На голямата сцена
Отразявам потребителските технологии и развлекателната индустрия, а в останалото време правя подкаста “Транзѝстор”
През лятото на 2015 г. Благослав Анастасов и бандата му Hayes & Y изживяват мечтата на много рок музиканти и свирят пред над 10 хил. души, когато подгряват Kasabian на фестивала SPIRIT of Burgas. Тогава британската група е на върха на световната си популярност, което прави концерта им рядко явление за българската сцена, а за Анастасов се оказва един от най-важните моменти в живота и кариерата му.
След концерта той решава, че ще напусне работата си като програмист и ще замине за Англия, за да се занимава с музика. В края на 2015 г. той и двама от другите членове на групата – басистът Ивайло Делев и китаристът Радослав Лозански, наистина поемат към Острова. Малко по-рано същата година групата става част от „30 под 30“ на Forbes България.
Днес Анастасов (30) е изпълнил заканата си и музиката е основното му препитание, докато живее в Манчестър и често се прибира в София. България все още е основната сцена, на която групата се изявява, а освен че е двигател на Hayes & Y, Анастасов пише песни и за някои от най-популярните български артисти като Михаела Филева, Стенли и Ирина Флорин. За лятото на 2015 г. казва, че е поставило края на лесния период за групата, но фокусът върху големите амбиции остава непокътнат. „От там нататък трябваше да правим жертви и беше наистина трудно, но не сме загубили визията, даже сме по-амбицирани от всякога“.
По време на пандемията останалите членове на Hayes & Y напускат Англия и днес са в домовете си. Делев и Лозански живеят в София, а барабанистът Денис Холбек, с когото българите се намират в Манчестър, е в родното Хелзинки. От една страна, това е предизвикателство, тъй като музиката не е като повечето бизнеси, които спокойно могат да комбинират видеообаждания и дистанционна работа. „Няма как да се дигитализира напълно творческият процес, трябва да остане и някаква магия в него“, казва Анастасов. От друга страна обаче, той държи много от тези процеси в собствените си ръце, което прави групата силно независима от външни фактори.
Ако Hayes & Y беше компания, Благослав Анастасов щеше да е нейният CEO и творчески директор. От него идват идеите за музиката, като той изпълнява и ролята на музикален продуцент. „Всеки от нас има техническата възможност да записва инструментите си сам, така че правим това индивидуално“, казва той и уточнява, че само барабаните се записват задължително в студио. След като всички запишат партиите си, Анастасов събира музиката, за да се получи песен. „Това, че записваме сами, ми носи голямо удовлетворение. Времето и спокойствието, които имаш да изпипваш всичко сам вкъщи, са несравними“, казва той.
Записите на групата обаче са далеч от аматьорски и всъщност Hayes & Y са една от най-добре звучащите български групи. Причината е постоянното желание на Анастасов за усъвършенстване в това отношение, но и работата с миксинг инженери от Англия. „Не искам да подценявам работата на българските инженери, но в държава като Англия са с десетилетия напред, особено в типа музика, който ние правим. Повечето добри български инженери работят с поп музиканти и нямат усещане за нашия стил. – казва той. – А усещането и вкусът са важни.“
Влиянието на Англия и тамошната сцена обаче не се изчерпва само с техническите елементи в записването на музика. „Трудно е да се обясни, но преместването ни там ни повлия музикално. На теория и в България можеш да слушаш същата музика, но когато си на място, ходиш по клубове, гледаш други групи и конкуренцията те стимулира изключително много да работиш и да се развиваш“, казва Анастасов. Това, че най-близките му хора не са на 30 минути от него, нито пък има по някой приятел във всяка сфера, са част от трудностите, които му дават уроци на лично ниво.
За първи път в Англия Анастасов вижда и изцяло нова страна на музиката като бизнес. Сблъсъкът с брутално прагматичната реалност на западния музикален пазар разбива илюзиите му, но впоследствие приема този подход като даденост. Най-важното за прохождащите групи там са продажбите на билети, което според него е в пълен контраст с подхода у нас. „Има артисти, които се смятат за много успешни в публичното пространство, но в редките случаи, когато правят концерти, продават буквално десетки билети. Това в Англия просто не може да съществува. Ако искаш да подгряваш на някоя група, трябва да гарантираш определени продажби на билети или да ги платиш от джоба си.“
Според Анастасов това е цинично, тъй като не може артистът да бъде съден само според продажбите на билети. „В същото време е хубаво да има баланс в това мислене, защото все пак оттам са приходите и единственият устойчив начин за съществуване е да имаш аудитория, която ще си купи билети или тениски“, казва той. Този подход обаче е по-скоро чужд за българската сцена. У нас повечето музиканти се фокусират върху участия в клубове, за които получават хонорари и не се интересуват колко хора са дошли. „При нас никога не е било така, за почти всички концерти наемаме клуба или залата и сами продаваме билетите си. Печалбата ни зависи от продажбите и в последните години изкарваме в пъти повече, отколкото са предлаганите хонорари“, казва Анастасов.
