Изкуството като бизнес извън рамката
Никол Андонова-Nikyoto преплита новаторската си визия в изкуството със смели бизнес ходове и успешни партньорства в България и по света
Когато видите Никол Андонова-Nikyoto, трудно може да си представите, че тази красива стилна дама работи уверено с флекс или циркуляр. Точно толкова уверено, колкото и с горещата смола, която използва за творбите си. Но да излиза извън рамките, е нейна запазена марка.
Nikyoto е едно от новите лица на сцената на съвременното българско изкуство, а инсталациите ѝ провокират въображението и ни отвеждат в друга реалност на цветове, форми и текстури. Творческото вдъхновение обаче не отстъпва на бизнес планирането и точната стратегия как да достигне до правилните партньори в България и по света.
Резултатите не закъсняват. Само месец след първата самостоятелна изложба в София Nikyoto вече подготвя два международни проекта в Дубай и САЩ и има покана за бутикова колаборация във Франция.
Смятате ли, че в България изкуството може да бъде бизнес?
Имам възможността да се радвам на публика с различен социален бекграунд. При всички положения това са пътуващи и модерни хора.
Отворени към новото и различното и знаещи, че крайният резултат за постигане на стойностен продукт са редица процеси като труд, време, средства и предизвикателства. Отвъд тях в творбите на всеки творец се преплитат силни емоции, много талант и доза въображение.
Последните налагат криейтив процесът да бъде дълбок и интимен, за да носят погледа и усещането на автора.
Съответно творбите на артисти като мен няма как да бъдат масово производство и в конкретния случай следва да говорим за бранда Nikyoto като за един бутиков, но, надявам се, устойчив бизнес.
Какви са целите и мисията на изкуството ви?
Смятам творчеството си за различно и актуално. Мой индивидуален почерк стана буквалното изтичане на смолата от платната или „изтичащите картини“.
Освен стилистичен ефект зад концепцията стои и преносен смисъл, защото единственото нещо, от което се страхувам, е да ме поставят в рамки. Мисля, че целта на изкуството е да разрушава стереотипи и да събужда сетивата ни на всички нива.
Откъде дойде вдъхновението да работите точно с този специфичен материал – смолата?
Видях материала и разпитах за него преди години за първи път в Киото, Япония – град, който обожавам и откъдето всъщност идва псевдонимът ми Nikyoto. Не би било преувеличено, ако кажа, че съм дълбоко увлечена от Страната на изгряващото слънце.
Работата със смолата е неспирно предизвикателство. Това не е типичният материал на артиста. Работната ми среда е по-скоро нещо между химична лаборатория и работилница, отколкото ателие на художник. Използвам доста тежки машини, неприсъщи за повечето дами.
Възприех смолата като изключителна възможност да изляза завинаги от ограниченията на познатите правила в рисуването. Смятам, че чрез нея инсталациите ми живеят, защото излъчват движение. А движението е фундаменталната стъпка към напредъка и усъвършенстването във всяко отношение. Пристрастена съм и към психологическия риск, който е част от незнанието, защото смолата не се ангажира да изпълни първоначалните намерения на артиста.
Чисто технически голямото предизвикателство бе да се науча как да манипулирам материала. В началото е течен, но има един кратък интервал от време, в който остава пластичен и позволява да бъде моделиран. Тази техника се вижда в последните ми инсталации.
През месец май се състоя първата ви самостоятелна изложба. Защо Тhe New Classics?
Мястото, името, датата и часът на събитието не са случайни. Първата ми самостоятелна изложба се случи на 10 май тази година във Vivacom Arthall Oborishte 5. Официалното откриване на изложбата беше в ретрограден Меркурий, защото аз съм родена по време на такъв и се чувствам в стихията си. В часа на откриването също има символика 19:09, рождената дата на дъщеря ми, на която посветих първата си соло изложба.
Защо „Новата класика“? Класиката е нещо, чиято стойност може само да се увеличи с времето и притежава качества, които са практически вечни. Смолата като материал спомага за устойчивия ефект, а погледът ми в бъдещето и стилът на работа са стиковката между новото и класическото.
По какъв начин един млад творец финансира създаването на такъв проект?
Много от големите фирми в България вече са на международно ниво и хората в тях са отворени към колаборация с нас, артистите. Разбира се, никой няма да дойде до ателието ти и да предложи подкрепа, ако сам не се презентираш като продукт.
За да не звучи всичко това чисто теоретично, мога да посоча три успешни свои партньорства. Първото е с Perno and Richard, които лично потърсих с ясната идея да им представя себе си и да открием начин да си бъдем взаимно полезни.
Друг интересен проект бе с ресторант Umami, които се свързаха с мен с предложение да направим обща фотосесия с пилотната ми колекция тениски, вдъхновени от Япония, които от няколко месеца се превърнаха в мой паралелен бизнес проект.
Трето интересно партньорство е със „100 грама сладки“, с които създадохме персонални близалки, изработени с почти килограм от най-висококачествения белгийски шоколад.
