Дезинфлация?
Нарастването на цените, особено потребителските, продължава да бъде централна стопанска тема през лятото на 2022 г. Почти не съществува медия или коментатор, който да е пропуснал дебело да подчертае факта, че към средата на годината ценовата инфлация е на най-високото си ниво от 24 години и очакванията са да продължи да нараства.
От една страна, подобни очаквания имат своите основания. Факт е, че крайните потребителски цени тепърва имат да отразяват всички поскъпвания на суровини и ресурси, които се случиха покрай кризите през последните години, особено след началото на войната в Украйна. Продължава неяснотата по енергийните доставки за Европа и тази неяснота неизбежно също натиска енергийните, и оттам крайните, цени нагоре. Този натиск едва ли може да отслабне бързо и чувствително.
От друга страна обаче, все повече се натрупват знаци, че инфлационните процеси може би вече се изчерпват. Първо, и особено важно, големите световни централни банки вече започнаха цикъл на увеличение на политиковите лихви. Целта на подобни действия винаги е една: намаляване на темпа на нарастване на цените, което за кратко се нарича дезинфлация. Второ, големи световни икономики, като например тази на САЩ и на ЕС, показват явни признаци на забавяне. Говори се дори за настъпване на рецесия, която винаги има тенденцията да натиска ценовата инфлация надолу. Трето, въпреки войната големите индекси на цени на основни суровини, особено метали, показват явна тенденция на спад през последните месеци.
Конкретно в България признаците за дезинфлация също присъстват. Сред тях има по-несигурни, като например спада в цените на храните и липса на нарастване на цените на горивата през юни. Това може да е случайно месечно колебание, но може и да е признак за тенденция. По-значим такъв признак е фактът, че втори пореден месец месечният темп на нарастване на цените е по-нисък от средния за последната година. Чисто статистически, това е предвестник на връх в стойностите на съответния показател и на скорошен негов спад.
Но най-важният признак за дезинфлация в България не се отнася до самите потребителски цени, а е скрит по-дълбоко. Погледът към него се основава на разбирането, че в крайна сметка ценовата инфлация е винаги и навсякъде парично явление. Продължителна и сравнително висока ценова инфлация е възможна единствено в резултат на някакъв период на нарастване на паричната маса, превишаващо увеличението в количествата произведени блага. Подобно превишение е необходимо, макар и не достатъчно, условие за настъпване на ценова инфлация. Необходимо е, защото при по-бавен ръст на паричната маса общото ценово равнище няма потенциал за продължително нарастване, единствената възможност е промени в относителните цени. Не е достатъчно, защото съществуват макроикономически условия, при които реално нарастване на паричната маса не е непременно проинфлационно.
Оставяйки теоретичните въпроси към това кога реален ръст на паричната маса (т.е. по-бърз ръст на парите, отколкото на цените) е проинфлационен и кога – не, основният факт, важащ за България в момента, е, че тази реална парична маса намалява от септември 2021 г. насам. Казано другояче, покупателната способност на общата парична маса в България намалява вече трето тримесечие. Това няма как да не се отрази отрицателно на способността на цените да нарастват още. Всяка ценова инфлация в действителността се разгръща по следния начин: продавачите постоянно пробват дали не могат да продават на по-високи цени и постоянно успяват. С намаляването на покупателната способност на паричната маса обаче постепенно все повече пробващи няма да имат успех. Ще им се налага да продават на цени по-ниски от пробваните. И темпът на нарастване на цените ще спадне. Дезинфлация.
