Никол Андонова-Nikyoto преплита новаторската си визия в изкуството със смели бизнес ходове и успешни партньорства в България и по света

Когато видите Никол Андонова-Nikyoto, трудно може да си представите, че тази красива стилна дама работи увере­но с флекс или циркуляр. Точно толкова уверено, колкото и с горещата смола, която използва за творбите си. Но да излиза извън рамките, е нейна запазена марка.

Nikyoto е едно от новите лица на сцената на съвременното бъл­гарско изкуство, а инсталациите ѝ провокират въобра­жението и ни отвеждат в друга реалност на цветове, форми и текстури. Творческото вдъхновение обаче не отстъпва на бизнес планирането и точната стратегия как да достигне до правилните партньори в България и по света.

Резултатите не закъсняват. Само месец след първата самостоятелна изложба в София Nikyoto вече подготвя два международни проекта в Дубай и САЩ и има покана за бутикова колаборация във Франция.

Смятате ли, че в България изкуството може да бъде бизнес?

Имам възможността да се радвам на публика с различен социален бекгра­унд. При всички положения това са пътуващи и модерни хора.

Отворени към новото и различното и знаещи, че крайният резултат за постигане на стойностен продукт са редица процеси като труд, време, средства и предизвикателства. Отвъд тях в творбите на всеки творец се пре­плитат силни емоции, много талант и доза въображение.

Последните на­лагат криейтив процесът да бъде дълбок и интимен, за да носят погледа и усещането на автора.

Съответно творбите на артисти като мен няма как да бъдат масо­во производство и в конкретния случай следва да гово­рим за бранда Nikyoto като за един бутиков, но, надявам се, устойчив бизнес.

Какви са целите и мисията на изкуството ви?

Смятам творчеството си за различно и актуално. Мой индивидуален почерк стана буквалното изтичане на смолата от платната или „изтичащите картини“.

Освен стилистичен ефект зад концепцията стои и пре­носен смисъл, защото единственото нещо, от което се страхувам, е да ме поставят в рамки. Мисля, че целта на изкуството е да разрушава стереотипи и да събужда сетивата ни на всички нива.

Откъде дойде вдъхновението да работите точно с този специфичен материал – смолата?

Видях материала и разпитах за него преди години за първи път в Киото, Япония – град, който обожавам и откъдето всъщност идва псевдонимът ми Nikyoto. Не би било преувеличено, ако кажа, че съм дълбоко увлечена от Страната на изгряващото слънце.

Работата със смолата е неспирно предизвикателство. Това не е типичният материал на артиста. Работ­ната ми среда е по-скоро нещо между химична лабора­тория и работилница, отколкото ателие на художник. Използвам доста тежки машини, неприсъщи за повечето дами.

Възприех смолата като изключителна възможност да изляза завинаги от ограниченията на познатите правила в рисуването. Смятам, че чрез нея инсталациите ми жи­веят, защото излъчват движение. А движението е фун­даменталната стъпка към напредъка и усъвършенства­нето във всяко отношение. Пристрастена съм и към психологическия риск, който е част от незнанието, за­щото смолата не се ангажира да изпълни първоначални­те намерения на артиста.

Чисто технически голямото предизвикателство бе да се науча как да манипулирам материала. В начало­то е течен, но има един кратък интервал от време, в който остава пластичен и позволява да бъде моделиран. Тази техника се вижда в последните ми инсталации.

През месец май се състоя първата ви самостоятелна изложба. Защо Тhe New Classics?

Мястото, името, датата и часът на събитието не са случайни. Първата ми самостоятелна изложба се случи на 10 май тази година във Vivacom Arthall Oborishte 5. Официалното от­криване на изложбата беше в ретрограден Меркурий, за­щото аз съм родена по време на такъв и се чувствам в стихията си. В часа на откриването също има символика 19:09, рождената дата на дъщеря ми, на която посветих първата си соло изложба.

Защо „Новата класика“? Класиката е нещо, чиято стойност може само да се увеличи с времето и прите­жава качества, които са практически вечни. Смолата като материал спомага за устойчивия ефект, а погле­дът ми в бъдещето и стилът на работа са стиковката между новото и класическото.

По какъв начин един млад творец финансира създава­нето на такъв проект?

Много от големите фирми в България вече са на между­народно ниво и хората в тях са отворени към колабо­рация с нас, артистите. Разбира се, никой няма да дойде до ателието ти и да предложи подкрепа, ако сам не се презентираш като продукт.

За да не звучи всичко това чисто теоретично, мога да посоча три успешни свои партньорства. Първото е с Perno and Richard, които лично потърсих с ясната идея да им представя себе си и  да открием начин да си бъдем взаимно полезни.

