Успехът зад провала
Мирела Йорданова, участник в „30 под 30“ за 2021 г., обича да се представя като предприемач по душа с няколко провалени стартъпа зад гърба си. Винаги го казва с усмивка и дава да се разбере, че именно те са ѝ помогнали да се изгради като професионалист с ценен опит в настоящата ѝ работа като портфолио мениджър във фонда за рисков капитал Seedcamp.
Роля, която носи плюсове на фондовете, конкуриращи се за вниманието на предприемачите. „Ако преди имаше един инвеститор, който стои на пиедестал, и всички ходят да искат пари от него, сега има много конкуренти. Инвеститорите започват да се борят за сделки“, обяснява Йорданова (29) и уточнява, че фондовете привличат стартъпите с това, което могат да им дадат извън финансовата подкрепа. „Парите вече не са проблем. Пари има, въпросът е да си избереш правилния партньор“, убедена е тя.
И докато помощта, от която може да има нужда един стартъп, се простира от съвети при смяна на името до откриване на нов член на екипа или справяне с твърде бързия растеж, Мирела Йорданова вижда ролята си в това да създаде връзката с предприемачите и да спечели доверието им до такава степен, че да споделят проблемите си без срам и да търсят нейните насоки, дори когато се налага да им каже, че трябва да направят промени в бизнеса си, за да успеят. „Представи си, че си в парка, буташ си количката и някой ти казва, че бебето ти е грозно – същото е някой да ти каже, че стартъпът ти няма да успее. В първия момент си казваш „как ще е грозно, то е перфектно“, обяснява Йорданова.
ИНТЕРЕСЪТ КЪМ ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО СЕ ПОЯВЯВА
у Мирела Йорданова още в университета, но не идва естествено. Напротив – стига се до това нейна приятелка да я излъже, че отиват на кафе, за да я заведе в предприемаческия клуб Start It Smart, който тогава съществува към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Никога няма да забравя как след първата среща си тръгнах с една страхотна надежда за средата, която се създава в България, защото се запознах с хора, които не само виждат проблеми, а веднага започват да мислят за решаването им. За мен това е сърцето на предприемачеството. Намерих си мястото сред тази група хора“, казва тя. След първото посещение на клуба става негов член и не след дълго намира съосновател за първия си стартъп – Никола Янев (част от „30 под 30“ през 2013 г.). Той има идеята да създаде информационен сайт – entrepreneur.bg, който да промени негативното значение, влагано от мнозина, когато говорят за предприемачество.
„Идеята ни беше да намираме известни предприемачи, да пишем статии за тях и да правим различни събития, където да каним тези хора на сцена, да покажем какво е предприемачество. Но също и да запалим по-младите хора, да знаят, че това е кариера, която могат да изберат за себе си“, спомня си Йорданова.
След този първи скок в бизнеса, с който „научих повече за една година там, отколкото за всички години в университета“, се зареждат други. И макар да ги определя като провалени, всяко начинание ѝ помага да намери своето място в предприемаческата екосистема.
Като част от програмата си в университета заминава за Гърция и убеждава свои приятелки да създадат заедно моден стартъп и с него да влязат в акселератор в южната ни съседка, а тя самата за пръв път влиза в ролята на изпълнителен директор. Приложението, което създават, така и не вижда бял свят, но Мирела Йорданова научава ценен урок: „За пръв път опитах да бъда CEO и установих, че е много трудно да работиш с приятелите си.“
Още повече научава в Лондон, където учи магистратура по технологии и пред приемачество в University College London. Като част от програмата трябва да избере бизнес идея и има девет месеца, за да я реализира. Насочва се към сферата на винопроизводството и докато проучва сектора, открива проблем, който се опитва да разреши. „Разбрах, че в Англия има 240 винарни. Всички те са бутикови винопроизводители и нямат бизнес мисленето, правят го от любов към виното. Продават само в техния регион“, обяснява тя.
Мирела Йорданова създава платформата Wi(not) Club, която помага на производителите на бутиково вино да разширят каналите си за продажба с месечна кутия, която можеш да поръчаш еднократно или чрез абонамент.
Бизнесът съществува около половин година и ѝ носи следващия урок – че има нужда от партньор, с когото да делят отговорностите, но и да се подкрепят емоционално, когато неминуемо настъпят трудни времена. „Много ми помага, като работя сега с основателите – като ги погледна, знам през какво минават. Понякога идват при мен, защото имат нужда например от мениджър продажби в Германия, и аз ще им помогна, но понякога искат просто да се оплачат – това също е много важна част. Предприемачът е бизнесът и е много важно да създам тази връзка.“
За първи път Йорданова работи с инвеститори и се запознава с тази част от екосистемата по време на маркетинг стаж в биг дейта стартъпа MammothDB. Работата се състои в това да пътува по конференции и да се среща с инвеститори, които са подходящи да инвестират в компанията.
