Газова криза: Частният сектор на помощ
След началото на войната в Украйна германските власти най-после осъзнаха, че страната е фатално зависима от руски газ. И не защото не може да намери друг източник газ – може. Проблемът е, че няма инфраструктура, по която да докара този газ до Германия. Германия е единствена сред големите европейски страни, която няма нито един терминал за втечнен газ. Дори доста по-малки страни като Литва и Хърватия имат терминали, но най-голямата икономика в Европа няма.
И така, Германия се задейства да строи терминали за втечнен газ. Германското правителство осигури държавно финансиране за четири терминала от тип плаващи (те представляват един кораб, в който са съответните за регазификация на втечнен газ). Нещо повече – парламентът прие специален закон, с който да се ускорят процедурите, за да не се бавят проектите от обжалвания и други подобни бюрократични спънки. Създадоха се и други благоприятни стимули само и само нещата да станат бързо.
Въобще държавата мощно се намеси по всички възможни начини. На пръв поглед всичко е наред – би трябвало скоро Германия да има четири плаващи терминала за втечнен газ, с което доставките на газ ще бъдат подсигурени дори при пълно спиране на руския газ. Да, ама не. Германският енергиен регулатор наскоро публикува сценарии за зимата и там допуска, че само един от терминалите ще бъде готов тази зима – и то не е съвсем сигурно. А това е голям проблем – само с един терминал Германия рискува да изчерпи хранилищата с газ точно в средата на зимата и съответно ще трябва да затвори много индустриални предприятия.
И така, държавно финансирани терминали с пълна законова и бюрократична подкрепа не могат да станат навреме. Явно има обективни причини, поради които те не могат да се ускорят повече. Явно отнема години, за да се инсталира един плаващ терминал за втечнен газ. Или пък не?
Обратния пример ни дава една сравнително малка частна компания, наречена Deutsche ReGas. На 13 юли тази компания подписа споразумение с френската Total за инсталирането на терминал за втечнен газ в град Лубмин на Балтийско море, който ще доставя 4.5 милиарда кубически метра газ годишно. А ако терминалът се свърже директно с минаващия наблизо газопровод „Северен поток“ може да доставя и 15 милиарда кубически метра газ годишно.
Терминалът ще бъде изграден изцяло с частно финансиране, без никакви държавни субсидии, и ще бъде готов до 1 декември. Т.е. инсталирането ще отнеме само 4–5 месеца. За сравнение – държавно финансираните терминали са започнати още в началото на войната – ако се работеше със същите темпове, досега трябваше да са готови. Да, но не са, и засега не се очаква да станат готови навреме (освен ако не се стреснат от конкуренцията и ускорят работата).
И така сравнително малка частна компания може да постигне със собствени средства това, което държавата с цялата си мощ и пари не може. Въпреки политически, икономически, обществен и всякакъв друг натиск. Добър пример, че дори в енергетиката и дори в тежка криза конкуренцията работи и може да постигне по-добри резултати.
