Кога ще спре инфлацията
Отговорът на въпроса в заглавието е, че инфлацията ще спре само след спад в цените на имоти и акции. Войната в Украйна също трябва да спре. От друга страна, не трябва и да се залъгваме с опростеното обяснение, че за всичко е виновен Путин – инфлацията е глобална и засяга стоки, върху производството на които Русия има минимално въздействие.
Сега очакванията са насочени към действията на големите централни банки. Конвенционалното разбиране е, че спирането на количествените улеснения и повишаването на лихвите ще охлади търсенето и цените ще спрат да растат. Предисторията на натрупване на стопански дисбаланси в дългия период на нулеви и дори отрицателни лихви е добра основа да прогнозираме как те ще започнат да се изчистват при обръщането на монетарната политика.
Началото е очевидно – спад в цените на финансовите активи, започнал и най-силно изразен при тези инструменти, които в последните месеци и години достигнаха трудно обясними с фундаментални показатели нива. Недвижимите имоти са другият актив, чиято стойност е пряко зависима от лихвите и достъпа до кредит. Да се мисли, че централните банки могат с действията си да овладеят ръста или да свалят цените на пшеницата и петрола, но без да се променя нищо останало, е наивна илюзия.
Как очакваното спукване на инвестиционния балон ще охлади инфлацията при потребителските стоки и услуги? За България е по-смислено да се фокусираме върху недвижимите имоти. Първият канал на трансмисия е през намаляване на новото строителство. Намалението на покупките – първо със спекулативна цел, а постепенно и с цел използване – логично ще доведе до по-слаб предприемачески интерес към нови проекти.
В същата посока ще действат и намаляващите стимули заради по-ниските очаквани печалби при корекция в прогнозите за бъдещите цени на офиси, апартаменти, магазини и т.н. Това означава малко строителство и по-ниско търсене на строителни материали, стомана, горива – все фактори за понижаване на цените. Към тях трябва да добавим и всички стоки и услуги, свързани със завършване и обзавеждане.
Вторият механизъм отнема малко време, но има по-дълбок ефект. Настъпилото ограничаване на строителната активност означава общо свиване на производството на свързани стоки и услуги. А това води до адаптиране на бизнес решенията в посока на по-малко инвестиции във въпросните компании и съкращаване на персонал.
Така охлаждането прелива към тези, които предлагат инвестиционни стоки и услуги за индустрията и към пазара на труда. Но на пазара на труда има както първоначален ефект на по-висока безработица, така и вторичен ефект през по-слаб натиск за повишаване на заплатите. Всичко това води до по-ниско потребление.
Накрая трябва да припомним за ролята на т.нар. ефект на богатството – или усещането за нарастваща стойност на притежаваните активи. Делът от населението със собствено жилище в България е сред най-високите в Европа, много хора имат земеделски земи, градски имоти, селски къщи. Когато стойността на имотите се движи само нагоре, голям брой домакинства отчитат това като нетно забогатяване, което моделира определено поведение. От една страна, се намалява стимулът за спестяване от текущите доходи, от друга страна, решенията за покупки отвъд нееластичното ежедневно потребление стават по-лесни. Спокойствието обаче изчезва при спад в пазарните цени на жилищата, магазините, парцелите – оттам и комфортът да се купуват нови автомобили, обзавеждане, да се правят скъпи ремонти или да се прекарват екзотични ваканции.
Тези очаквани процеси могат да се илюстрират с още примери. Всички обаче сочат едно – че затягане на монетарната политика и по-високите лихви неизбежно ще свият цените на активите, ще охладят инвестициите и строителството и едва тогава ще спрат растежа на потребителските цени.
