Как Америка измами своите колежи за чернокожи

От: Сюзан Адамс и Ханк Тъкър

В мъжкото общежитие на Tennessee State University (TSU) цент­ралата за отопление и охлаждане представлява ръждясала реликва от 60-те години на миналия век. Наблизо, в сградата по изкуствата, пожълтялата боя се лющи от напуканата мазилка на стените. „Две трети от сградите ни се нуждаят от сериозен ремонт“, казва Гленда Глоувър, президент на тази учебна институция за чернокожи в Нашвил.

Неотдавна строителна фирма изчисли, че за отложения ремонт на TSU са необходими 427 млн. долара – почти недостижима сума за училище, което на година губи над 80 млн. долара, има едва 116 млн. долара приходи и получава нищожните 63 млн. долара субсидии. „От години финансирането не достига, пренебрегва се“, казва Глоувър.

Повечето от стоте висши учебни заведения в САЩ, където традиционно се обучават чернокожи студенти (т. нар. HBCU, или Historically Black Colleges and Universities), изпитват финансови затруднения. Приблизително половината от тях са частни институции, които получават нез­начително регулярно финансиране от щатс­ките правителства. Но TSU е един от 18-те публични университета с федерални субсидии от земя, които са основани през XIX век от щатските законодатели и където се обучават предимно чернокожи. Те са аналози на университетите, посещавани предимно от белокожи студенти като University of Tennessee в Ноксвил и North Carolina State University в Роли. Всички висши училища, субсидирани с федерална земя по силата на законите „Морил“ от 1862 г. и 1890 г. (т. нар. land-grant universities), независимо дали са предназначени за чернокожи или белокожи, са създадени с една и съща цел – да подпомагат изследванията и обучението в областта на селското стопанство. Повечето получават финансовата помощ, отпусната от щатския законодателен орган, като еднократна сума. Воденето на регистър на субсидиите и съществуването редом едни до други на публичните ВУЗ-ове за чернокожи и белокожи позволи на Forbes да направи подробна съпоставка какви са нивата на финансиране на един студент в различните щати.

Между 1987 (най-ранната година, за която съществуват изчерпателни данни) и 2020 г. 18-те училища за чернокожи са били недофинансирани с общо 12.8 млрд. долара, като това число е съобразено с инфлацията (вижте таблицата). За тези 33 години TSU е получил 1.9 млрд. долара по-малко, отколкото би получил университетът, посещаван предимно от бели – University of Tennessee. Кой университет е в най-тежко положение? Това е North Carolina Agricultural & Technical State University (NC A&T) в Грийнсбъро, основан през 1891 г. От 1987 г. той е недофинансиран с общо 2.8 млрд. долара (преизчислено спрямо инфлацията). Положението обаче не е еднакво лошо за всички. Университетите в два щата – в Делауеър и Охайо, изобщо не са страдали от недофинансиране през този период.
В известен смисъл отпусканите по-големи щатски субсидии за училищата за бели, които също ползват федерални субсидии от земя по силата на законите „Морил“, може да се обясни с ролята на тези инс­титуции като изследователски центрове. Няколко щата, като Северна Каролина например, възнаграждават тази роля с допълнителни средства за научни изследвания. През 2020 г. парламентът на Северна Каролина предостави на North Carolina State University, от чиито 32 хил. студенти едва 7% са чернокожи, допълнително 79 млн. долара за научни изследвания (15% от общата държавна помощ, или под 5% от оперативния бюджет в размер на 1.6 млрд. долара). За разлика от него на NC A&T – най-големия университет в щата за чернокожи, ползващ федерални субсидии от земя, бяха дадени само 9.5 млн. долара за научни изследвания, което представлява 10% от щатското финансиране. Обясняването на различията във финансирането с парите за научни изследвания донякъде е самоизпълняващо се пророчество. Институциите за белокожи студенти имат възможност да провеждат научни изследвания в своите лъскави и модерни лаборатории в резултат от десетилетията щедро финансиране от страна на щатските власти, докато в същото време изследователските центрове в аналогичните университети за чернокожи страдат от глад за пари.

