Изкуството като бизнес извън рамката

Никол Андонова-Nikyoto преплита новаторската си визия в изкуството със смели бизнес ходове и успешни партньорства в България и по света

Когато видите Никол Андонова-Nikyoto, трудно може да си представите, че тази красива стилна дама работи увере­но с флекс или циркуляр. Точно толкова уверено, колкото и с горещата смола, която използва за творбите си. Но да излиза извън рамките, е нейна запазена марка.

Nikyoto е едно от новите лица на сцената на съвременното бъл­гарско изкуство, а инсталациите ѝ провокират въобра­жението и ни отвеждат в друга реалност на цветове, форми и текстури. Творческото вдъхновение обаче не отстъпва на бизнес планирането и точната стратегия как да достигне до правилните партньори в България и по света.

Резултатите не закъсняват. Само месец след първата самостоятелна изложба в София Nikyoto вече подготвя два международни проекта в Дубай и САЩ и има покана за бутикова колаборация във Франция.

Смятате ли, че в България изкуството може да бъде бизнес?

Имам възможността да се радвам на публика с различен социален бекгра­унд. При всички положения това са пътуващи и модерни хора.

Отворени към новото и различното и знаещи, че крайният резултат за постигане на стойностен продукт са редица процеси като труд, време, средства и предизвикателства. Отвъд тях в творбите на всеки творец се пре­плитат силни емоции, много талант и доза въображение.

Последните на­лагат криейтив процесът да бъде дълбок и интимен, за да носят погледа и усещането на автора.

Съответно творбите на артисти като мен няма как да бъдат масо­во производство и в конкретния случай следва да гово­рим за бранда Nikyoto като за един бутиков, но, надявам се, устойчив бизнес.

Какви са целите и мисията на изкуството ви?

Смятам творчеството си за различно и актуално. Мой индивидуален почерк стана буквалното изтичане на смолата от платната или „изтичащите картини“.

Освен стилистичен ефект зад концепцията стои и пре­носен смисъл, защото единственото нещо, от което се страхувам, е да ме поставят в рамки. Мисля, че целта на изкуството е да разрушава стереотипи и да събужда сетивата ни на всички нива.

Откъде дойде вдъхновението да работите точно с този специфичен материал – смолата?

Видях материала и разпитах за него преди години за първи път в Киото, Япония – град, който обожавам и откъдето всъщност идва псевдонимът ми Nikyoto. Не би било преувеличено, ако кажа, че съм дълбоко увлечена от Страната на изгряващото слънце.

Работата със смолата е неспирно предизвикателство. Това не е типичният материал на артиста. Работ­ната ми среда е по-скоро нещо между химична лабора­тория и работилница, отколкото ателие на художник. Използвам доста тежки машини, неприсъщи за повечето дами.

Възприех смолата като изключителна възможност да изляза завинаги от ограниченията на познатите правила в рисуването. Смятам, че чрез нея инсталациите ми жи­веят, защото излъчват движение. А движението е фун­даменталната стъпка към напредъка и усъвършенства­нето във всяко отношение. Пристрастена съм и към психологическия риск, който е част от незнанието, за­щото смолата не се ангажира да изпълни първоначални­те намерения на артиста.

Чисто технически голямото предизвикателство бе да се науча как да манипулирам материала. В начало­то е течен, но има един кратък интервал от време, в който остава пластичен и позволява да бъде моделиран. Тази техника се вижда в последните ми инсталации.

През месец май се състоя първата ви самостоятелна изложба. Защо Тhe New Classics?

Мястото, името, датата и часът на събитието не са случайни. Първата ми самостоятелна изложба се случи на 10 май тази година във Vivacom Arthall Oborishte 5. Официалното от­криване на изложбата беше в ретрограден Меркурий, за­щото аз съм родена по време на такъв и се чувствам в стихията си. В часа на откриването също има символика 19:09, рождената дата на дъщеря ми, на която посветих първата си соло изложба.

Защо „Новата класика“? Класиката е нещо, чиято стойност може само да се увеличи с времето и прите­жава качества, които са практически вечни. Смолата като материал спомага за устойчивия ефект, а погле­дът ми в бъдещето и стилът на работа са стиковката между новото и класическото.

По какъв начин един млад творец финансира създава­нето на такъв проект?

Много от големите фирми в България вече са на между­народно ниво и хората в тях са отворени към колабо­рация с нас, артистите. Разбира се, никой няма да дойде до ателието ти и да предложи подкрепа, ако сам не се презентираш като продукт.

За да не звучи всичко това чисто теоретично, мога да посоча три успешни свои партньорства. Първото е с Perno and Richard, които лично потърсих с ясната идея да им представя себе си и  да открием начин да си бъдем взаимно полезни.

Друг интересен проект бе с ресторант Umami, които се свързаха с мен с предложение да направим обща фо­тосесия с пилотната ми колекция тениски, вдъхновени от Япония, които от няколко месеца се превърнаха в мой паралелен бизнес проект.

Трето интересно партньорство е със „100 грама слад­ки“, с които създадохме персонални близалки, изработе­ни с почти килограм от най-висококачествения белгийски шоколад.

