Инфлационна спирала, рецесия или меко приземяване?
Ежедневно чуваме новини за някоя централна банка, която е вдигнала лихвените проценти с цел да намали инфлацията. Разбира се, често пропускаме тези новини, когато става дума за някоя малка страна като Исландия, Чехия или Нова Зеландия. Но ако Федералният резерв на САЩ рязко вдигне лихвата, няма как да го пропуснем – и Фед направи точно това през юни, вдигна основната лихва с 0.75%, най-рязкото повишение от десетилетия. При това изненадващо, тъй като сигналите бяха за по-ниско повишение. Европейската централна банка също ще повиши лихвите през юли.
САЩ са добра илюстрация за нуждата от вдигане на лихвите. Заради прекалено щедрите трилионни антикризисни пакети през 2020–2021 г. американската икономика не просто се възстанови, но значително надмина предкризисното ниво и започна да прегрява. Това прегряване е подпомогнато от ограничения от страна на предлагането – например производството на автомобили не може да отговори на търсенето поради липса на чипове.
Признаци на прегряване са например рекордно ниската безработица, растежът на заплатите и наличието на много повече работни места, отколкото са безработните. Естественият резултат от прегряването е инфлацията. Сега Фед вдига лихвите с цел да охлади икономиката, да премахне прегряването и така да свали инфлацията.
Колкото повече се вдигнат лихвите, толкова по-сигурно е, че инфлацията ще спадне. Проблемът е, че ако се прекали с вдигането на лихвите, не просто инфлацията ще спадне – при твърде високи лихви може цялата икономика да влезе в рецесия. Но колко високи са твърде високите лихви?
Ето това никой не знае и е много трудно да се уцели точното дозиране. Но все пак, ако се уцели точната доза, е възможно едновременно да се намали инфлацията и да се избегне рецесия, което се нарича меко приземяване.
Ситуацията в Европа е по-различна, тъй като на Стария континент нямаше толкова щедри антикризисни стимули, прегряване на икономиката или висок растеж на заплатите. Инфлацията в Европа се породи от огромното поскъпване на руския природен газ през последната една година, което доведе и до рязко поскъпване на електричеството (тъй като в Европа голям дял от тока се произвежда от газ). Войната в Украйна добави към това и поскъпване на храните, горивата и други суровини.
Тогава защо ЕЦБ също вдига лихвите, след като няма прегряване? Очевидно, че вдигането на лихвите не може да реши проблеми като дефицита на газ и храни. Всъщност целта на ЕЦБ е друга – ЕЦБ се страхува, че еднократният шок в цените ще се превърне в самоподхранваща се инфлация, която да продължи години наред, или т.нар. инфлационна спирала. Целта е след еднократния шок инфлацията да спадне обратно до ниски нива, вместо да продължава да се ускорява.
Разбира се, инфлацията породена от шок при цените на суровините, може да изчезне бързо, ако този шок премине – например, ако скоро приключи войната в Украйна.
Една евентуална рецесия в САЩ и/или Китай също ще охлади цените на суровините и ще помогне на Европа да намали инфлацията. Така че при късмет инфлацията може да се охлади и без рязко вдигане на лихвите. Но късметът е извън контрола на централните банки, поради което те ще направят това, което могат – а именно ще вдигнат лихвите.