Най-тежкият случай на недофинансиране е през 2020 г., когато парламентът на Северна Каролина отпусна на NC A&T 95 млн. долара – с 8200 долара по-малко на студент от отпуснатите 16 400 долара на студент за North Carolina State University. (През 2022 г. щатският законодател отпуска допълнителни 11 млн. долара на A&T.) Разходите за обучение на студент в North Carolina State University са 15 681 долара срещу 7631 долара в институцията за чернокожи. Дори услугите за студенти, сред които са приемът и регистрацията, са по-добре финансирани в училището за бели – 1342 долара на студент в North Carolina State University срещу 726 долара в NC A&T.

„Говорим за най-високо ниво на санкционирана дискриминация“, казва Н. Джойс Пейн, основател на Thurgood Marshall College Fund, който отпуска грантове на студенти, посещаващи училищата за чернокожи. Като вицепрезидент на Асоциацията на държавните университети и университетите с федерални субсидии от земя, Пейн в продължение на повече от две десетилетия проучва недостатъчното финансиране на университетите за чернокожи.

„Несправедливостта е заложена и санкционирана от щатските правителства, федералното правителство и частната индустрия – констатира Пейн. – Те казват на училищата за бели, че могат да карат Bentley, а на училищата за чернокожи казват, че изобщо не могат да имат кола.“

Съгласно различни закони, приети още през 1887 г., университетите, които ползват федерална субсидия от земя, трябва да осигурят аналогично финансиране, което да не е на федерално ниво, а обикновено да е на щатско ниво. През 2020 г. парламентът на Тенеси отпусна 69.4 млн. долара федерални субсидии от земя, или по 2460 долара на студент, на University of Tennessee, където 77% от студентите са бели. Това е над четири пъти повече от изискванията за съответствие във финансирането. През 2020 г. TSU и неговите 6600 студенти получиха от щата едва 8.7 млн. долара (по 1318 долара на студент), което е с 12% повече от изискването за съответствие. Всъщност едва през 2017 г. щатският законодателен орган на Тенеси започна да изпълнява изиск­ването за съответствие на финансирането от щатско и федерално ниво.

И докато TSU изпитва глад за средства, University of Tennessee изгради оживен кампус със стотици селскостопански изследователски проекти, вариращи от проучвания на химическия състав на уискито на Тенеси с цел подобряване на вкуса му до експерименти на техники за изкуствено оплождане на добитък. Този университет разполага с 10 изследователски центъра на площ 39 хил. акра в целия щат. TSU от своя страна разполага само с 600 акра за полеви изследвания в областта на селското стопанст­во. University of Tennessee е похарчил 286 млн. долара за научни изследвания през 2020 г., или повече от 10 хил. долара на студент в сравнение с 2000 долара разходи за научни изследвания на студент в TSU.

Прави впечатление, че през последните години различията в щатското финансиране намаляват – отпуснатите средства на TSU са нараснали с 40% – от 39 млн. долара през 2015 до 55 млн. долара през 2020 г., но със своите 8339 долара щатско финансиране на студент TSU все още изостава от флагмана сред университетите в щата – с получаваните от него от щатските власти 12 865 долара на студент.

••
СИСТЕМАТА, която позволява на университетите да ползват субсидии от федерална земя, е създадена от федералното правителство през 1862 г. Тогава е взето решение на новите земеделски университети да бъде предоставяна земя, която в по-голямата си част е отнета от местното население в неусвоените територии в САЩ. Впос­ледствие училищата могат да продават, да отдават под наем или да обработват земята, за да получат приходи. Федералното правителство забранява дискриминацията на расова основа в тези нови учебни заведения, но позволява на щатите, които не искат да приемат чернокожи студенти в своите учебни заведения, да създадат „колежи отделно за бели и цветнокожи студенти“. От 90-те години на XIX век всички бивши щати от конфедерацията, както и гранични щати, създават отделни университети за чернокожи, които имат правото да ползват федерални субсидии от земя за финансиране на обучението. С изключение на първоначалното отпускане на земята, училищата за чернокожи остават без щатско финансиране до края на 70-те години на ХХ век, когато Конгресът най-накрая прие закон, за да им се отпуснат годишни дотации.

Студентите, които завършват ВУЗ-ове за чернокожи, независимо дали са частни или държавни, не печелят толкова, колкото завършилите по-елитните учебни заведения. Фондовете за подпомагане в университетите за чернокожи са набрани предимно чрез дарения от техни възпитаници и са малка част от фондовете на училищата, където се обучават предимно бели студенти. През 2020 г. средният размер на даренията в 18-те университета за предимно бели студенти, които ползват федерални субсидии от земя, е 1.9 млрд. долара, докато в училищата за чернокожи той е едва 34 млн. долара. В университета за чернокожи Fort Valley State University, който също се финансира с федерална земя, даренията са едва 6.6 млн. долара, докато тези в University of Georgia възлизат на 1.3 млрд. долара. (Forbes установи, че Fort Valley State University страда от недофинансиране в размер на 577 млн. долара).

