Видео вуду
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
„През цялата 2020 г. и половината от 2021 г. работех всеки ден до 2 ч. през нощта, защото пишех програмата, която управлява компанията“, казва Грант Пети, главен изпълнителен директор и основател на Blackmagic Design.
Петдесет и три годишният милиардер не се шегува. Той презира аутсорсинга, затова буквално сам пише всички SQL програми, които управляват вътрешните процеси в неговата компания с 1700 служители, приходи от 576 млн. долара и централа в Мелбърн, Австралия. Пети е известен и с участието си в едночасови видеоклипове с инструкции как да се ползват продуктите на Blackmagic като цифровата кинокамера Ursa Mini Pro 12K. Когато настъпва пандемията, на Blackmagic (която сама произвежда всичките си 209 продукта – нещо нечувано в хардуерния бизнес, освен ако производителят не носи името Samsung или Sony) ѝ се налага да разпределя части между трите си завода в Австралия, Сингапур и Индонезия. В същото време, вместо да наеме някого или дори да делегира задачата на вътрешен човек в компанията, Пети пренаписва софтуера с базите данни за запасите.
„Хората смятат за слабост това, че аз сам пиша софтуера“, казва той, но твърди, че именно това е позволило на Blackmagic да избегне проблемите с доставките, с които се сблъскват много компании по време на пандемията заради зависимостта си от външни консултанти и доставчици на софтуер. „Смятам, че в западния свят имаме огромен проблем с аутсорсинга.“
Ако принадлежността към един затворен клуб, непрозрачното счетоводство и прекалено високите разходи са основни характеристики на компаниите в холивудската екосистема, то Пети и неговата непокорност и самостоятелният му подход превръщат Blackmagic Design в истински революционер. Фирмата е създадена преди 21 години. Тя е най-известна с производството на евтини професионални кинокамери, електронни превключватели и друго специализирано оборудване, използвано в телевизията и киното. Освен това произвежда безплатен софтуер, известен като DaVinci Resolve, който се използва за цветови корекции, специални ефекти и за редактиране на видео-и аудиоклипове.
Продуктите на Blackmagic стоят зад някои високобюджетни филми с номинации за „Оскар“ като „Не гледай нагоре“ и „Спайдърмен: Няма път към дома“, но основните клиенти на компанията са YouTube и независими режисьори, за които ниските разходи са важни. През последните няколко години този пазар се разрасна, тъй като локдаунът заради ковид доведе до увеличаване на търсенето на оборудване с професионално качество за създаване на домашно кино.
„Сигурно съм препоръчал техните системи на стотици учители по барабани по време на пандемията“, казва Джим Тоскано, учител по барабани в Ню Йорк. Той използва превключвателя ATEM Mini Extreme на Blackmagic за 1300 долара, който е свързан със седем видеокамери, разположени върху неговите барабани, за да преподава на учениците в реално време. „Музикантите бяха в безизходица и търсеха начини за онлайн обучение.“
През 2020 г. отпадналият от филмовото училище Джулиан Тери, на 31 години, използва своята камера Blackmagic, за да заснеме „Не поглеждай“ – шестминутен филм на ужасите, чието действие се развива в спалнята му в Лос Анджелис. След като видеото му е гледано около 4.5 млн. пъти в YouTube, той е нает да режисира пълнометражен филм с бюджет 10 млн. долара, базиран на късометражния му филм. „Камерата Blackmagic Pocket 4k, с която заснех Don‘t Peek, беше по-евтина от моя iPhone“, споделя Тери.
Според Пети по време на пандемията големи купувачи са били и телевизионните мрежи, които са искали да оборудват своите служители, работещи от вкъщи.
В годината, приключила на 30 юни 2021 г., приходите на Blackmagic почти се удвояват спрямо 2019 г. и достигат 576 млн. долара, а печалбата ѝ нараства десетократно до 113 млн. долара. Предвид бързото ѝ разрастване и главозамайващите оценки на технологичните компании в момента, ако свободната от дългове Blackmagic емитира акции, капитализацията ѝ може да достигне 3 млрд. долара, което поне на хартия ще направи Пети и другия съосновател Дъг Кларк милиардери с техните дялове от по 36%.
„Оценките са невероятни. От няколко години не сме правили никакви придобивания, защото всички са се побъркали – изсумтява Пети със своя силен австралийски акцент. – Всички знаем, че технологичният бизнес е предимно измама. Живееш си добре като технологичен магнат, докато минаваш през няколко кръга на финансиране, докато не продадеш всичко на борсата. След това се разхождаш с визитна картичка, на която пише „сериен предприемач“.
Пети израства в бедно семейство в австралийско село. След като баща му, инженер по образование, се разделя с майка му, която е била художничка и медицинска сестра, семейството се премества в общинско жилище.
