От Русия със злато
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
Кибератаки. Инфлация. Пандемия. Парите ви на сигурно място ли са? Въпроса задава Симон Михайлович, руски емигрант и предприемач, който се занимава с продажба на определен вид сигурност. Неговата базирана в Ню Йорк компания, Bullion Reserve, има за клиенти богати семейства. От тяхно име фирмата му купува златни кюлчета от рафинериите, товари ги в бронираните камиони на Loomis и ги доставя в охранявани складове, разположени на два континента.
За този страж на стабилността не е удачно да се купят акции на фонд за благородни метали и след това да се оставят на съхранение в банка. Банката е част от крехка мрежа, в която богатството се представя чрез електронни знаци. Много неща могат да я разрушат – намесата на хакери, загубата на вяра в правителството като защитник на богатството, настъпване на криза на ликвидността, възникването на електромагнитен импулс.
„Непрекъснато виждаме как се случват извънредни събития, които сме смятали, че никога няма да настъпят. Преустановяват се пътувания, замразяват се активи, в Европа избухна война“, казва Михайлович. Той твърди, че е оптимист, който е много щастлив, че живее в мирна демокрация, след като е прекарал детството си на съвсем различно място. По думите му неговият бизнес със злато „не е резултат от песимистична нагласа. Става дума за преоценка на риска“.
През по-голямата част от кариерата си 63-годишният Михайлович се занимава с риска – първо като служител в застрахователна компания, след това в хедж фонд, който спекулира с дългови деривати и е засегнат от фалита на Lehman, а сега покрай бизнеса си със злато. Но финансовите активи не са ли гарантирани? Нали има Федерална корпорация за застраховане на депозитите (Federal Deposit Insurance Corporation), която обезпечава банковите сметки, както и Корпорация за защита на инвеститорите в ценни книжа (Securities Investor Protection Corporation) за сметките ни при брокерските компании? Техните резерви са достатъчни, за да обезпечат една институция, ако тя е достатъчно малка, за да фалира. Но те няма да издържат при повсеместни фалити.
„Да съхранявате резервите си във финансовата система е като да включите резервния си генератор в контакта – казва Михайлович. – Работи прекрасно, докато мрежата не гръмне.“
Златото, съхранявано в трезори, е нещо различно. „То е защитено от кибератаки. Не може да бъде разрушено. Не създава дълг за никого.“ Размишлявайки върху опита си с Lehman Brothers, Михайлович добавя: „Няма риск при фалит на някой партньор.“
Клиентите на Bullion Reserves могат да изтеглят, когато пожелаят, парите си под формата на златни кюлчета. Неотдавна някои сториха точно това. Михайлович предполага, че по време на по-голяма криза повече хора могат да изтеглят златото и да го използват за закупуване на изгодни финансови активи. Зад привързаността на този човек към жълтия метал се крие атавистичен порив. Преди сто години неговите предци са преживели погром в Украйна и са се установили в Ленинград (сега Санкт Петербург), където са могли да си купят храна, защото са взели със себе си златни монети.
Оказва се обаче, че в Ленинград бягството им от катастрофата не приключва. Германската обсада, започнала през 1941 г., убива един милион души в техния град. Дядовците и бабите на Михайлович оцеляват. Помага им фактът, че имат важни професии – единият е хирург в медицинския корпус на руската армия, а другият – инженер, който помага да се поддържа отворена линия за доставки през замръзналото Ладожко езеро.
С течение на времето семейството решава да се измъкне от комунистическото управление. През 70-те години на миналия век вратата се открехва.
„Това, което ни подтикна да го направим, беше осъзнаването, че съветската система е нестабилна. Имаше загуба на доверие в правителството, официална корупция, разрушаване на моралните устои. Хората си казваха: „Щом те [апаратчиците] крадат, защо и аз да не крада?“ Много е трудно за един честен човек да се възползва от корумпираната система.“
Дори само подаването на молба за изходна виза се оказва рисковано начинание. Кандидатите трябва да започнат процеса с напускане на работа, а тези, които не успяват да получат визи, остават без средства за препитание. Михайлович, тийнейджър по онова време, прекарва свободното си време в чакалните на визовите служби, където вижда как някои семейства излизат с документи, а други със сълзи. Обидите от страна на чиновниците са част от процеса. Чува подвиквания: Предател! Предател!
Предател на какво? В удостоверението за раждане на Михайлович пише, че той не е точно руснак. Той е нещо различно. Евреин.