Те са с диаметър около 25 см, а във всяка има скрита брошка от смола по избор на клиента.

Много се вълнувам и за предстоящото събитие – Forbes Women Forum, където ще имам възможността да представя пред едни от най-успешните дами в България част от творчеството си, защото вярвам, че подобни събития са лайф платформа за споделяне на идеи, подкрепа и партньорство между творчески и предприемчиви личности.

Имате ли подобни партньорства извън България?

Имам предложение за интересна колаборация във Фран­ция. С винарска изба от Бургундия ще създадем нова визия на вината им, като ще използваме фрагменти от моето изкуство. В момента във Франция е много попу­лярно известни артисти да имат собствени партиди вино. Както знаем, виното е изкуство в чаша, така че очаквам заедно да направим нещо бутиково, но качест­вено и артистично.

В международен план предвиждам проект в Дубай, тъй като емирството се разраства доста бързо, но все още има ниша за модерни европейски артисти.

Насочила съм се и към Щатите, където ще участвам в поп-ъп събитие, като голямата ми цел е Miami Art Basel. Според мен пазарът там е напълно адекватен за това, което мога да предложа като картини и инсталации.

Има ли конкуренция на изкуството в България?

Конкуренцията е това, което ни движи напред. Имам щастието да познавам изключително талантли­ви, млади автори, с които споделяме едно и също време и случваме модер­но изкуство. Аз съм им огромен фен. Всеки има свой поглед, индивидуалност и път към успеха. Вярвам, че сме изгра­дили огромно уважение и подкрепа.

Каква стратегия приложихте, за да популяризирате Nikyoto като бранд?

На първо място много внимавам къде и как се позицио­нирам. Пилотният ми проект беше в най-добрия дер­матологичен център в София – Amber beauty club, като експозицията толкова добре се покри с интериора, че е част от него и до днес. Смятам, че по естествен и нена­трапчив път стигнах до не твърде голяма, но адекватна аудитория и не след дълго мои произведения се появиха във фоайето на столичен бутиков хотел, модерен пила­тес център, още няколко обществени пространства и много частни домове.

Много ми помогнаха и социалните мрежи – те са страшна сила за хора, които се занимават с изкуство и не само. Това е абсолютно достъпна сцена, на която хората вече много точно долавят дали личността пред тях е автентична и доколко отдаден и искрен си в това, което им предлагаш. Разбира се, важно е да бъдеш актуа­лен и различен, защото потокът от информация буквал­но залива всеки индивид.

Преди няколко години реших да дам живот на една своя идея – брошки от смола във формата на сладолед, чрез които аз и моите клиенти върнахме един забра­вен аксесоар и днес те са изключително разпознаваеми. Считам, че неспирният интерес към тях, който води до постоянно търсене и изчерпване на количествата, е добър признак за успеваемост в популяризирането на Nikyoto като бранд.

Какво за вас е успехът?

Успехът е многолик. Може да бъде свързан както с пос­тигането на конкретен бизнес таргет, така и с получа­ването на определени отзиви, под формата на медий­но отразяване или чисто физическа разпознаваемост. Истината е, че за мен това е динамичен процес, който описва личната ми реализация вследствие на работата ми до този момент. Не възприемам успеха като кон­стантна величина и се надявам да расте в геометрична прогресия. (Смее се.) А най-личната гледна точка е начи­нът, по който усещам обратната връзка на клиентите, незаменимо!

Какво ви помага да успявате? Кои са силните ви страни?

Разбрах, че постоянството е най-водещото условие за успеха. Ако няма постоянство, колкото и да е талантлив един ар­тист, няма как идеите му да се ре­ализират в най-успешния им облик. Разбира се, необходима е и малка доза самочувствие, за да се позиционираш пред аудиторията, която целиш като таргет. Смятам за силна моя страна неспирното ми въображе­ние и материализиране на идеите ми. Мечтите са моят катализатор. Разбира се, и семейството – те са центърът на вселе­ната ми и всеки личен успех би бил безсмислен, ако не е споделен с тях.

Какви са професионалните ви цели оттук нататък?

Да стана класик приживе. (Смее се). Шегата настрана, целта ми е да запазя стила си и да бъда разпознаваема. Когато някой види моя творба, да си каже: „Това е из­куство на Nikyoto“.

Смятам да продължа с нови, още по-амбициозни проекти, дори в момента завършвам няколко такива – двуметрови сладоледи, покрити с канава от смола, подходящи за хотели, частни имоти и външни пространства.

В интериорен план скоро ще презентирам първите си стъклени подови лампиони във формата на дизайнерски близалки.

А за тези, които харесват стила на Nikyoto wearable art, съм подготвила една капсулна колекция от сака, които ще носят името Nikymono.

За мен един бизнес е устойчив само и един­ствено ако в него извън таланта стоят постоянство, характер, мечти и новаторство!

За финал, тъй като сте почитател на Япония – какъв е вашият личен икигай?

Много хубав въпрос. Моят личен икигай е жаждата за из­куство, любов и самоусъвършенстване.