„Спомням си, че ми казаха „връщай се, където ти е мястото“ – разказва Пети за годините си в гимназията, когато се е учил да програмира на Apple II. – Но аз бях запален по електрониката, така че седях в дъното на йерархията и си мислех, че никой не разбира.“
След като получава сертификат по електроника от технически колеж през 1991 г., той започва работа в Сингапур в къща за телевизионна постпродукция, където поддържа скъпото аудио-видео оборудване, наето от работодателя му за по 1000 долара на час.
„Осъзнах, че класовата система, която видях в моя провинциален град, се среща и в телевизионната индустрия. По същество това не беше творческа индустрия“, казва Пети, като отбелязва колко скъпо струващ е този бизнес, а достъпът до него е ограничен. Решен да създаде лесно достъпно оборудване, той първоначално се фокусира върху разработването на видеокарти, които да позволят на телевизионните творци и режисьорите да прехвърлят видеоматериал върху персоналните си компютри, за да го редактират, вместо да използват специални апарати на стойност стотици хиляди долара.
През 2001 г. Пети и софтуерният инженер Кларк основават Blackmagic. По-малко от две години по-късно те представят DeckLink – съвместима с компютрите Mac видеокарта, за 995 долара. Тя е способна да обработва некомпресирано видео с висока разделителна способност. Цената на най-близкия ѝ конкурент е около 10 хил. долара.
Пети не спира с видеокартите. През 2009 г. Blackmagic купува активите на Da Vinci Systems – изпаднал в затруднение производител на хардуер и софтуер за цветови корекции, който продава своята продукция на холивудски къщи, занимаващи се с постпродукционни дейности, на цени от 350 хил. до 850 хил. долара за брой. „Почувствахме, че можем да го превърнем в софтуерен продукт и да го пренесем на Mac, където хората да го използват – казва Пети. – Когато сте ориентирани към гладни хора и им предоставите нови възможности, осъзнавате, че основното нещо, което им предлагате, е свобода.“
Година по-късно той изпълнява обещанието си. Пуска на пазара софтуерен продукт (сега наречен DaVinci Resolve) на цена 995 долара. След още една година той го прави безплатен за изтегляне.
„Лицензодателите на облачни услуги са като обирджии за бедните – казва той, визирайки конкурентите Adobe и Avid. – Колкото повече купувате от мен, толкова по-лоялни сте и толкова повече ще ви наказват. Това е все едно кучето ви да направи нещо хубаво, а вие да го биете с пръчка.“
Въпреки че софтуерът на Blackmagic вече е безплатен, конвертирането на професионалните продукти за видеомонтаж, свикнали с други популярни програми, е бавен процес. DaVinci Resolve доминира в корекцията на цветовете, но далеч изостава зад Premiere Pro на Adobe и Avid в областта на видеомонтажа. Но нейните цифрови кинокамери, чиито цени започват от 1000 долара и достигат 6000 долара, могат да спечелят голям дял от лидерите в индустрията като Arri, Sony и Red, чието оборудване струва над 95 хил. долара.
„Alexa на Arri е нещо като златен стандарт и по отношение на тях има много снобизъм“, казва операторът Джон Браули от снимачната площадка в Маями на „Лошата маймуна“ (Bad Monkey), сериал на Apple TV+ с участието на Винс Вон. Браули снима с Arri Alexa Mini LF, която струва 60 хил. долара, и едновременно с това използва най-скъпата 12K камера на Blackmagic, която в магазинната мрежа се продава за 6 хил. долара. „Извадех ли ги [камерите Blackmagic], често от екипа се чуваше мърморене и се виждаше хората да присвиват очи. Но в края на шоуто половината от тях си бяха купили собствени камери. Blackmagic ми дава 90% от това, което ми дава Alexa, но за 10% от цената.“
Ниските разходи са голямо предимство, тъй като режисьорите все по-често използват визуални ефекти в своите филми. Вижте какво казва Сам Никълсън – ръководител на визуалните ефекти и носител на наградата „Еми“, известен с работата си по „Живите мъртви“, „Спешно отделение“ и „Стар Трек“. Фирмата му Stargate Studios използва камери Blackmagic за заснемане на океански декори за комедията за пирати по HBO Max „Нашият флаг означава смърт“ (Our Flag Means Death) с участието на Рис Дарби и Тайка Уайтити.
„Ако ще поставяте девет камери на една платформа, на място ви трябват поне 10 камери. Ако тези камери са Alexas, става дума за 500 хил. долара. Студиото няма да плати толкова много“, казва Никълсън, като отбелязва, че сцените с тюркоазения океан в пиратския филм са заснети в Пуерто Рико, цветовете им са коригирани на снимачната площадка с помощта на софтуера DaVinci Resolve и са излъчвани с резолюция 20k на LED екран с дължина 48 метра, който заобикаля актьорите по време на снимките на звукозаписната площадка в Бърбанк, Калифорния.
„Как реалността да стане виртуална – пита той. – За това са необходими много камери и много данни. Blackmagic и цялата ѝ екосистема решават голяма част от тези проблеми.“
Автор: Матю Шифрин, Forbes
