Видео вуду

Forbes Bulgaria

Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria

„През цялата 2020 г. и половината от 2021 г. работех всеки ден до 2 ч. през нощта, защото пишех програ­мата, която управлява компанията“, казва Грант Пети, главен изпълнителен директор и основател на Blackmagic Design.

Петдесет и три годишният милиардер не се шегува. Той презира аутсорсинга, зато­ва буквално сам пише всички SQL програми, които управляват вътрешните процеси в неговата компания с 1700 служители, прихо­ди от 576 млн. долара и централа в Мелбърн, Австралия. Пети е известен и с участието си в едночасови видеоклипове с инструкции как да се ползват продуктите на Blackmagic като цифровата кинокамера Ursa Mini Pro 12K. Когато настъпва пандемията, на Blackmagic (която сама произвежда всички­те си 209 продукта – нещо нечувано в хардуерния бизнес, освен ако производителят не носи името Samsung или Sony) ѝ се налага да разпределя части между трите си завода в Австралия, Сингапур и Индонезия. В също­то време, вместо да наеме някого или дори да делегира задачата на вътрешен човек в компанията, Пети пренаписва софтуера с базите данни за запасите.

„Хората смятат за слабост това, че аз сам пиша софтуера“, казва той, но твърди, че именно това е позволило на Blackmagic да избегне проблемите с доставките, с които се сблъскват много компании по време на пандемията заради зависимостта си от външни консултанти и доставчици на софтуер. „Смятам, че в западния свят имаме ог­ромен проблем с аутсорсинга.“

Ако принадлежността към един затворен клуб, непрозрачното счетоводство и прека­лено високите разходи са основни характеристики на компаниите в холивудската еко­система, то Пети и неговата непокорност и самостоятелният му подход превръщат Blackmagic Design в истински революцио­нер. Фирмата е създадена преди 21 години. Тя е най-известна с производството на ев­тини професионални кинокамери, електрон­ни превключватели и друго специализирано оборудване, използвано в телевизията и ки­ното. Освен това произвежда безплатен софтуер, известен като DaVinci Resolve, който се използва за цветови корекции, спе­циални ефекти и за редактиране на видео-и аудиоклипове.

Продуктите на Blackmagic стоят зад някои високобюджетни филми с номинации за „Оскар“ като „Не гледай нагоре“ и „Спай­дърмен: Няма път към дома“, но основните клиенти на компанията са YouTube и незави­сими режисьори, за които ниските разходи са важни. През последните няколко години този пазар се разрасна, тъй като локдаунът заради ковид доведе до увеличаване на тър­сенето на оборудване с професионално ка­чество за създаване на домашно кино.

„Сигурно съм препоръчал техните сис­теми на стотици учители по барабани по време на пандемията“, казва Джим Тоскано, учител по барабани в Ню Йорк. Той използ­ва превключвателя ATEM Mini Extreme на Blackmagic за 1300 долара, който е свързан със седем видеокамери, разположени върху неговите барабани, за да преподава на уче­ниците в реално време. „Музикантите бяха в безизходица и търсеха начини за онлайн обучение.“

През 2020 г. отпадналият от филмовото училище Джулиан Тери, на 31 години, използва своята камера Blackmagic, за да заснеме „Не поглеждай“ – шестминутен филм на ужаси­те, чието действие се развива в спалнята му в Лос Анджелис. След като видеото му е гледано около 4.5 млн. пъти в YouTube, той е нает да режисира пълнометражен филм с бюджет 10 млн. долара, базиран на късо­метражния му филм. „Камерата Blackmagic Pocket 4k, с която заснех Don‘t Peek, беше по-евтина от моя iPhone“, споделя Тери.

Според Пети по време на пандемията големи купувачи са били и телевизионните мрежи, които са искали да оборудват свои­те служители, работещи от вкъщи.

В годината, приключила на 30 юни 2021 г., приходите на Blackmagic почти се удвояват спрямо 2019 г. и достигат 576 млн. долара, а печалбата ѝ нараства десетократно до 113 млн. долара. Предвид бързото ѝ разрастване и главозамайващите оценки на технологич­ните компании в момента, ако свободната от дългове Blackmagic емитира акции, ка­питализацията ѝ може да достигне 3 млрд. долара, което поне на хартия ще направи Пети и другия съосновател Дъг Кларк мили­ардери с техните дялове от по 36%.

„Оценките са невероятни. От няколко години не сме правили никакви придобива­ния, защото всички са се побъркали – из­сумтява Пети със своя силен австралийски акцент. – Всички знаем, че технологичният бизнес е предимно измама. Живееш си добре като технологичен магнат, докато мина­ваш през няколко кръга на финансиране, до­като не продадеш всичко на борсата. След това се разхождаш с визитна картичка, на която пише „сериен предприемач“.

Пети израства в бедно семейство в ав­стралийско село. След като баща му, инже­нер по образование, се разделя с майка му, която е била художничка и медицинска сес­тра, семейството се премества в общинско жилище.