Друг интересен проект бе с ресторант Umami, които се свързаха с мен с предложение да направим обща фо­тосесия с пилотната ми колекция тениски, вдъхновени от Япония, които от няколко месеца се превърнаха в мой паралелен бизнес проект.

Трето интересно партньорство е със „100 грама слад­ки“, с които създадохме персонални близалки, изработе­ни с почти килограм от най-висококачествения белгийски шоколад.

Те са с диаметър около 25 см, а във всяка има скрита брошка от смола по избор на клиента.

Много се вълнувам и за предстоящото събитие – Forbes Women Forum, където ще имам възможността да представя пред едни от най-успешните дами в България част от творчеството си, защото вярвам, че подобни събития са лайф платформа за споделяне на идеи, подкрепа и партньорство между творчески и предприемчиви личности.

Имате ли подобни партньорства извън България?

Имам предложение за интересна колаборация във Фран­ция. С винарска изба от Бургундия ще създадем нова визия на вината им, като ще използваме фрагменти от моето изкуство. В момента във Франция е много попу­лярно известни артисти да имат собствени партиди вино. Както знаем, виното е изкуство в чаша, така че очаквам заедно да направим нещо бутиково, но качест­вено и артистично.

В международен план предвиждам проект в Дубай, тъй като емирството се разраства доста бързо, но все още има ниша за модерни европейски артисти.

Насочила съм се и към Щатите, където ще участвам в поп-ъп събитие, като голямата ми цел е Miami Art Basel. Според мен пазарът там е напълно адекватен за това, което мога да предложа като картини и инсталации.

Има ли конкуренция на изкуството в България?

Конкуренцията е това, което ни движи напред. Имам щастието да познавам изключително талантли­ви, млади автори, с които споделяме едно и също време и случваме модер­но изкуство. Аз съм им огромен фен. Всеки има свой поглед, индивидуалност и път към успеха. Вярвам, че сме изгра­дили огромно уважение и подкрепа.

Каква стратегия приложихте, за да популяризирате Nikyoto като бранд?

На първо място много внимавам къде и как се позицио­нирам. Пилотният ми проект беше в най-добрия дер­матологичен център в София – Amber beauty club, като експозицията толкова добре се покри с интериора, че е част от него и до днес. Смятам, че по естествен и нена­трапчив път стигнах до не твърде голяма, но адекватна аудитория и не след дълго мои произведения се появиха във фоайето на столичен бутиков хотел, модерен пила­тес център, още няколко обществени пространства и много частни домове.

Много ми помогнаха и социалните мрежи – те са страшна сила за хора, които се занимават с изкуство и не само. Това е абсолютно достъпна сцена, на която хората вече много точно долавят дали личността пред тях е автентична и доколко отдаден и искрен си в това, което им предлагаш. Разбира се, важно е да бъдеш актуа­лен и различен, защото потокът от информация буквал­но залива всеки индивид.

Преди няколко години реших да дам живот на една своя идея – брошки от смола във формата на сладолед, чрез които аз и моите клиенти върнахме един забра­вен аксесоар и днес те са изключително разпознаваеми. Считам, че неспирният интерес към тях, който води до постоянно търсене и изчерпване на количествата, е добър признак за успеваемост в популяризирането на Nikyoto като бранд.

Какво за вас е успехът?

Успехът е многолик. Може да бъде свързан както с пос­тигането на конкретен бизнес таргет, така и с получа­ването на определени отзиви, под формата на медий­но отразяване или чисто физическа разпознаваемост. Истината е, че за мен това е динамичен процес, който описва личната ми реализация вследствие на работата ми до този момент. Не възприемам успеха като кон­стантна величина и се надявам да расте в геометрична прогресия. (Смее се.) А най-личната гледна точка е начи­нът, по който усещам обратната връзка на клиентите, незаменимо!

Какво ви помага да успявате? Кои са силните ви страни?

Разбрах, че постоянството е най-водещото условие за успеха. Ако няма постоянство, колкото и да е талантлив един ар­тист, няма как идеите му да се ре­ализират в най-успешния им облик. Разбира се, необходима е и малка доза самочувствие, за да се позиционираш пред аудиторията, която целиш като таргет. Смятам за силна моя страна неспирното ми въображе­ние и материализиране на идеите ми. Мечтите са моят катализатор. Разбира се, и семейството – те са центърът на вселе­ната ми и всеки личен успех би бил безсмислен, ако не е споделен с тях.

Какви са професионалните ви цели оттук нататък?