Те са с диаметър около 25 см, а във всяка има скрита брошка от смола по избор на клиента.
Много се вълнувам и за предстоящото събитие – Forbes Women Forum, където ще имам възможността да представя пред едни от най-успешните дами в България част от творчеството си, защото вярвам, че подобни събития са лайф платформа за споделяне на идеи, подкрепа и партньорство между творчески и предприемчиви личности.
Имате ли подобни партньорства извън България?
Имам предложение за интересна колаборация във Франция. С винарска изба от Бургундия ще създадем нова визия на вината им, като ще използваме фрагменти от моето изкуство. В момента във Франция е много популярно известни артисти да имат собствени партиди вино. Както знаем, виното е изкуство в чаша, така че очаквам заедно да направим нещо бутиково, но качествено и артистично.
В международен план предвиждам проект в Дубай, тъй като емирството се разраства доста бързо, но все още има ниша за модерни европейски артисти.
Насочила съм се и към Щатите, където ще участвам в поп-ъп събитие, като голямата ми цел е Miami Art Basel. Според мен пазарът там е напълно адекватен за това, което мога да предложа като картини и инсталации.
Има ли конкуренция на изкуството в България?
Конкуренцията е това, което ни движи напред. Имам щастието да познавам изключително талантливи, млади автори, с които споделяме едно и също време и случваме модерно изкуство. Аз съм им огромен фен. Всеки има свой поглед, индивидуалност и път към успеха. Вярвам, че сме изградили огромно уважение и подкрепа.
Каква стратегия приложихте, за да популяризирате Nikyoto като бранд?
На първо място много внимавам къде и как се позиционирам. Пилотният ми проект беше в най-добрия дерматологичен център в София – Amber beauty club, като експозицията толкова добре се покри с интериора, че е част от него и до днес. Смятам, че по естествен и ненатрапчив път стигнах до не твърде голяма, но адекватна аудитория и не след дълго мои произведения се появиха във фоайето на столичен бутиков хотел, модерен пилатес център, още няколко обществени пространства и много частни домове.
Много ми помогнаха и социалните мрежи – те са страшна сила за хора, които се занимават с изкуство и не само. Това е абсолютно достъпна сцена, на която хората вече много точно долавят дали личността пред тях е автентична и доколко отдаден и искрен си в това, което им предлагаш. Разбира се, важно е да бъдеш актуален и различен, защото потокът от информация буквално залива всеки индивид.
Преди няколко години реших да дам живот на една своя идея – брошки от смола във формата на сладолед, чрез които аз и моите клиенти върнахме един забравен аксесоар и днес те са изключително разпознаваеми. Считам, че неспирният интерес към тях, който води до постоянно търсене и изчерпване на количествата, е добър признак за успеваемост в популяризирането на Nikyoto като бранд.
Какво за вас е успехът?
Успехът е многолик. Може да бъде свързан както с постигането на конкретен бизнес таргет, така и с получаването на определени отзиви, под формата на медийно отразяване или чисто физическа разпознаваемост. Истината е, че за мен това е динамичен процес, който описва личната ми реализация вследствие на работата ми до този момент. Не възприемам успеха като константна величина и се надявам да расте в геометрична прогресия. (Смее се.) А най-личната гледна точка е начинът, по който усещам обратната връзка на клиентите, незаменимо!
Какво ви помага да успявате? Кои са силните ви страни?
Разбрах, че постоянството е най-водещото условие за успеха. Ако няма постоянство, колкото и да е талантлив един артист, няма как идеите му да се реализират в най-успешния им облик. Разбира се, необходима е и малка доза самочувствие, за да се позиционираш пред аудиторията, която целиш като таргет. Смятам за силна моя страна неспирното ми въображение и материализиране на идеите ми. Мечтите са моят катализатор. Разбира се, и семейството – те са центърът на вселената ми и всеки личен успех би бил безсмислен, ако не е споделен с тях.
Какви са професионалните ви цели оттук нататък?
Да стана класик приживе. (Смее се). Шегата настрана, целта ми е да запазя стила си и да бъда разпознаваема. Когато някой види моя творба, да си каже: „Това е изкуство на Nikyoto“.
Смятам да продължа с нови, още по-амбициозни проекти, дори в момента завършвам няколко такива – двуметрови сладоледи, покрити с канава от смола, подходящи за хотели, частни имоти и външни пространства.
В интериорен план скоро ще презентирам първите си стъклени подови лампиони във формата на дизайнерски близалки.
А за тези, които харесват стила на Nikyoto wearable art, съм подготвила една капсулна колекция от сака, които ще носят името Nikymono.
За мен един бизнес е устойчив само и единствено ако в него извън таланта стоят постоянство, характер, мечти и новаторство!
За финал, тъй като сте почитател на Япония – какъв е вашият личен икигай?
Много хубав въпрос. Моят личен икигай е жаждата за изкуство, любов и самоусъвършенстване.