Пазарите за суровини са полудели
За пръв път в 70-годишната си история „Мини Марица-изток“ ЕАД ще изнася въглища за централи извън територията на комплекса „Марица-изток“. Това стана възможно след подписването на договор със сръбска компания, която ще доставя българските въглища до електроцентрали в близост до град Белград. До 30.04.2023 г. се предвижда да бъдат продадени 1 750 000 тона лигнитни въглища, като има опция и за удължаване на договора.
„Реализацията на български лигнитни въглища извън територията на комплекса „Марица-изток“ досега беше немислима и едва ли някога се е допускало, че е възможен техният износ… Това е сериозно постижение и добра перспектива“, казва изпълнителният директор Илза Чинкова. Българските лигнити технически не могат да бъдат наречени въглища, тъй като са с ниска калоричност и високо съдържание на вода, сяра и минерални примеси. Те приличат повече на тиня, която в специални условия може да гори. Сърбия има проблеми с такава мина и няма кой друг да осигури подобни количества за нейните ТЕЦ. А вече се водят преговори за износ и с други съседни страни!
България ще започне най-голямата логистична операция по материален износ от вътрешността на страната. Влаковете между Раднево и Белград имат капацитет да пренесат само около половината от това количество. Останалото ще трябва да пътува с камиони до пристанища на Дунав и оттам ще се товари на баржи, които ще бъдат влачени срещу течението. Това, което се случва тук, е изключително индикативно за света в момента. Липсата на инвестиции в добив на конвенционална енергия и метали плюс войната и санкциите срещу Русия водят до умопомрачителни движения в световния обмен на суровини и енергия.
Пазарите се уплашиха от бързото вдигане на лихвите и идващата рецесия. Затова калкулират спад на потреблението на всичко и цените за малко спаднаха.
Смятам, че инфлацията е непобедима и ще остане: Ръстът на потреблението може и да се забави, но предлагането съвсем го няма. САЩ продължават да изливат на пазара 1 милион барела от стратегическите си резерви на ден. През май ОПЕК+ не просто не изпълниха квотите, а даже отчетоха спад в добива. Китай продължава да е в серия локдауни, които задържат потреблението. Съвсем скоро САЩ ще трябва да започнат да си пълнят резервите, а компаниите им не могат да ускорят добива. Откъде ще дойде нефтът?
Европа се опитва да спре вноса на природен газ от Русия. Всички големи износители на втечнен природен газ – САЩ, Катар, Австралия, обещават да помогнат. Обаче техните количества са смешни на фона на нуждите на Европа и останалия свят, където огромна роля играят Китай, Япония и Южна Корея. Освен това цените на газа в САЩ вече са на рекордни нива и натискът да се ограничи износът само ще расте с наближаване на зимата. Откъде ще дойде газът?
Складовете на металните борси по света са празни. Алуминият е на 21-годишен минимум. Медта също е в смешни количества, Чили отчита рекордно ниски добиви, а миньорите в държавната им компания започват стачка. За цинк, никел, калай, литий, кобалт пък изобщо да не говорим. Китай не може да си позволи рецесия. Огромни пари продължават да се изливат в т. нар. енергиен преход, което значи много повече метали и енергия, за да бъдат произведени всички „зелени“ неща. Нали искаме още повече панели, перки, електрификация и батерии? Откъде ще дойдат металите за тях обаче?
Пазарите на суровини са в перфектната буря. Краят ѝ може да бъде достигнат само след няколко поредни години на рекордни инвестиции на добивните компании, а те просто не го правят, защото подобни вложения са много дългосрочни и изискват регулаторна сигурност.
Силните на деня обаче твърдят, че не искат повече сондажи и мини, като по този начин подкопават шансове на човечеството не само за устойчиво, а за каквото и да е развитие. Политиката има нужда от спешна промяна.
