късно, той все още живее със същите ценности. Част от „30 под 30“ 2021, Денимир се опитва да промени културата около устойчивостта в България не само в ежедневието на хората, но и на ниво бизнес. Той е сред основателите на сдружение „Нулев отпадък България“, с помощта на което разпространява тази философия, както и собственик на Zero Wave Ltd.– стартъп, който въвежда нов вид екосъобразна храна и посуда. Денимир е от новото поколение предприемачи, които полагат основите за екологично осъзната България, но така желаната промяна не идва лесно.
30-годишният предприемач се запознава с философията на нулевия отпадък, когато е студент по международни отношения във Франция. Тъй като сферата на устойчивото развитие там е по-напреднала от България, той се включва в различни дейности, свързани с оползотворяването на природните ресурси, като компостиране, разделно събиране на отпадъци, както и употребяване на по-малко отпадък поначало, което в последствие води и до по-ниски данъци.
От социално предприемачество към бизнес
Връщайки се в България след завършването си, Денимир не открива тези неща, с които е свикнал – няма я инфраструктурата, вече изградена във Франция. Затова през 2018 г. той и шепа хора основават сдружението с нестопанска цел „Нулев отпадък България“, което популяризира философията на нулевия отпадък.
Сдружението работи с големи международни компании като Hewlett Packard Enterprise, DXC Technology, Telenor, Bosch, Factset, за да оптимизира техните процеси и да обучи служители им относно природосъобразността. Екипът на „Нулев Отпадък“ създава и наръчник за ученици и студенти, който включва принципите на нулевия отпадък.
Като естествено продължение на „Нулев отпадък България“ се появява и компанията Zero Wave. Идеята се заражда, когато Денимир и негови познати пият бира и се замислят какво се случва с материала след производството на бира, тоест остатъчния малц. Те установяват, че само в България за един ден остават 240 тона от този материал, и решават да го изследват. Малцът е тестван в лаборатория и се оказва изключително годен за употреба и с много високи хранителни стойности, които могат да се оползотворят. Впоследствие те създават прототип на първата си чиния от остатъчен малц с 3D машина, която изграждат от нулата. Всичко това изисква значителна сума пари, която те успяват да съберат чрез грантове от печеленето на национални и международни акселераторски програми.
В края на 2018 г. – началото на 2019 г. Zero Wave започва да произвежда биоразградима посуда, наред с веган крекери и брашно, богати на протеини и фибри. Иновацията в случая идва от патентованата технология с остатъчен малц, която те използват. До момента той не се използва по този начин в България.
Целта на стартъпа е да промени нагласите на хората, свързани с посудата и храните, които употребяват. Посудата на Zero Wave е за еднократна употреба и се бори главно с употребяваната до момента еднократна пластмаса. Един от проблемите с тази пластмаса е, че тя попада в океаните, където с нея се хранят морските обитатели, а впоследствие попада и в нашите организми под формата на микропластмаса. Идеята при Zero Wave е да се използват материали, които са биоразградими и не оставят тази дълготрайна следа в природата и в организмите ни.
Ресурси и време
Ако погледнем към корпорациите, преминаването на една компания към нулев отпадък не е лесен процес. Въпреки това Европа спомага това да се случи, като от следващата година големите компании с над 40 млн. евро годишен оборот ще бъдат задължени да дават доклади, свързани с техния въглероден отпечатък. Те ще трябва и да работят върху различни области (scopes) на емисиите си, като например Scopes 1, 2 и 3, които оптимизират всички процеси във веригите на компаниите. „Това е много труден процес, като изисква и много ресурси и време, и, естествено, ангажиране на всички служители в компаниите – няма как петима души в компанията да се занимават с това тя да бъде въглеродно неутрална, докато останалите не вкарат също усилия и не се ангажират с цялата мисия около неутралността“, казва Димитров.
Една от трудностите на Zero Wave е, че стартъпът се намира в Източна Европа, където хората, бизнесите и дори самата държава не са толкова отворени към създаването и развитието на устойчив бизнес, както и неговото подпомагане. За разлика от това в Западна Европа вече 10-12 години се работи в тази сфера, където бизнесите, които са зелени и иновативни, се подкрепят. „Точно поради тази причина отваряме втори офис, който ще се намира в Германия, който да може да задвижи нещата, свързани с продажбите, бизнес плана, инвеститорските партньорства, партньорства с дистрибутори и всякакви други канали, така че да може ние да затвърдим позицията си не само в Европа, ами и отвъд“, споделя Денимир Димитров.
Що се отнася до културата около нулевия отпадък и устойчивостта, се забелязва драстична промяна в последните няколко години. Когато Димитров започва да се занимава с тази философия, кофите за разделно събиране са рядкост, инфраструктурата почти не съществува. За разлика от това, в момента съществуват много компании и организации, които информират относно екосъобразния начин на живот. Срещат се и големи компании в индустрии като хранителната, които стимулират хората да пазаруват по-природосъобразно. „Ако дадеш на даден човек базовата основа да се развива и да живее по-природосъобразно, има голяма вероятност той да поеме тази инициатива и да живее по този начин“, вярва Денимир Димитров.
От гледна точка на бъдещите планове на Zero Wave, той споделя, че компанията влага ресурсите си в разработването на нови продукти и затвърждаването на текущите си продукти, както и в разширяването на пазарното си влияние в България, Европа и отвъд. За тази цел компанията планира да наеме специалисти от най-различни сфери и да удвои седемчленния си екип до края на годината.
