Stripe и новата финансова нормалност

Профил от Алекс Конрад

Братята милиардери Джон и Патрик Колисън превърнаха Stripe в един от най-популярните и рентабилни стартъпи в света с активи на стойност 95 млрд. долара. Сега те трябва да предотвратят превръщането на компанията от хищник в жертва, като се справят с глобалната икономическа нестабилност, без да забавят темпото.

Около 5 часа сутринта е и съоснователят на Stripe Джон Колисън се готви да говори пред стотиците си служители в Дъблин.

Подобни редовни петъчни таунхол срещи, които се излъчват и в Ню Йорк, Сан Франциско, Сингапур и навсякъде, където 7000-те служители искат да се включат през Zoom, са традиция в Stripe – компанията за разплащания, която Джон Колисън основава заедно с по-големия си брат Патрик през 2010 г. След като Пат­рик заминава на сватбено пътешествие, 31-годишният Джон трябва да отговаря на въпросите на служителите.

Дискусията може да е разгорещена. Същата седмица в социалните мрежи се беше разразил „спор“ – Закари Перет, милиардерът, съосновател на друг еднорог във финансовите технологии – Plaid, в поредица от туитове (впоследствие изтрити) обвини Stripe, че под фалшив претекст ръководството ѝ е организирало среща със служители на Plaid, за да създаде конкурентен софтуерен инструмент.

Патрик, 33-годишният главен изпълнителен директор на Stripe, се налага да прекъсне медения си месец, за да напише писмо до цялата компания (по-късно споделено публично), в което предупреждава, че с времето подобни превратни тълкувания на мотивите на Stripe само ще се увеличават. Джон, президентът на Stripe, е готов за най-лошото. Но въпросите от служителите са свързани само с името. Дали наименованието на новия продукт Financial Connections („Финансови връзки“) е знак, че от тук нататък Stripe се насочва към по-скучни наименования?

Въпросът всъщност е сериозен. Джон признава, че имена като Atlas (софтуер за подпомагане на учредяването на компании) и Radar (за откриване на измами) звучат по-добре. Но не улесняват по-добро класиране в търсачките. В края на краищата никой не пита за скандала в Twitter. (Plaid отказа да коментира скандала.)

„Ще имаме много конкуренти и трябва да се държим като възрастни и с достойнство“, отбелязва Джон, свивайки рамене. Въпреки това подобни „изпитания“ пред етичната репутация на Stripe, както Патрик нарича инцидентите, които могат да се появят в пресата, ще зачестяват, тъй като Stripe се превръща от любимец сред стартъпите в технологичен гигант. Компанията, чиито централи се намират в Сан Франциско и Дъблин, е обработила плащания за 640 млрд. долара през миналата година в 50 държави.

Брутните ѝ приходи, осигурявани от комисиони предимно между 2 и 3%, са достигнали почти 12 млрд. долара през 2021 г. според запознати с финансовите ѝ данни, което е ръст с около 60% на годишна база. Нетните приходи, изключващи отстъпките на Stripe към партньори като Visa и Chase, са достигнали близо 2.5 млрд. долара. И нещо необичайно за компания еднорог, която все още бързо се разраства – Stripe приключи годината със стотици милиони печалба, добавят двама източници. Stripe отказва да коментира финансовите си данни.

„Става ми малко неудобно, когато хората са твърде положително настроени към Stripe. Има много неща, които все още не сме измислили как да станат.“

Впечатляващите резултати обясняват защо през март 2021 г. инвеститори, сред които Fidelity и ирландският държавен фонд за развитие, вложиха в Stripe допълнителни 600 млн. долара. Набраният досега капитал достига 2.4 млрд. долара, което осигурява оценка на активите на компанията в размер на 95 млрд. Това нарежда Stripe в класацията на най-скъпоструващите стартъпи в света непосредствено след собственика на TikTok – Bytedance, китайския гигант в електронна търговия Shein и SpaceX на Илън Мъск. (По оценки на Forbes Патрик и Джон Колисън притежават по около 10% от Stripe, което осигурява на всеки от тях състояние от 9.5 млрд. долара.)