„Осъзнах как работи цялата система“, казва Йорданова и допълва, че на базата на този опит сега съветва стартъпите, които търсят инвеститори. „Малко са като пуснати лабрадори – „давай да говорим с всички инвеститори“, което не е правилната тактика. Трябва много добре да знаеш какви са целите на фонда, в какви компании инвестира, но и да отидеш една стъпка по-дълбоко – да разбереш кой е човекът във фонда, който отговаря за твоя вертикал.“
Най-много за работата с предприемачи от различни държави научава обаче през прекараните три години като част от екипа на Google – в отдела Google for Startups. Работата ѝ е да се среща със създатели на стартъпи в споделени пространства на гиганта в държави като Полша, Южна Корея, Бразилия, Испания и да им помага да подобрят екосистемата, като разрешава проблеми, характерни за съответния регион. „Виждах различни предприемачески екосистеми. В Мадрид проблемът на стартъп екосистемата е, че хората много говорят помежду си и се разсейват. Темпераментни са, забравят да вършат работа. Отиваш в Корея и там е абсолютно обратното. Самото пространство е направено така, че масите да се споделят. Там трябваше да направим така, че хората да си говорят повече. Мислиш какво събитие да направиш, така че да се случи“, обяснява тя. Именно този опит я води към сегашното ѝ занимание – да носи добавена стойност за стартъпите, след като са получили финансова помощ от фонд за рисков капитал.
„Когато си вътре в процеса, ти изглежда, че това е грешка и това е грешка. В един момент всички грешки и цялото лутане се оказва, че изобщо не е било лутане, а все едно съм работила стъпка по стъпка към това, което съм днес. Реално тази професия, която имам днес, преди 10 години не съществуваше. Трябва да следваш това, което си мислиш, че е правилно, защото професията, към която се стремиш, може все още да я няма. Или може би трябва да я създадеш“, съветва Мирела Йорданова младите предприемачи.
Първоначално получава възможността да разработва подобна програма в LAUNCHub Ventures в София, като работата ѝ за фонда започва само няколко месеца преди началото на пандемията – през ноември 2019 г. Има възможност да работи с всички компании в портфолиото на фонда – около 40 стартъпа, основно технологични компании на етап финансиране Seed и Series A. Когато започва пандемията, наред с обичайната подкрепа, от която имат нужда, предприемачите се нуждаят от специфични съвети, при това от хора, които вече са преминали през нещо подобно. Затова фондът организира събитие, на което съоснователят на „Телерик“ Васил Терзиев и Любен Белов, управляващ партньор в LAUNCHub, да могат да отговорят на въпросите на предприемачите и да им разкажат за трудностите, през които самите те са преминали по време на финансовата криза през 2009 г. Един от любимите ѝ проекти по време на работата ѝ в LAUNCHub обаче е Series A академия, в която канят инвеститори, чието внимание е насочено към стартъпи от етап на финансиране Series A, за да обяснят точно какво търсят в тези компании.
ПАНДЕМИЯТА НЕСЪМНЕНО ОСТАВЯ СВОЯ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ ЕКОСИСТЕМАТА,
като според Йорданова фондовете за рискови инвестиции са започнали да се конкурират още повече. „Ако преди пандемията средата беше доста конкурентна, след пандемията стана още повече. Дотогава имаше едно неписано правило – че преди да напишеш чека, трябва да се видиш с човека на живо. Сега хората започнаха да подписват чекове по Zoom. Това много разшири пула от възможности за всички предприемачи и направи много по-конкурентна средата за инвеститорите, а моята роля стана още по-важна.“
След две години в LAUNCHub, където сама изпълнява ролята на портфолио мениджър, Йорданова решава, че иска да разгърне опита си във фонд, където тази функция е водена от екип. Насочва се към Seedcamp, който е един от първите фондове в Европа, създал подобна услуга за стартъпите, в които инвестира. Фондът съществува от 15 години и в портфолиото си има над 300 компании в Европа, САЩ, Африка, като инвестира в около 50 стартъпа на година.
Екипът на Йорданова се състои от петима души, а една от основните ѝ задачи е да създава менторската програма на фонда. Намира хора с големи бизнеси, които искат да помогнат за развитието на средата, и ги свързва с основателите на компаниите в портфолиото на Seedcamp. В допълнение се опитва да създаде общност за самите предприемачи. „Понякога е много лесно някой, на когото нещата са се получили, да дойде и да ти каже „Няма проблем“. Съвсем друг вид помощ е да се свържеш с някого, който преминава през същото като теб в момента. Да си предприемач е емоционално пътешествие и изобщо не е лесно“, казва Мирела Йорданова.
Работата с ментори Йорданова приема като своя мисия и затова решава да стартира и личен проект в тази посока – Circle club. „Много от моите приятели, особено жени, имат идея за бизнес или са стартирали бизнес, но им трябва малко, за да бъде готов за финансиране от фонд“, обяснява тя. Клубът организира общи или индивидуални срещи на тези предприемачи с хора, чийто бизнес вече е постигнал успех, или които са преминали през подобни на техните трудности. И макар да не е насочен само към жени предприемачи, Circle club естествено е поел в тази посока. Йорданова обаче е категорична, че не биха върнали и мъже, желаещи да се присъединят.
„В България в момента има много голяма възможност за стартиращи предприемачи, но трябва малко образование в тази среда. Понякога съветът, който им трябва, е много малък, за да я превърнат в идея на глобалния пазар.“