В крайна сметка Симон, родителите му и двете му баби получават разрешение да напуснат страната. През 1979 г. те кацат в Балтимор. Двете години в ленинградското инженерно училище се превръщат в една година кредити за бакалавърската му степен по политически науки в Johns Hopkins B.S.
Симон мечтае да е предприемач. Защо тогава да не открие ресторант? Бъдещата му съпруга му дава съвет първо да поработи в някой ресторант. Съветът се оказва добър, защото той получава място в частен клуб, където един от членовете, главният изпълнителен директор на U.S. Fidelity & Guaranty, му прави интервю за наемане на работа.
В застрахователната компания Симон се занимава изцяло с управление на риска.
Той ликвидира неправилно диверсифицираните дейности на своя работодател като лизинга на компютри и туристическата агенция. Десетилетие по-късно, през 1997 г., убеждава UF&G да емитира обезпечени облигации. Когато застрахователната компания сменя собственика си (сега тя е част от Travelers), новият собственик решава да се освободи от тази несполучлива част от управлението на активи. Михайлович я придобива заедно със свой партньор.
Двамата развиват бизнес по управление на активи, с 19 служители и 2 млрд. долара под управление. По време на финансовата криза през 2008 г. бизнесът преуспява благодарение на някои къси продажби. Парите, които Lehman им дължи, се превръщат в иск за несъстоятелност, който те продават изгодно.
Михайлович ликвидира портфейла. Партньорът му се оттегля. Михайлович спокойно би могъл да направи същото, но спокойствието не го блазни.
Идеята да се залови с нов бизнес се поражда от все по-строгите правила за борба с укриването на данъци, налагани от правителството на САЩ на чуждестранни банки, които имат клиенти в страната. Въпреки че той старателно спазва всички правила, швейцарската банка на Михайлович не иска да се занимава с тези документи и му нарежда да напусне. Малко след това той се озовава на тротоара в Цюрих с ръчна чанта, пълна със златни кюлчета. Колко ли? Единственото, което казва, е: „Достатъчно, за да ме заболи гърбът.“
Така през 2011 г. се ражда бизнесът с продажба на благородни метали. Моментът не е много подходящ. Цената на златото е достигнала своя пик и започва продължителен спад, от който се възстанови едва наскоро. След като преди три години семейство Михайлович, в т.ч. двете пораснали дъщери, изкупува дяловете на някои от инвеститорите, то придобива контрол върху целия бизнес. В момента семейството управлява активи в злато на стойност 340 млн. долара. Като се има предвид какво се случва в света, изглежда, че предстои нарастване на търсенето на благородния метал.
Предложението на Bullion Reserve е част от активите ви да останат извън мрежата. Мрежите, независимо дали става въпрос за електрическа или финансова, която се основава на електрическата, са нестабилни. Срив в някой елемент може да засегне цялата система. Това обяснява защо през 2003 г. Ню Йорк потъна в тъмнина.
На два часа северно от офиса на Михайлович в един селски район се намира място, където далекопроводът, кацнал на ръждясали стълбове и простиращ се над пуст път и къпинов храсталак, подава ток към града. На един терорист не би му трябвал дори динамит, за да създаде проблеми. Достатъчен му е електрически трион.
Възможно е следващото прекъсване на електрозахранването да нанесе сериозни щети на финансовата система, смята Михайлович. Това съвсем не е сигурно, но е напълно възможно.
Помните ли финансовата криза от 2008 г.? Знаете ли, че през 2019 г. имаше друга? Краткосрочните заеми, които са изцяло обезпечени с държавни ценни книжа, достигнаха годишен лихвен процент от 10%. Ако не сте забелязали тази криза, то е защото Федералният резерв замаза проблема, като измайстори пари, достъпни с няколко кликвания на мишката. Но докога ще може да прави това?
„Правителството надува най-големия балон, който някога е съществувал – предупреждава Михайлович. – Това е много нестабилно.“
Възможно е да сме на прага на дълбока загуба на доверие в правителството или в неговите пари. Съвсем не е сигурно дали ще стане, но е напълно възможно.
Погледнете Канада, казва Михайлович. „Там имаше гражданско неподчинение. Вместо да махне камионите, правителството реагира, като замрази банковите сметки на хората. Няма и три седмици по-късно правителството на САЩ приложи подобни мерки срещу конкурентна ядрена суперсила.“
Михайлович споменава съгражданин от Ленинград, който също трупа резерви. Владимир Путин открива, че парите под формата на сметки в чуждестранна валута изведнъж се оказват недостъпни. Но запасите от злато в страната са напълно използваеми: „Той лесно би могъл да ги отнесе в Шанхай.“
Автор: Уилям Болдуин, Forbes
