Как да регулираме изкуствения интелект?
Партньорска програма
съавтор
Аз съм редакционният директор на Forbes България и пиша за бизнес, филантропия, изкуство и спорт.
Може ли темата за регулацията на изкуствения интелект да обедини двама изключително популярни и влиятелни хора, които имат напълно различен профил? Ежегодната конференция по технологични въпроси „Регулации за иновации“, която българският евродепутат от групата на ЕНП Ева Майдел организира в Брюксел, показа, че това е възможно. Тя събра шесткратния световен шампион по шахмат Гари Каспаров и бившия главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмит, който е и бивш председател на Комисията за национална сигурност на САЩ по въпросите на изкуствения интелект. И двамата се обединиха около мнението, че изкуственият интелект и технологиите като цяло не трябва да се възприемат като заплаха за хората, а като възможност да станем по-умни.
Още в началото на откриващата си реч Каспаров, дългогодишен критик на Владимир Путин и обществен застъпник на ценностите на либералната демокрация, каза, че вижда ролята си като противник на тезата на Холивуд, че машините ще завладеят света. „Независимо какво показват филмите, това няма да се случи“, каза Каспаров в препълнената зала в Европейския парламент.
„Технологиите досега са ни помагали да станем по-силни и по-бързи, а днес могат да ни помогнат да станем и по-умни“, допълни той.
Малко по-късно, в конферентна връзка, Ерик Шмид, който е 70-ия най-богат човек в света с актуално състояние от над 22 млрд. долара, почти дословно повтори думите на Каспаров. Шмид изказа тезата, че технологичната революция навлиза в решаващата си фаза, а изкуственият интелект, който най-вероятно ще обхване почти всеки аспект от ежедневието ни, ще има фундаментална роля в нея.
Кое да е първо – иновациите или правилата
Всеобхватната роля на изкуствения интелект обаче поставя и въпроса, който бе в основата на конференцията „Регулации за иновации“ – как изкуственият интелект да бъде регулиран, без това да спре иновациите в Европа. За Ева Майдел, която през 2016 г. бе включена в „30 под 30“ за Европа, има правилен баланс. Българският евродепутат го търси в ежедневната си работа като един от преговарящите за Европейския парламент по първия в света всеобхватен хоризонтален закон за изкуствен интелект.
„Регулацията на изкуствения интелект е нужна, за да защитим нашите демократични норми и ценности и да не компрометира социалния ни договор – каза Майдел. – Същевременно трябва да позволяваме на нашите изследователи и бизнеси да развиват капацитета си за иновация и затова не бива да изискваме прекалено стриктни или тотално невъзможни стандарти.“
Първите действия за нормативна рамка за изкуствен интелект датират отпреди 10 години. Тогава Европейският съюз започва да изследва възможностите на новата технология и само да теоретизира какви правила ще са необходими за нея. Стремежът на Брюксел днес е да се максимализират позитивните възможности за индустриите, но и да се редуцират потенциалните проблеми и пречки, които тя може да създаде.
Изкуствен интелект и геополитика
Важна част от дебата по темата е ролята на изкуствения интелект в контекста на постигането на геополитически цели. Тя беше засегната от Ева Майдел, която още в началото на конференцията „Регулации за иновации“ каза: „Вярвам в отворения глобален интернет, който се използва за добронамерени цели, но за съжаление много автократични режими не споделят това виждане и използват технологиите като изкуствения интелект да утвърждават управлението и контрола си на всяка цена.“
„Затова в Европа имаме отговорност да зададем етичната и функционална рамка за развитие на ИИ според нашите ценности и разбирания.“
„Ако не искаме останалата част от света да следва модела на Китай – използвайки социална кредитна система или биометрично лицево разпознаване, както и където сметне за добре – тогава трябва да направим така, че да имаме европейски компании, които са конкурентоспособни в тази сфера и могат да зададат по-добър стандарт“, заяви българският евродепутат.
Гари Каспаров също говори по темата: „Не се страхувам от злонамерен изкуствен интелект, а от злонамерени хора, които искат да използват технологията за користни цели – каза той. – Изкуственият интелект ни кара да се чувстваме некомфортно, защото предизвиква разбирането ни, че сме уникални, защото можем да разсъждаваме. Но той е толкова добър, колкото го програмират хората. Затова трябва да има ясни правила и отговорност още при създаването му, а не да се регулира единствено приложението му“, заяви Каспаров, който е първият световен шампион по шахмат, победен от изкуствен интелект.
Бизнес и технологични лидери на мисълта
Ерик Шмит обаче отбеляза, че Европа изостава значително от Китай и САЩ по отношение на новите технологии.
„Пътят за Европа не трябва да започва с регулация, а със стимулиране на иновациите“, коментира Шмит.
Той добави: „В Европа има много добра наука, но когато става въпрос тези знания и открития да се превърнат в успешни бизнеси, ЕС не се справя. Една от стъпките за преодоляване на този проблем, но и спечелване на технологичната война с Китай, е да се създаде глобална коалиция между демократичните държави, която да зададе етична рамка за изкуствения интелект, но и да се използва за обмен на знание, опит и професионалисти.“
На събитието в Брюксел участваха още водещи бизнес и технологични лидери в сферата на изкуствения интелект като Найджъл Тун, изпълнителен директор на една от най-иновативните компании за производство на процесори за изкуствен интелект – Graphcore. Другите говорители бяха ръководителят на отдела за изкуствен интелект на Siemens Energy Георг Ролман и ръководителят на звеното за аналитични и технологични проучвания на Центъра за стратегически и международни изследвания Грегъри Алън.