Да стана класик приживе. (Смее се). Шегата настрана, целта ми е да запазя стила си и да бъда разпознаваема. Когато някой види моя творба, да си каже: „Това е из­куство на Nikyoto“.

Смятам да продължа с нови, още по-амбициозни проекти, дори в момента завършвам няколко такива – двуметрови сладоледи, покрити с канава от смола, подходящи за хотели, частни имоти и външни пространства.

В интериорен план скоро ще презентирам първите си стъклени подови лампиони във формата на дизайнерски близалки.

А за тези, които харесват стила на Nikyoto wearable art, съм подготвила една капсулна колекция от сака, които ще носят името Nikymono.

За мен един бизнес е устойчив само и един­ствено ако в него извън таланта стоят постоянство, характер, мечти и новаторство!

За финал, тъй като сте почитател на Япония – какъв е вашият личен икигай?

Много хубав въпрос. Моят личен икигай е жаждата за из­куство, любов и самоусъвършенстване.

The art as business outside the frame

NIKYOTO
BRANDVOICE | Partnership programme

 

---

Nicole Andonova-Nikyoto interweaves her innovative vision in art with bold business moves and successful partnerships in Bulgaria and around the world. When you see Nicole Andonova-Nikyoto, it’s hard to imagine that this beautiful a stylish lady confidently works with a flex or a circular saw. Just as confident as she is with the hot resin she uses for her art pieces. But going outside the frame is her trademark.

Nikyoto is one of the new faces on the scene of contemporary Bulgarian art, and her installations provoke the imagination and take us to different reality of colours, shapes and textures. However, creative inspiration does not give way to business planning and the exact strategy of how to reach the right partners in Bulgaria and around the world. The results are not late. Only a month after the first solo exhibition in Sofia, Nikyoto is already preparing two international projects in Dubai and the USA and has an invitation for a boutique collaboration in France.

Do you think that art can be a business in Bulgaria?

I have the opportunity to enjoy an audience, both clients and art lovers, with a different social background. And what is in common between these types of people is that they both are traveling and modern people.

Open to the new; different and aware that the end result of achieving a valuable
product requires perfect balance between a number of processes such as labor, time, resources and challenges. Beyond them, strong emotions, a lot of talent and a dose of imagination are intertwined in the works of each artist. The latter require the creative process to be deep and intimate in order to carry the look and feel of its author.

Accordingly, the works of artists, like me, cannot be mass-produced. And in this particular case we should talk about the brand Nikyoto as a boutique, but, I hope, also a sustainable business.

What are the goals and mission of your art?

I consider my work to be different, mod and current. The literal oozing of the resin from the canvases or ”oozing paintings” became my individual handwriting. Besides a stylistic effect, the concept also has a figurative meaning, because the only thing I’m afraid of is being framed. I think the purpose of art is to break down stereotypes and awaken our senses on all levels.

Where did the inspiration come from to work with this particular material – resin?

“My work environment is more of a chemistry lab and a workshop than an artist’s studio.” It was some years ago when I saw the material for first time and so I inquired about it.

I clearly remember it happened in Kyoto, Japan – a city I adore and where my nickname Nikyoto actually comes from. It would not be an exaggeration to say that I am deeply infatuated with the Land of the Rising Sun.

Working with resin is a constant challenge. This is not the artist’s typical material. My work environment is more of a cross between a chemistry lab and a workshop than a typical artist’s studio. I use quite heavy machines, unusual for most ladies.

I perceived resin as an extraordinary opportunity to get out forever from the limitations of the familiar rules in painting. I think that through it my installations live because they radiate movement. And movement is the fundamental step to progress and to improvement, per se, in every aspect. I am also addicted to the psychological
risk that is part of not knowing because the resin is not committed to fulfilling the artist’s original intentions. The purely technical challenge was learning how to manipulate the material. At first it
is liquid, but there is a short period of time in which it remains plastic and allows it to be modelled. This technique is seen in my recent installations.

Your first solo exhibition took place in May. Why did you call it “The New Classics”?

The place, the name, the date and time of the event are not random. My first solo exhibition took place on May 10th this year at Vivacom Art Hall, Oborishte 5. The official opening of the exhibition was in Mercury retrograde because I was born during one and I feel in my element. The opening hour also has the symbolism of 19:09, the date of my daughter’s birth, to which I dedicated my first solo exhibition. Why “The New Classic”? Well, a classic is something whose value can only increase with time and has qualities that are practically timeless. Resin -as a material-, helps the lasting effect, and my look into the future and the style of work are the junction between the new and the classic.

How does a young artist finance the creation of such a project?

