Кажи ми колко искаш
Преди няколко дни срещнах познат от детството. Работи за компания Х около 6 години. Доволен е. От мениджъра си, колегите, условията, политиките във фирмата, от отношението. Не планува да сменя работата си, защото там му харесвало и се чувствал много добре. Не планува, но би го направил единствено за доста повече пари. Колко – попитах аз.
Отговор
Освен неудовлетворени, демотивирани и не особено ангажирани служители има и немалко такива, които са на другия полюс. Удовлетворени са там, където работят, и твърдят, че са доволни по повече от един признак – шеф, заплата, условия, естество на работа и т.н. Харесва им, извършват работата си с желание и ентусиазъм. Има компании, екипи и отдели в България, в които работещите наистина се чувстват щастливи.
Мнозина от тях не търсят активно работа, не са малко и случаите в които отказват непоискани предложения за смяна на работодател поради различни причини. Има и ситуации, в които все пак се изкушават да изслушат какво някой има да им казва, да се срещнат с потенциалната нова възможност и понякога дори да приемат условията им. Защо го правят?
Предимно за пари. Повече пари.
В мое проучване през 2021 г. 640 души споделиха при какви условия биха напуснали настоящия си работодател. По-добрите финансови условия от настоящата работа категорично бе посочено на първо място от 25 опции за отговор.
Осезаем превес над останалите фактори, но в никакъв случай единствен.
Не всеки, който е получават предложение за работа, го е приемал. Причините са различни. Отново на първо място са парите и по-специално по-ниското предложено възнаграждение в сравнение с очакванията на кандидата за работа. Тук опциите за отговор бяха 15.
След срещата с моя познат се запитах – колко му трябва на човек, за да приеме ново предложение за работа, когато не си търси активно такава и е удовлетворен там, където работи? Колко би поискал, на колко би се съгласил? Само това ли би го изкушило и гарантира ли му, че ще се справи, ще бъде приет и все толкова успешен?
Поставих въпроса на публично гласуване в професионалната мрежа LinkedIn.
От мнението на 648 анкетирани можем да заключим, че за мнозина една по-добра оферта от бъдещ работодател между 31% и 50% от настоящото възнаграждение на искания служител е диапазонът, който би накарал някого да замени настоящия си комфорт за ново предизвикателство. Втората най-предпочитана опция е над 50% от настоящото възнаграждение. Най-малко са тези, които биха разглеждали потенциална нова възможност между 5% и 15% повече от сегашната им заплата.
Няколко са условностите тук. На първо място – зависи от сектор, позиция, компания. Зависи какво се очаква от този човек и колко бързо би възвърнал инвестицията от страна на работодателя. Дали ще е под формата на повече клиенти, по-висок пазарен дял, внедряване на иновация, просто посрещане на по-голям оперативен обем работа или кражба на ценен кадър от конкурент? Зависи също и от каква основа на настоящата заплата се тръгва. Друг познат, който работи в ИТ, ми сподели, че би тръгнал да изслушва потенциално предложение, ако то е минимум 20% по-високо от настоящото му. Не е ли малко – попитах аз. Зависи – каза той. Ако взимаш 10 000 лв. заплата, 20% са 2000 лв., що да е малко? И, да, беше прав – там възнагражденията са други. Друга важна условност е дали може работодателят да си го позволи и дали иска. Все пак никой не му гарантира, че този желан специалист би се вписал в неговата култура, мениджърски стил, екипа или бранша, ако е нов за него. И не на последно място – какво се очаква срещу тази заплата. Понякога очакванията са в противоречие с професионална етика, ценности и са за сметка на личен живот. Пропуснал си да питаш, пропуснали са да ти кажат…
Все пак е пазар на труда, в който търсенето и предлагането определят динамиката и условията. Често обаче цената (заплата) не е публична, а двупосочното надлъгване и пазарене е с ориенталски маниер.
Как един работодател да разбере реалното възнаграждение на искания от него служител?
Да приемем, че след изчитането на тази статия някой работодател иска, може да си позволи и решава да предложи 31% – 50% по-голямо възнаграждение. Едната от опциите е на неформалната и често конфиденциална среща (или класическо интервю) да попита човека срещу него колко взима. Нека не забравяме, че заплатата е конфиденциална и често това може да отблъсне човека срещу него или да го смути, а при подобни срещи всичко е важно – особено подходът на прелъстяване. Освен ако служителят не си каже, понякога без дори да е питан.
От друга страна, работодателят може да разполага с различни данни от проучвания за заплати, да знае възнагражденията при неговите конкуренти или средните нива за позиция Х на локално ниво. Може и да налучква или да блъфира. Всичко е възможно. Потенциално печеливш подход е да се обяви на желания професионалист, че ще му бъде предложено 31% –50% по-високо възнаграждение от настоящото му.
Все пак водещата страна е тази, която иска да привлече някого, а не обратното. Тук служителят може да валидира своята заплата с последния си работен фиш, а след това да види в потенциалната бъдеща оферта дали е спазена уговорката от страна на бъдещия работодател. Така всички ще се убедени, че първата стъпка за изграждането на доверие е постигната, а предложеното е в очакваните граници. Припомнете си, че не всяко изпратено предложение е прието, както и защо е така – информацията е по-горе.
Не съм работил с човек, който да е избрал дадено работно място единствено заради заплатата, която му се дава там – зависи от какво бяга преди това, какви компромиси може да направи и кое е важно за него. Но това винаги е един от водещите мотиви. Парите не бива да бъдат разглеждани като единствено, но често от тях се тръгва за всичко останало. Да, те са изключително важни, но не са единствен стимул, за да се развали нечий комфорт. Опитайте, но ще се разочаровате, може да се разочарова и изкушеният. Все по-често веднъж напуснали служители в кратки срокове се завръщат при минал работодател. Все някой е пропуснал или забравил нещо да каже, друг си го представял иначе. Проба – грешка.
Живеем в консуматорско общество, в което нивата на инфлация се покачват ежеседмично, а сиренето отдавна е с пари. Ако в потребителската ни кошница най-големите разходи са за храна, то е и донякъде очаквано защо по-големият обем от заплатата е все по-търсен и предпочитан – човек не живее само за да яде, нали така? За някои търсенето на по-висока заплата е липса на лоялност, други казват, че все пак това е пазар. Мнозина искат още, повече и ако може – веднага.
Да се върнем на отговора на моя познат. Не ми назова конкретна сума, която би го изкушила да смени настоящия си работодател, но сподели с мен, че това няма особено голямо значение, ако трябва да жертва времето на семейството си. Понякога ни се иска да получаваме повече, но колкото и да са те, компромисите, които можем да направим срещу това, са до време. Именно тогава и по-голямата заплата спира да бъде стимул, без непременно да сме по-мързеливи или не толкова амбициозни. Приоритетите се менят.
Може би Фредерик Хърцбърг е донякъде прав.
