Защо хората в Източна Европа започнаха да пестят повече?
Големите икономики в Западна Европа започнаха да изпитват затруднения през първите седмици след началото на руската военна инвазия в Украйна, но някои страни в източната част на континента все още изживяваха икономически бум на фона на увеличение на заплатите с двуцифрени темпове и щедри държавни помощи. Това вече не е така.
Рязкото намаление на продажбите на дребно и ограничаването на потребителското доверие показват, че кризата с повишаващите се разходи за живот е обхванала и източната част на Европа, отбелязва агенцията.
Хората се сблъскват с двуцифрена инфлация, която “изяжда” доходите им на фона на поскъпването на храните с 15 до 22% и повишаването на разходите за енергия.
Семейства в много страни от Източна Европа започнаха да затягат коланите. Поляци си вземат по-кратки отпуски, а чехи си търсят втора работа и посещават по-рядко ресторанти, за да пестят. В Унгария, където през юни цените на храните скочиха с 22.1 на сто на годишна основа, хората се ограничават, когато пазаруват в магазините за хранителни стоки или при покупките на дълготрайни стоки.
Чехия
Инфлацията в Чехия се ускори до 17,2 процента през юни на годишна база, което е над очакваното, показват данните на чешката статистика. Най-голям дял в скока на инфлацията отново има повишението на цените на храните, които поскъпват с 18% през юни на годишна основа.
В други сектори обаче през юни е отчетено още по-голямо поскъпване на годишна база – транспортни разходи (24 процента), цени в ресторанти и хотели (23,1 на сто), а при жилищните разходи, при сметките за вода, енергия и гориво увеличението е 22.8%.
Данните от редица платформи за ваучери за храна, като Содексо (Sodexo), показват, че клиентите на ресторантите в Чехия започват да се ограничават и все по-рядко да ги посещават. Проучване на социологическата агенция СТЕМ (STEM), проведено през юни, сочи, че 80 процента от чешките домакинства намаляват или ограничават своите покупки заради бързото повишаване на битовите им сметки.
Потребителското доверие в Чехия през юли пада до ново ниско равнище, по данни на чешката статистика.
Полша
В Полша инфлацията при потребителските цени достига 15,5 процента през юли на годишна основа. Индексът на потребителските цени в страната се е покачил до най-високото си ниво през последните 25 години.
На този фон увеличението на продажбите на дребно в Полша отслабва до 3,2 процента през юни, след като те нараснаха с 8,2 на сто през май, информира Ройтерс.
Все още не е късно за очаквания летен бум в туристическия сектор, но поляците са започнали да пестят от разходите за пътуване, отчита онлайн приложението за резервации “Нослеги” (Noclegi.pl).
Унгария
От няколко месеца инфлацията в Унгария е с двуцифрена стойност, за първи път през последните 20 години, въпреки опитите на правителството на премиера Виктор Орбан да спре поскъпването, като наложи таван на цените на редица стоки и услуги.
Каква е ситуацията в България?
В България хармонизираният индекс на потребителските цени отчете ръст от 14.8 на сто през юни 2022 г. на годишна основа. Така страната ни зае пето място сред страните от Европейския съюз по инфлация през юни. Преди България са само Естония (22 на сто), Литва (20.5 на сто), Латвия (19.2 на сто) и Чехия (16.6 на сто).
Цените на енергийните продукти в страната ни регистрират скок с 37.5 на сто през юни спрямо същия месец на миналата година. Те все пак остават под средните равнища в ЕС, които достигнаха 41.1 на сто.
Поскъпването на енергийните ресурси оказва съществено въздействие върху инфлацията като цяло. Фактор за това е и високата енергийна интензивност на българската икономика, отбелязва Евростат.
Най-голямо повишение у нас през юни на годишна основа е отчетено при разходите за транспорт (29,9 процента), при цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки (23,5 процента), при сметките в ресторанти и хотели (19,2 на сто), както и при разходите за поддръжка на жилища, за вода, електроенергия, газ и други горива (17,1 процента), сочат данните на НСИ.
На този фон потребителското доверие в България се влошава от март тази година, което предполага по-ниско потребление на домакинствата през остатъка от годината, се посочва в летните икономически прогнози на Европейската комисия.
Какво следва?
Забавянето на вътрешното потребление, повишаващите се лихвени проценти и съкращенията на държавните разходи изглежда ще забавят икономическия растеж на страните от Централна Европа през втората половина на тази година – тенденция, която ще се засили рязко през 2023 г.
На фона на срива на потреблението на домакинствата, икономически анализатори намаляват своите прогнози за ръста на брутния вътрешен продукт в отделните източноевропейски страни. Рискът от предстояща рецесия в цяла Европа се увеличава, предупреждават те.
По материали на Франс прес, Ройтерс, БТА.