Братята Колисън извървяват дълъг път, за да стигнат дотук. Преди 12-ина години двамата невръстни вундеркинди изумиха Силициевата долина с програмата си от само девет реда – единственото нещо, което програмистите трябваше да въведат, за да активират плащанията с кредитни карти в техните сайтове. Сега Stripe предлага широк набор от финансови инструменти за обработка на всичко – от плащания на шофьори, които обслужват платформата за доставка на храна DoorDash, до таксите за приложенията на Duolingo, а и онлайн магазинът на списанието, което държите в ръцете си. В основата на всичко това стоят братята Патрик и Джон Колисън, които все още преглеждат всеки продукт подобно на „вземането на научни проби“ или на посещенията на собственика на ресторант в кухнята в зависимост от това кой брат питате. Те също така все още лично попълват „дневниците на засечките“, в които вписват всички бъгове, с които потребителите се сблъскват при използването на Stripe. Понякога Патрик проверява и самия код.

„Ние не сме някаква модерна компания, а просто инфраструктурна компания, която се надяваме, че ще можем още да развиваме“, казва Патрик, чиято късо подстригана червена коса е избеляла от слънцето след една от редките му седмици за почивка. „Това не променя обема работа.“

В наши дни работата е доста по-сложна, отколкото преди година, когато най-големият въпрос пред Stripe беше кога най-накрая ще започне да продава свои акции на борсата. Продължаващата пандемия, жестоката сухопътна война в Европа, световната енергийна криза и сривът във веригата за доставки до голяма степен направиха предишните вълнения неактуални. От началото на 2022 г. S&P 500 се понижи с почти 20%. Големите технологични концерни като публично търгуваните партньори на Stripe регистрират още по-лоши резултати. Шоковите вълни от тази нестабилност се усещат от големи и малки предприятия и най-вече от Stripe, която обслужва транзакции за всичко – от забавени доставки на велосипеди Peloton до трудните за намиране в магазините бебешки храни.

Подобно на всички останали предприемачи семейство Колисън също трябва да се справят с новата нормалност, без да забавят темпото. Те проправят пътя на Stripe на нови пазари в Югоизточна Азия и Близкия изток и същевременно разширяват асортимента с нови продукти като магазин за приложения и предлагане на криптовалута за създателите на социални медии. Братята усъвършенстват съществуващите продукти, за да внедрят Stripe по-дълбоко във финансовите потоци на други компании и техните клиенти. Те вече посредничат при отпускането на заеми за малки предприятия и издаването на корпоративни кредитни карти. Говори се, че проучват навлизането си в изцяло нови области като счетоводството.

„Защо да не можем да прехвърляме пари в облака по същия начин, по който прехвърляме данни? Парите не са ли просто данни?“

И се опитват да направят всичко в условията на все по-силна конкуренция, като в същото време вдъхват спокойствие у взискателните си нови корпоративни клиенти като Ford и Maersk. „Mисля, че компаниите, на които не им се налага да се борят за прехраната си всеки ден, стават малко отпуснати и лениви – казва Джон Колисън. – Все още списъкът ни с нещата, които бихме искали да направим, е четири пъти по-дълъг от това, което сме направили.“

Служителите на Stripe с нетърпение очакват първичното публично предлагане на акции, но фактът, че компанията е частна, може да се окаже благословия по време на продължаващата икономическа буря. През март Fidelity, която е задължена да актуализира публично стойността на своите дялове, намали оценката на активите си в Stripe с 20%. Книжата на повечето еднорози – стартиращи компании с активи на стойност 1 млрд. долара или повече – се търгуват на вторичните пазари на нива с 20-40% по-ниски от оценката на активите им, получена на последните официални кръгове за набиране на рисков капитал. Но акциите на Stripe остават труднодостъпни за инвеститорите и се радват на голямо търсене. Според последните транзакции оценката на Stripe възлиза на 165 млрд. долара, показва нюйоркската платформа EquityZen, на която се търгуват дялове преди официалното IPO на компаниите.