Очевидно тази стратегия е успешна и от години Hayes & Y не е просто рок банда с приятна музика, а и самоиздържащ се бизнес. Въпреки че парите не са водещата цел на групата, Анастасов казва, че никой от музикантите не харчи лични средства за нея.
„Ако искахме, можехме да си плащаме и добри заплати, но това би попречило на растежа ни, затова инвестираме минимум 50% от печалбата в нови песни, клипове, производство на мърчандайз и реклама“, казва той.
Според него тази устойчивост е основната причина групата да успява по-лесно да намира спонсори, с които да работи.
Това е изключително важно за групата, тъй като тя има все по-големи амбиции. Все още най-голямата публика, пред която са свирили, са онези 10 хил. души на плажа в Бургас през 2015 г., но оттогава трупат популярност със стремежа да повторят този успех. Част от този път са трите концерта в клуб „Строежа“ в София в края на март, за които разпродават по 150 билета на вечер седмици по-рано. Това е знак за Анастасов, че групата има потенциала да свири в много по-голям мащаб, което е и част от плановете им още преди пандемията.
Следващата стъпка за тях е първият им голям самостоятелен концерт, който планират да се случи на 1 декември. Той ще се проведе в Зала 3 на НДК, която може да събере публика над 1000 души. Този концерт е скъпо начинание и предизвикателство за Анастасов, който казва, че само изграждането на сцената ще струва около 40 хил. лв.
Тази реалност го кара да се възползва от английската прагматичност и да погледне на проекта като на бизнес начинание, което да финансира с външна помощ. „Да правиш такива концерти, струва много, затова е важно да имаш подкрепа от бизнеса“, казва той.
Засега за концерта на 1 декември Hayes & Y получават финансиране от „Пощенска банка“ и Mastercard, което за Анастасов е част от големия скок на групата през тази година. Според него бизнесът е привлечен от това, че публиката на този концерт се доверява на групата и това, че те подбират партньорите си. „Бизнесите оценяват достъпа до тази аудитория, която е много ангажирана“, казва той.
Другата много голяма крачка за Hayes & Y е участието им на фестивала Summer Well в Румъния през август тази година, където ще са на една сцена с банди като Arctic Monkeys, Nothing But Thieves и Jungle. „Това може би е първото ни наистина смислено излизане на международния пазар“, казва Анастасов. Причината е, че Summer Well е малък фестивал, но с големи имена, като всеки артист е внимателно подбран от организаторите. „От години си мечтаехме да свирим там и когато ни потърсиха, се усети като огромен пробив, който може да ни е стъпало и към други европейски фестивали“, казва Анастасов.
Това усещане е породено от начина, по който функционират фестивалите. „Отдавна си избихме илюзиите, че можем да пишем на някого и той да каже, че сме супер и ще свирим на някой фестивал“, казва Анастасов. Вместо това организаторите на фестивалите се свързват с артистите, когато ги открият и сметнат, че са готови за този тип сцена. „Знам, че Summer Well ни следят от няколко години, преди да ни поканят. – казва той – В един момент са видели това, което са искали като растеж от нас, и това е.“
Третият голям план за тази година е и първият пълнокръвен дългосвирещ албум на Hayes & Y. Досега групата има няколко кратки албума и много сингли, което Анастасов казва, че е обичайният модел на работа за групи, които растат.
„Издаваш много музика без дълги интервали, защото набираш инерция. Усещаме, че вече сме набрали такава инерция и е моментът да представим по-завършен продукт“, казва той.
Албумът ще включва изцяло нови песни, въпреки че групата вече има записани и издадени песни, достатъчни и за двоен албум. Причината за това решение е, че Анастасов не иска да оставя публиката с усещането, че е измамена.
В по-дългосрочен аспект амбициите на Анастасов са групата най-накрая да излезе от границите на България и в бизнес смисъл. Днес основните приходи на Hayes & Y идват от българската публика, както от билети за концерти, така и от хонорарите от фестивали, мърчандайза, който продават, стрийминг, музикални права и спонсори. Тази година се очертава рекордна във финансово отношение и Анастасов казва, че приходите им ще са с шестцифрена сума, което звучи впечатляващо за родната алтернативна сцена.
„Когато опитваш да излезеш извън България, което е целта ни отдавна, тези пари не са толкова много. Това пречи да се конкурираш с чуждите артисти“, казва той. Все пак е оптимистичен за бъдещето, тъй като досега групата расте всяка година. А този растеж е необходим за изпълнението на следващите цели на Hayes & Y, които са именно в посока извън България. Според Анастасов е напълно реалистично скоро да имат лятно турне с концерти в цяла Европа и най-вече на европейски фестивали.
За него този успех обаче не е просто цел за собствената му група, а нещо по-голямо, което да повлияе на цялата сцена. Според него подобно развитие би могло да отвори вратите и за други български артисти, тъй като в момента българската музикална сцена е откъсната от сцената в Европа. „В други страни има държавна машина, която се фокусира върху това да изкарва артисти. Не е нужно това да е държавна организация, но трябва да отворим тези врати. – казва той – Трябва да направим нужните контакти и връзки, за да стане нормално български артисти постоянно да свирят поне в Европа, ако не и в целия свят.“