Many of the big companies in Bulgaria are already at the international level and the people in them are open to collaboration with us, the artists. Of course, no one will come to your studio nor will offer support if you don't present yourself as a product.

And in order to make that all sound not purely theoretical, I can point to three successful partnerships of mine. The first is with Perno and Richard, whom I personally sought out with the clear idea of introducing myself to them and finding a way to be mutually beneficial. Another interesting project was with the restaurant “Umami”, who contacted me with a proposal to do a joint photo shoot with my pilot collection of T-shirts inspired by Japan, which for several months became my parallel business project.

A third interesting partnership is with ”100 grams of sweets”, with which we created personal lollipops made with almost a kilogram of the highest quality Belgian chocolate. They are about 25 cm in diameter, and in each there is a hidden resin brooch of the customer’s choice.

I am also very excited about the upcoming event – Forbes Women Forum, where I will have the opportunity to present to some of the most successful ladies in Bulgaria part of my work, because I believe that such events are a life platform for sharing ideas, support and partnership between creative and enterprising individuals.

Do you have similar partnerships outside Bulgaria?

I have a proposal for an interesting collaboration in France. With a winery from Burgundy, we will create a new vision of their wines using fragments of my art. At the moment, it is very popular in France for famous artists to have their own batches of wine. As we know, wine is art in a glass, so I expect together to make something boutique but also quite unique and artistic. Internationally, I envisage a project in Dubai, as the Emirate is growing quite fast, and there is still a niche for modern European artists.

I have also headed to the States, where I will participate in a pop-up event, with my big goal being – Miami Art Basel. In my opinion, the market there is perfectly adequate for what I can offer as paintings and installations.

Is there art competition in Bulgaria?

Competition is what drives us forward. I am fortunate to know extremely talented, young authors with whom we make modern art happen. I’m a huge fan of them. Everyone has their own outlook, individuality and path to success. I believe we have built up tremendous respect and support.

What strategy did you implement to promote Nikyoto as a brand?

First of all, I am very careful where and how I position my art. My pilot project was in the best dermatology centre in Sofia – Amber beauty club, and there was such a unique symbiosis between the installations and the interior that my work is part of the Beauty club’s interior to this day.

I think that in a natural and unobtrusive way I reached a not too large, but adequate audience, and not long after that my works appeared in the lobby of a metropolitan boutique hotel, a modern pilates center, several other public spaces and many private homes. Social networks also helped me a lot – they are a great tool for people who are involved in art and not only.

This is an absolutely accessible medium where people can very accurately perceive whether the person in front of them is authentic and how dedicated and sincere you are in what you offer them. Of course, it is important to be up-to-date and different, because the flow of information literally floods every individual. A few years ago, I decided to give life to an idea of mine – resin brooches in the shape of ice cream, through which I and my clients brought back a forgotten accessory and today they are extremely recognisable. I believe that the constant interest in them, which leads to constant demand and depletion of quantities, is a good sign of success in promoting Nikyoto as a brand.

What is success for you?

Success is multifaceted. It can be related both to achieving a specific business target and to receiving certain feedback, in the form of media coverage or purely physical recognition. The truth is that for me it is a dynamic process that describes my personal realization as a result of my work up to this point. I do not perceive success as a constant quantity and I hope it grows in a geometric progression. (Laughs.) And the most personal point of view is the way I feel customer’s feedback – irreplaceable!

What helps you succeed? What are your strengths?

I realised that persistence is the most important condition for success. If there is no persistence, no matter how talented an artist is, there is no way that his/her ideas will be realised in their most successful form.

Of course, a small dose of self-confidence is also necessary to position yourself in front of the audience you aim for as a target. I consider my strong point to be my unstoppable imagination and materialisation of my ideas.

Dreams are my catalyst. Of course, the family plays a crucial role as well – they are the centre of my universe and any personal success would be meaningless if not shared with them.

What are your professional goals going forward?

To become a classic in my lifetime. (Laughing). Joke aside, my goal is to keep my style and be recognisable. When someone sees my work, to hear them say: ”This is Nikyoto art.”

I plan to continue with new, even more ambitious projects, even at the moment I am finishing several of them – two-meter ice creams covered with resin canvas, suitable for hotels, private properties and outdoor spaces. In interior terms, we will soon present our first glass floor lamps in the shape of designer lollipops.

And for those who like the style of Nikyoto wearable art, I have prepared a capsule collection of blazers that will bear the name – Nikymono. For me, a business is only sustainable if, in addition to talent, there is persistence, character, dreams and innovation in it!

Finally, since you are a fan of Japan – what is your personal ikigai?

A very good question! My personal ikigai is the thirst for art, love and self- improvement.