Скъп ток и компенсации
През последните месеци много асоциации на българския бизнес шумно изискват от държавата да ги компенсира за увеличените цени на електрическата енергия на свободния пазар. Аргументите са два. Първият е, че поскъпването е шоково и сериозно затормозява производствения процес и особено финансовите потоци на предприятията. Вторият е, че поскъпването се отразява в огромни, в голяма степен непредвидени и необичайни, печалби за производителите на електрическа енергия.
Асоциациите на бизнеса решиха да обозначат тези необичайно високи маржове на електропроизводителите с термина свръхпечалби и да го използват като риторична опорна точка за своите искания.
Логически риториката е следната: ценовият шок на електрическата енергия драстично намалява печалбите или направо праща на загуба предприятията потребители, и едновременно драстично увеличава печалбите на производителите. Това е несправедливо и създава огромни опасности.
Решението е свръхпечалбите да бъдат иззети от предприятията производители и дадени като компенсация на предприятията потребители.
От една страна, аргументите на бизнес асоциациите и на предприятията потребители на електрическа енергия, имат някакво оправдание. Наистина шокът през втората половина на 2021 г. беше неочакван и много тежък – поскъпването беше четирикратно за около едно полугодие.
Това действително създаде огромна несигурност и поне някаква политика за закотвяне на очакванията действително можеше да е от значителна полза. Също така шоковото поскъпване на ключови ресурси създаваше опасност иначе здрави и състоятелни предприятия да изпаднат в ликвидни проблеми, които да прераснат в проблеми със състоятелността, като и тази опасност можеше да бъде омекотена със съответна държавна политика за поне временно забавяне и облекчаване на шока.
И двете неща се случиха в някаква степен в началото на 2022 г. и правителствена политика беше задействана. Но към средата на годината бизнес асоциациите отново повдигнаха искане за продължаване на иначе обявените за временни мерки. Това искане, половин година след края на шока, насочва погледа към другата страна на исканията на бизнес асоциациите.
Другата страна е, че шок отдавна няма. Ако се вземе средната цена на електрическата енергия на свободната борса в България, и тя се осредни за периоди от 13 седмици, тя е стабилна около 400 лв. на мегаватчас през цялата 2022 г. досега, дори с осезаема тенденция на спад през юни.
Това е повече от достатъчно време за всеки бизнес да изработи и започне да осъществява своя стратегия за справяне с новата реалност. Това включва производствени стратегии, стратегии за повишаване на енергийната ефективност, конкурентни стратегии, организационни стратегии. Когато изявяват желание да получават иззети от други предприятия чрез държавна принуда „свръхпечалби“, бизнесите би трябвало поне да информират публиката как и кога тази особена привилегия ще приключи.
Към момента не изглежда получаващите компенсации български бизнеси да правят много, за да ограничават потреблението си на електроенергия. Даже напротив, колкото и парадоксално да звучи, данните от електроенергийната борса сочат, че при четирикратно по-висока цена закупените от същите тези искащи компенсации фирми количества са се увеличили с 20% през първото полугодие на 2022 спрямо година по-рано.
И накрая, терминът „свръхпечалби“ също има своя обратна страна. Българските бизнес асоциации с голяма готовност дефинираха финансовия резултат на други фирми като „свръхпечалби“ и директно си поискаха дял чрез изземване през държавата. Не би било учудващо, ако след време някой друг направи същото спрямо тях – ще им погледне във финансовите отчети, ще нарече резултата в тях „свръхпечалби“ и ще си поиска от държавата „компенсация“.