Акциите на публично търгуваните дружест­ва, чиято дейност е най-близка до тази на Stripe, като Adyen, PayPal и Square поевтиняха с 40% от началото на годината. Семейство Колисън не бърза да става част от тази група. Ако някой технологичен любимец дръзне да излезе на борсата сега, то Stripe е очевидният кандидат, казва анализаторът Джордан Мак Кий от 451 Research.

За Патрик цените на акциите и оценките са „академичен въпрос“ в сравнение с това, което той смята за дългосрочна мисия. „Става ми малко неудобно, когато хората са твърде положително настроени към Stripe – признава той. – Има много неща, които все още не сме измислили как да станат.“
На вътрешните срещи на служителите на Stripes често се споделя една статистика от неотдавнашно проучване на МВФ, според която само 12% от разходите в света се извършват онлайн. Това е мащабът на възможностите пред нас. „Светът там е огромен – казва Патрик. – Целта ни е да увеличим БВП през интернет.“

Родителите на братята Колисън са инженери по образование, но управляват хотел на брега на езерото в графство Типърари. Братята ходят на училище в графство Лимерик и програмират вкъщи. (Най-малкият брат Колисън – Томи, учи журналистика и сега работи в областта на комуникациите в софтуерния стартъп Retool в Сан Франциско.)
На 17-годишна възраст Патрик печели престижен национален конкурс за млади учени. Проектът му е на основата на разработения в MIT език за програмиране Lisp и се класира на второ място на конкурс в ЕС. Победител е бъдещата му съпруга Силвана Конерман, която представлява Швейцария. По време на конкурса той се запознава с технолог на име Пол Греъм, който е написал книга за Lisp. Година след като Патрик влиза в Масачузетския технологичен институт (MIT) през 2006 г., двамата с брат му Джон кандидатстват в местния акселератор за стартиращи компании Y Combinator.

Идеята им е да направят софтуер за продавачите в eBay. Вместо да го разработват самостоятелно, братята Колисън се обединяват с по-възрастните братя Хардж и Кулвиър Тагар, които вече участват в програмата с подобна идея. Когато на следващата година четиримата продават стартъпа си Auctomatic за 5 млн. долара, Джон все още е в гимназията. През 2009 г. той се записва в „Харвард“. По това време на двамата млади предприемачи им хрумва идеята да напишат фрагмент от код, наречен API (Application Programming Interface), който да улесни уебсайтовете да приемат плащания с кредитни карти. Y Combinator им предоставя финансиране, но Колисън така и не представят проекта си, първоначално наречен /dev/payments, по време на изложението Demo Day. Едва година по-късно, след като са завършили образованието си и са се преместили временно в Буенос Айрес, те пускат своя инструмент, превърнал се в Stripe, от едно местно кафене.

Техният API работи добре, а необичайната им история и обещанието на Патрик да „продължат там, където PayPal е спряла“, допадат на Майкъл Мориц от Sequoia, който е имигрант от Уелс. Няколко седмици след старта през 2010 г. Мориц инвестира в началния рунд на набиране на капитал за Stripe. Към него се присъединяват милиардерите от PayPal Макс Левчин, Питър Тийл и Илън Мъск, а през 2012 г. той ръководи рунд за финансиране от серия А, набрал 18 млн. долара.