„Спомням си, че ми казаха „връщай се, където ти е мястото“ – разказва Пети за годините си в гимназията, когато се е учил да програмира на Apple II. – Но аз бях запа­лен по електрониката, така че седях в дъ­ното на йерархията и си мислех, че никой не разбира.“

След като получава сертификат по елек­троника от технически колеж през 1991 г., той започва работа в Сингапур в къща за телевизионна постпродукция, където под­държа скъпото аудио-видео оборудване, наето от работодателя му за по 1000 до­лара на час.

„Осъзнах, че класовата система, която видях в моя провинциален град, се среща и в телевизионната индустрия. По същество това не беше творческа индустрия“, казва Пети, като отбелязва колко скъпо стру­ващ е този бизнес, а достъпът до него е ограничен. Решен да създаде лесно достъп­но оборудване, той първоначално се фоку­сира върху разработването на видеокар­ти, които да позволят на телевизионните творци и режисьорите да прехвърлят видео­материал върху персоналните си компютри, за да го редактират, вместо да използват специални апарати на стойност стотици хиляди долара.

През 2001 г. Пети и софтуерният инже­нер Кларк основават Blackmagic. По-мал­ко от две години по-късно те представят DeckLink – съвместима с компютрите Mac видеокарта, за 995 долара. Тя е способна да обработва некомпресирано видео с ви­сока разделителна способност. Цената на най-близкия ѝ конкурент е около 10 хил. до­лара.

Пети не спира с видеокартите. През 2009 г. Blackmagic купува активите на Da Vinci Systems – изпаднал в затруднение произво­дител на хардуер и софтуер за цветови ко­рекции, който продава своята продукция на холивудски къщи, занимаващи се с постпро­дукционни дейности, на цени от 350 хил. до 850 хил. долара за брой. „Почувствахме, че можем да го превърнем в софтуерен про­дукт и да го пренесем на Mac, където хора­та да го използват – казва Пети. – Когато сте ориентирани към гладни хора и им пре­доставите нови възможности, осъзнавате, че основното нещо, което им предлагате, е свобода.“

Година по-късно той изпълнява обещание­то си. Пуска на пазара софтуерен продукт (сега наречен DaVinci Resolve) на цена 995 долара. След още една година той го прави безплатен за изтегляне.

„Лицензодателите на облачни услуги са като обирджии за бедните – казва той, ви­зирайки конкурентите Adobe и Avid. – Колко­то повече купувате от мен, толкова по-ло­ялни сте и толкова повече ще ви наказват. Това е все едно кучето ви да направи нещо хубаво, а вие да го биете с пръчка.“

Въпреки че софтуерът на Blackmagic вече е безплатен, конвертирането на про­фесионалните продукти за видеомонтаж, свикнали с други популярни програми, е бавен процес. DaVinci Resolve доминира в корекци­ята на цветовете, но далеч изостава зад Premiere Pro на Adobe и Avid в областта на видеомонтажа. Но нейните цифрови кинока­мери, чиито цени започват от 1000 долара и достигат 6000 долара, могат да спечелят голям дял от лидерите в индустрията като Arri, Sony и Red, чието оборудване струва над 95 хил. долара.

„Alexa на Arri е нещо като златен стан­дарт и по отношение на тях има много сно­бизъм“, казва операторът Джон Браули от снимачната площадка в Маями на „Лошата маймуна“ (Bad Monkey), сериал на Apple TV+ с участието на Винс Вон. Браули снима с Arri Alexa Mini LF, която струва 60 хил. долара, и едновременно с това използва най-скъпата 12K камера на Blackmagic, която в магазин­ната мрежа се продава за 6 хил. долара. „Из­вадех ли ги [камерите Blackmagic], често от екипа се чуваше мърморене и се виждаше хо­рата да присвиват очи. Но в края на шоуто половината от тях си бяха купили собстве­ни камери. Blackmagic ми дава 90% от това, което ми дава Alexa, но за 10% от цената.“

Ниските разходи са голямо предимство, тъй като режисьорите все по-често из­ползват визуални ефекти в своите филми. Вижте какво казва Сам Никълсън – ръково­дител на визуалните ефекти и носител на наградата „Еми“, известен с работата си по „Живите мъртви“, „Спешно отделение“ и „Стар Трек“. Фирмата му Stargate Studios използва камери Blackmagic за заснемане на океански декори за комедията за пирати по HBO Max „Нашият флаг означава смърт“ (Our Flag Means Death) с участието на Рис Дарби и Тайка Уайтити.

„Ако ще поставяте девет камери на една платформа, на място ви трябват поне 10 камери. Ако тези камери са Alexas, става дума за 500 хил. долара. Студиото няма да плати толкова много“, казва Никълсън, като отбелязва, че сцените с тюркоазения океан в пиратския филм са заснети в Пуерто Рико, цветовете им са коригирани на снимачната площадка с помощта на софтуера DaVinci Resolve и са излъчвани с резолюция 20k на LED екран с дължина 48 метра, който за­обикаля актьорите по време на снимките на звукозаписната площадка в Бърбанк, Ка­лифорния.

„Как реалността да стане виртуална – пита той. – За това са необходими много камери и много данни. Blackmagic и цялата ѝ екосистема решават голяма част от тези проблеми.“

Автор: Матю Шифрин, Forbes