„Имаме нужда от дебат с балансирано представени мнения“
Партньорска програма
съавтор
Аз съм редакционният директор на Forbes България и пиша за бизнес, филантропия, изкуство и спорт.
През юни 2022 г. Филип Морис Интернешънъл (ФМИ) представи резултатите от представително международно проучване, проведено от независимата изследователска фирма Povaddo. В него бяха анкетирани повече от 44 000 възрастни в 22 държави, включително България. Резултатите, показват, че гражданите по целия свят са разочаровани от подходите за създаване на политики, които водят до разделение и изключване. Повече от осем от десет анкетирани пълнолетни граждани на света (82%) смятат, че най-добрите решения на критичните глобални предизвикателства могат да бъдат намерени не в крайностите, а в средата.
След като ви представихме гледната точка на Уилям Стюарт, президент и основател на Povaddo, компанията, провела изследването, сега ви срещаме с Грегоар Вердо, старши вицепрезидент „Връзки с обществеността“ във Филип Морис Интернешънъл. Редакционният директор на Forbes България Веселин Димитров разговаря с него в централата на компанията в Лозана. Двамата обсъдиха проучването, но и начина, по който в днешни дни се води публичния дебат – и каква е ролята на държавата и бизнеса в него.
Г-н Вердо, какво стои в основата на поляризацията на обществата ни?
За мен поляризацията като феномен се роди от трансформацията на медийния пазар. Дълго време той беше организиран около големи компании, които централизираха новинарския поток, но в последните години пазарът се фрагментира заради социалните медии. Разбира се, да имаме различни мнения не е нищо ново, не е и нещо лошо.
Дори в сравнителен план никога по света не е имало повече демократични управления – подчертавам, че не говоря за върховенство на закона, а за демокрации. Трудността обаче днес е да пресъздадем „публичното пространство“, както го познавахме преди. Преди имахме големи телевизионни предавания, които всеки гледаше, и мнението на обществото се създаваше там. Това вече свърши.
Какво е решението в новия медиен свят – да изберем страна или да търсим баланса между мненията?
Не мисля, че ще кажа нещо ново, но в тази ситуация правителствата трябва да поемат ролята си и да образоват младите хора на дигитална грамотност. Някой трябва да им каже, че например дори и един краен и непремислен туит ще остане в биографията им за целия им живот. Така че ние трябва да се научим да живеем с фрагментaцията на медийна среда, с тази нова реалност, но и да сме наясно, че алгоритмите на социалните медии могат да доведат до индоктринация.
Много хора не са наясно, че социалните медии автоматично засилват твоите собствени мнения. И в този контекст се зарадвах да видя резултатите от изследването на Povaddo – те показаха, че светът има нужда от обща основа. Че на хората им липсва по-смислен дебат, в който мненията да са представени балансирано.
Споменахте ролята на правителствата – какво обаче трябва да прави бизнесът?
Не мисля, че това е някакво състезание, по-скоро трябва ролите да са ясно разпределени. Ще е изненадващо, ако дигиталните гиганти смятат, че те трябва да образоват младите потребители, а не правителствата. И ако погледнем случая на Филип Морис Интернешънъл – стремим се да наложим иновацията в пазарната ниша на тютоневите продукти, също мисля, че правителствата трябва да се вгледат по-внимателно как трябва да са разпределени ролите. Мога да се върна на въпроса ви – мисля, че бизнесът трябва да е много откровен с това какви са целите му. Нашите например са ясни – чрез трансформация на бизнес модела ни и на навиците на потребителите, да достигнем до бъдеще без дим.
Как се борите с дезинформацията, свързана с тази цел?
Иска ми се да вярвам, че няма дезинформация, която нарочно се опитва да изфабрикува факти срещу бъдещето без дим. По-скоро се сблъскваме с противоречия на очакванията. Чуваме гласове, които искат да сравнят алтернативните ни продукти без дим с чистия въздух. Няма как това да е така – трябва да ги сравняваме с цигарите. И ние като компания комуникираме това напълно прозрачно. Ние създаваме продукти без дим, които са насочени към пушачи, които не могат да откажат цигарите.
Има ли шанс вашата мащабна бизнес трансформация да се провали заради дезинформацията?
Това е твърде песимистично. Аз съм доста положително настроен към постигането на целите ни, защото получаваме много добра обратна връзка от потребителите. В последно време дори и срещите ни с политиците и другите заинтересувани лица, които взимат решенията на нашите пазари, също се промениха. Вече много от тях са спрели да пушат и са се насочили към алтернативите на цигарите, защото знаят за разликата между двата продукта. Това ме обнадеждава.
Но вие сте прав, че дезинформацията може да ни забави. И тук идва ролята на правителствата, които да засилят прехода от цигарите към техните алтернативи. Има много данни какви са последствията от всяка една година забавяне и те не са приятни. Важно е преходът да не стане с натиск или забрани, защото е доказано, че този подход не работи. Вместо това може да се работи към промяна на потребителските навици и насочването на тези, които не могат да спрат пушенето – знаем, че това е мнозинството – към по-добри алтернативи.
Виждате ли подобни предизвикателства в България?
Българските институции са доста отворени за диалог с нас. Има и напредък на законодателно ниво. Но основният проблем е ускоряването на процеса. Много държави в региона са на по-високи нива на преход на пълнолетните пушачи от населението от цигари към бездимни алтернативи.
Говоря за двуцифрен растеж в рамките на само няколко години. Знам, че близо една четвърт от българите живеят под и около линията на бедност и тютюнопушенето е силно застъпено, особено в по-малките населени места. Всичко това са големи предизвикателства. Но ние казваме на правителството, че с ясен план – за който ние сме готови да помогнем – можем значително да променим тази ситуация.
Материалът е публикуван с подкрепата на „Филип Морис България“