За да привлекат първите си клиенти, създателите на Stripe използват силен ход, който в Y Combinator вече наричат the Collison installation („ходът на Колисън“). Докато създателите на компании обикновено разпращат имейли за регистрация след представянето на компаниите си, Колисън вземат лаптопите на потенциалните потребители и на момента инсталират Stripe. Вътре в компанията братята налагат култура на трудолюбие и много работа. Тя е повлияна от възхищението им от Apple, Amazon и Berkshire Hathaway. Срещите със служителите започват в тишина, като участниците се запознават с предварително подготвено съобщение и добавят писмено въпроси за обсъждане. Вътрешните имейли автоматично достигат до целия екип – така служителите са запознати своевременно с всяка тема, без да губят времето на останалите.

Първите служители на Stripe, които са предимно млади и предприемчиви хора, всяка седмица пътуват до Бърнал Хайтс в Сан Франциско за среща с Патрик и Джон и се гордеят, че разработват продукти само с един или двама инженери. Този подход помага на Stripe бързо да пусне втория си голям продукт през 2012 г., за да поддържа свръхрастежа на първите си клиенти като платформата за електронна търговия Shopify и приложението за превоз на пътници Lyft. Stripe Connect улеснява плащанията към търговци и шофьори. Скоро сред клиентите се присъединяват и други – Amazon, Wayfair, Instacart, Postmates. „Stripe беше начин да се спечели от електронната търговия – казва един от първите инвеститори в младата компания, Елад Гил. – Вместо да инвестирате във всеки стартъп, можете да инвестирате само в Stripe.“

От друга страна, настояването на Колисън да наемат технически компетентни мениджъри означава, че ръководните длъжности рискуват да останат незаети в продължение на месеци. Служителите на шега правят залози колко дълго ще издържат новоназначените мениджъри. „Ако сте ръководител, вероятно имате шанс 50/50 да се справите“, предупреждава новия си шеф един от първите служители, след като предишният се е задържал по-малко от две години. Хроничният недостиг на персонал в Stripe води до скъпоструващи и притеснителни забавяния в обработването на плащанията, които стават причина след едно тричасово прекъсване през 2015 г. Amazon и Shopify да заплашат да си тръгнат. (Сега надеждността е повод за гордост. По време на коледното пазаруване през 2021 г. инструментите на Stripe са прекъснали само за 1.2 секунди.)

Плащанията бяха (и остават) най-апетитната част от бизнеса на Stripe, но още от самото начало Колисън подтикват служителите да проучват и другите финансови потребности на клиентите, независимо дали става дума за измами, парични потоци или управление на запаси. „Визията ни винаги е била „Защо да не можем да прехвърляме пари в облака по същия начин, по който прехвърляме данни“, казва Уилям Гейбрик, който през 2015 г. идва като финансов директор, а сега е главен продуктов директор.
Големи клиенти като Shopify вече прехвърлят през Stripe милиарди долари оборот, но голяма част от бизнеса на Stripe се състои от малки и средни компании като Gaelic Athletic Association – организация с нестопанска цел, спестила над 1 млн. долара, като е осигурила на своите филиали възможност да извършват чрез Stripе разплащания между 500 хил. свои членове. През първата година на пандемията доставчикът на храна за домашни любимци Postmates увеличи продажбите си със 70 млн. долара и спести милиони, като използва някои от продуктите на Stripe, които помагат за повторно извършване на неуспешни плащания по транзакции и за плащане на данъци и такси наред с другите услуги на приложението.

„Ако искате да правите неща, за които всички да говорят на вечерята в Деня на благодарността, то Stripe не е за вас – обобщава Патрик. – Но ако сте от хората, които намират удоволствие в изграждането на инфраструктура за тези хора, тогава мисля, че Stripe е интересна и полезна възможност.“

тоейки на покрива на необозначен паркинг на час път от Дъблин, Джон Колисън се възхищава на безпилотните самолети с размер на пазарска количка, които се приземяват с тихо жужене, бързо зареждат дребни поръчки на хранителни стоки и отново излитат. Главният изпълнителен директор на Manna Боби Хийли, който се е запознал с Колисън в Twitter и го е убедил да инвестира в неговата фирма със 75 души персонал, му задава редица въпроси как работи всичко – каква е ефективността на сменяемата батерия, функционалностите за безопасност и прибиращия се механизъм за разтоварване. Доволен, Джон насочва разговора в друга насока – когато Manna се разраства из цяла Европа, какво ще очаква тя от Stripe?