Малките дарения означават малко средства за заплати на преподавателите, за стипендии, за изследвания, за разширяване и може би най-важното – за ежедневна дейност. „Училищата, които не разполагат с големи дарения, трябва да оцеляват на ръба“, казва Йенс Фредериксен, изпълнителен вицепрезидент на Fisk University.

Друг верижен ефект от недостатъчното финансиране на университетите за чернокожи е, че за да вземат пари назаем, те трябва да плащат по-високи лихви от университетите за белите. В статия от 2018 г., изготвена от четирима преподаватели в бизнес училище, се установи, че за една обикновена емисия на облигации на стойност 30 млн. долара един университет за чернокожи трябва да плати 35 хил. долара повече, отколкото университетът за бели. Проучването установи още един поразителен факт: „Ефектът е три пъти по-голям в далечния Юг, където расовата вражда има най-дълбоки корени.“

Даренията и дълговото финансиране помагат на училищата да изграждат впечатляващи съоръжения, които привличат студенти. През 2020 г. съоръженията на University of Florida на стойност 2.1 млрд. долара са създали дълг в размер на 158 млн. долара. Училището за бели във Флорида разполага с три плувни басейна за младите „алигатори“ и фитнес център с площ 1.3 ха с платформи за вдигане на тежести в олимпийски стил. То може да се похвали и с подобна на плаж зона за плуване в близкото езеро Уобърг. През 2020 г. училището е получило 783 млн. долара издръжка от щатс­ките власти за своите 50 хил. студенти. Оперативният бюджет на учебното заведение е 3.4 млрд. долара на година.

Университетът Florida Agricultural and Mechanical University (FAMU) в Талахаси, където традиционно се обучават чернокожи, има 9400 студенти и задължения на стойност 111 млн. долара, взети за изграждане на развлекателни съоръжения. Университетът затвори спортния център с площ половин хектар за почти една година по време на пандемията и трябваше да моли студентското ръководство за финансиране в размер на 33 хил. долара, за да го отвори отново през февруари 2021 г. FAMU е много по-зависим от щатското финансиране, отколкото аналозите му за бели. Щатс­ките дотации съставляват 41% от общите му приходи в размер на 330 млн. долара в сравнение с 24% дял на щатското финансиране за University of Florida, който печели повече от приходи от такси за обучение и частни грантове и договори. Щатското подпомагане на FAMU през 2020 г. в размер на 123 млн. долара възлиза на 13 хил. долара на студент в сравнение с 15 600 долара на студент в University of Florida.

Някои университети за чернокожи се борят да получат полагащото им се. В Тенеси представителят на щатските власти Харолд Лав, на 49 години, който има бакалавърска степен по икономика и финанси от TSU през 1998 г., се опитва да възстанови над половин милиард долара щатско финансиране, което според него е трябвало да получи неговата алма матер.

Работейки съвместно с парламентарна комисия, той е прегледал документи и е открил, че щатът дължи 544 млн. долара. Разследването на Forbes пък установява, че от 1987 г. общият размер на недофинансирането е три пъти по-голям.

Защо Лав не се е опитал да разкрие реалното състояние на недофинансирането? „Представете си как аз – един чернокож, представляващ училище за чернокожи, ще кажа на белите законодатели, че са дали повече пари на бялото училище – споделя той. – Ще ви отвърнат, че нямате представа какво приказвате.“ Той обаче се надява, че TSU най-сетне ще получи поне част от това, което му се полага, макар да предполага, че плащането ще се проточи в рамките на цялото десетилетие. „Едва това лято успяхме да премахнем бюста на [генерала на конфедерацията и лидер на организацията „Ку-клукс-клан“] Нейтън Бедфорд Форест от щатския парламент“, отбелязва между другото той.