Това е важен въпрос. Сега разработването на продук­ти в Stripe е сложен процес, при който трябва да се отчитат нормативните ограничения, стратегическото значение и спешността на нуждите на клиентите. „Това е нещо като изкуство – казва Джон. – Вие искате да смените мнението си, когато фактите се променят.“ „В крайна сметка значение има единствено дали клиентите ни смятат за полезни.“

Това означава екипите за научноизследователска и развойна дейност на Stripe – повече от 40% от компанията все още са инженери, което е необичайно за една структура с нейния калибър – да съсредоточат усилията си върху комбинация от практически подобрения, като например предлагане на плащания в повече държави в развиващия се свят или усъвършенстване на създадения неотдавна магазин за приложения. Но това означава също така да се наблюдават нововъзникващите продукти и Stripe бързо да се адаптира към тях. Да вземем например Link – инструмента на Stripe за плащане с един клик, който се конкурира директно с Bolt – стартъп от Маями, набрал неотдавна капитал на стойност 11 млрд. долара, с което превърна основателя си Райън Бреслоу в милиардер. Въпреки че Link съществува повече от година, Stripe не проявяваше интерес към подобни потребителски продук­ти. Но тъй като Bolt се разрасна, Stripe тихомълком увеличи екипа си в Link, твърдят вътрешни хора. На сайта на компанията са обявени свободни позиции, които да помогнат за разрастването на бизнеса и създаването на подобни решения и от Stripe.

Бреслоу публично обвини Stripe, както и Y Combinator (инкубаторът отхвърли обвиненията), че се държат като „мафиотски босове“ на Силициевата долина. Бреслоу, чиято собствена финансова коректност беше поставена под въпрос в поредица от неотдавнашни разкрития на New York Times, може да не е идеалният разобличител, но той не е единственият, който не вярва в мотивите на Stripe. „Патрик постоянно говори, че не всичко е пари на този свят, а ние отговаряме „Вие работите точно на обратния принцип“, казва един от основателите на финансово-технологична компания, пожелал да остане анонимен от страх от отмъщение.

„Откога конкуренцията е нещо лошо“, пита Хемант Танеж от General Catalyst, който ръководи финансиране от серията Б на Stripe през 2012 г. Патрик от своя страна не се фокусира прекалено върху конкурентите си и посочва, че размерът и влиянието на Stripe са сравнително малки в глобален план. „Не трябва и не е необходимо да се стремим да изядем обяда на някой друг“, казва той.

Перфектната буря от макроикономически фактори вероятно означава, че Stripe може би няма да се разраства толкова бързо тази година, макар че според Джон хората ще продължат да пазаруват и фирмите ще имат нужда от Stripe. Добрата новина в условията на влошаващ се икономически климат е, че разработването на софтуер изиск­ва много по-малко капитал, отколкото, да речем, производството на автомобили.

След инспекцията на дроновете Джон сяда в кръчма на пристанището в град Скерис, за да изпие една бира и да поговори за друга любима кауза – климата. Неотдавна Stripe се присъедини към компании като Alphabet и Meta, които се ангажираха да реализират покупки на стойност над 900 млн. долара по проекти за улавяне на въглеродните емисии. (Той премълчава, че двамата с брат му често ползват частните си самолети.)

Местните веселяци не обръщат внимание на милиардера, който пие бирата си с тях. Така е, докато той не отива да плати сметката. Когато безмълвно му предлагат устройство за четене на кредитни карти, той заявява, че предпочита да плати в брой. Барманът повдига вежди: „Доста иронично!“