В щата Вирджиния Еди Мур ръководи като президент университета за чернокожи с федерални субсидии от земя – Virginia State University, в периода от 1993 до 2010 г., непосредствено след като е оглавявал щатс­ките финанси. Когато поел президентския пост, той настоял щатът да осигури финансиране, съпоставимо с федералното. „Всички ми казаха да си мълча – спомня си той. – Но не можеха да ми кажат, че не знам какво приказвам, защото повече от пет години бях управлявал щатските финанси.“ След мандата на Мур щатът започва да предоставя на висшите учебни заведения за чернокожи финансиране, което напълно отговаря на федералното.

През март 2021 г. губернаторът на Мериленд Лари Хоган подписа законопроект за отпускане на 577 млн. долара на четирите публични университета за чернокожи в щата, включително на University of Maryland Eastern Shore, който се финансира с федерални субсидии от земя. Там, както и в Мисисипи, университетите традиционно за чернокожи са принудени да водят дългогодишни съдебни битки. През 2013 г. федерален съд установи, че щатът е поддържал „двойна, сегрегирана система“.

Въпреки че в месеците след убийството на Джордж Флойд се наблюдава ръст на даренията от частни лица (например бившата съпруга на основателя на Amazon Джеф Безос – Маккензи, даде минимум 560 млн. долара на чернокожи колежи), повечето от университетите, които получават федерална субсидия, не получиха допълнително щатско финансиране. „Смятам, че стана така, защото университетите за чернокожи толкова дълго са били пренебрегвани и не са имали свои шампиони“, отбелязва президентът на University of Maryland Eastern Shore Хайди М. Андерсън.

„Публичните университети за чернокожи са поставени в ситуация, в която трябва да се борят за справедливост със самия източник на финансирането им. Представете си го като ходене по въже – казва професорът от Rutgers Мерибет Гасман, която е публикувала 16 книги за традиционно посещаваните от чернокожи университети и колежи. – За някои от нас е необяснимо как са се случвали и продължават да се случват подобни несправедливости, но за тези, които са преминали през тях, това е нещо обичайно.“

Върху целия дебат е надвиснал един неудобен въпрос – от 1964 г. Законът за гражданските права забранява дискриминацията на расова основа от страна на публичните колежи, както и на всички училища, които получават федерално финансиране. Защо, ако в продължение на 57 години чернокожите студенти никъде не са били възпрепятствани да посещават университети, е необходимо да има специални университети за чернокожи, които да ги обучават?

По време на кръгла маса на президентите на чернокожите колежи в Мемфис, проведена неотдавна, президентът на TSU Глоувър отговори кратко: „Това е безсмислен въпрос.“

Просто погледнете какво са постигнали възпитаниците на тези колежи, препоръчва тя. След това рецитира мантра, повтаряна често от президентите на университетите за чернокожи – макар тези учебни заведения да са по-малко от 4% от всички висши учебни заведения в САЩ, те са обучили 80% от чернокожите съдии, 50% от чернокожите адвокати и лекари и 25% от чернокожите учени, технолози, инженери и математици.

Очевидно тези цифри са изкривени, защото в продължение на много години университетите и колежите за чернокожи бяха буквално единствената възможност за чернокожите студенти. Но смисълът е ясен. „Университетите за чернокожи са издържали изпитанията на времето – казва Глоувър. – Ние сме единствените институции, които не са получили почти нищо, а са създали нещо много по-голямо.“

Някои от най-успешните чернокожи студенти продължават да избират висшите учебни заведения традиционно за чернокожи пред най-елитните колежи в страната.

Къртис Лорънс III, например, 17-годишен вундеркинд от Вашингтон бе приет едновременно в Yale, Harvard и University of Chicago. Миналата есен обаче той избра FAMU.

„Енергията в кампусите на университетите за чернокожи е различна – споделя той. – Има преподаватели, които знаят какво означава да си чернокож студент.“

Тъй като САЩ не спират да правят равносметка за расовата сегрегация и продължават да работят за изграждането на по-справедливо общество, преодоляването на различията във финансирането на публичните висши учебни заведения за чернокожи е приоритет. Щатските законодателни органи трябва активно да се заемат с проблема, а не да принуждават училищата да се впускат в съдебни битки, както в Мисисипи.

Там трите държавни висши училища, включително Alcorn State – университетът за чернокожи, субсидиран с федерална земя, спечелиха 500 млн. долара от държавата през 2002 г., но едва след като водиха съдебен процес, проточил се 27 години. Това беше срамно през 2002 г., но ще бъде още по-срамно, ако се случи през 2022 г.