Фондация с ИТ бизнес
Отразявам успехите на българските предприемачи с фокус върху стартъп екосистемата, технологиите и социалното предприемачество
Детството на Благовеста Пугьова е свързано с много книги и игри на предприемачество в складовете на майка ѝ. Харесва ѝ да се прави на голяма, да брои пари, но също така да поема отговорност и да помага при решаването на проблеми. Затова, когато на 20 разбира за живота на децата в сиропиталищата – за липсата на авторитетен възрастен, пред който да се стараят, и убедеността им, че само „престъпниците ще успеят в живота“, започва да мисли варианти как да промени мнението им.
Тя е едва няколко години по-голяма от тях и предполага, че това, което работи за нея, най-вероятно ще работи и за тях. Като четящ човек първата ѝ идея е да им подари книга. „Мислех, че ако прочетат „Граф Монте Кристо“, вече няма да видя момиче, което проституира, или момче, което краде“, казва Благовеста Пугьова (сега на 35).
Проблемът се оказва по-комплексен и част от него е, че децата са неграмотни. Това не отказва Пугьова и с двама приятели започват да посещават домове и да четат любимите си творби. Оттогава са минали 12 години, а идеята на Пугьова е еволюирала във фондация „Подарете книга“, която прави много повече от името си. Към днешна дата тя е срещнала над две хиляди доброволци с повече от хиляда деца и има двама служители на пълен работен ден. Фондацията се финансира от дарения и проекти, а от юни 2022 г. и от дивиденти на собствената си ИТ фирма – нещо нечувано в българския НПО свят.
Как става това? „Подарете книга“ притежава 41% от ИТ компанията Childish, която за първата половина на 2022 г. отчете оборот от 1 млн. лв. Заради резултата основателите на Childish Пугьова и Андрей Нончев решиха за първи път да разпределят дивиденти – 78 хил. лв. (печалбата от 2021 г.). От тях 40 хил. лв. постъпват към фондацията. Това е най-голямото дарение, което „Подарете книга“ някога е получавала, и половината от бюджета ѝ.
„Борихме се за това три години, но и аз още не мога да повярвам, че фондацията става все по-независима от външно финансиране. Явно е време за по-смели мечти“, казва Пугьова, изпълнителен директор на Childish и част от клас 2016 г. на „30 под 30“. Двамата с Нончев, техническият директор в компанията, притежават общо 41% от бизнеса. Останалите дялове са у двама от хората в екипа им. В Childish работят 30 души и от началото на годината почти всяка седмица се присъединява по един нов колега. Фокусът на компанията е разработването на бизнес и уеб приложения за изграждане на екипи чрез езика за програмиране Python.
Моделът, в който една ИТ компания финансира фондация с печалбата си, пък е толкова впечатляващ за България, че Childish спечели награда от Forbes Business Awards 2022 в категория „Обществено отговорна компания“. Нещо повече – това се случи в конкуренция от над 30 бизнесa, CSR усилията на глобални компании и огромните им бюджети.
Благовеста Пугьова е финансист по образование и има около 10 години опит в компании като Deloitte. Била е и оперативен директор в JobTiger, но винаги настрана е развивала „Подарете книга“.
„ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО Е ДОНЯКЪДЕ ЕГОИСТИЧНА ДЕЙНОСТ В ХУБАВИЯ МУ СМИСЪЛ. ТИ САМИЯТ СЕ ЗАРЕЖДАШ, КОГАТО ПРАВИШ НЕЩО ДОБРО“
Така си обяснява защо почти всичките ѝ уикенди са заети.
Сред ангажиментите няма само организационна дейност, но и много пътуване. Фондацията работи с 25 центъра и Пугьова си е обещала всяка година да се среща с децата в тях поне по веднъж. „Мислила съм си дали, ако я нямаше фондацията, щях да съм по-голяма кариеристка. Истината е, че работата за фондацията ми е помагала за официалната ми работа и обратното. Явно правенето на много неща едновременно ми се отразява добре и уча по-бързо.“
Това обаче води до разфокусиране и Пугьова признава, че са минавали месеци, без да се види с момичето, на което тя самата помага като доброволец. Днес Мелани е на 24, завършила е бакалавър с икономическа специалност и се издържа сама. Първата им среща с Благовеста Пугьова е през 2008 г. и се оказва съдбоносна и за двете. Тогава Пугьова е на стаж в NOVA и работата ѝ в телевизията я изправя пред тежката действителност в малките градове и сиропиталищата в тях. Запознава се с деца, които проституират, крадат и мислят, че това е нормално.
Историята на Мелани от Сливен не е свързана с престъпления, направени от нея, но е все така тъжна. Когато е била малка, е загубила родителите си. След случилото се живее с нейна далечна баба. Възрастната жена е пенсионерка и трудно се справят с парите, които имат.
Вместо да се откаже или ужаси от видяното, Пугьова започва да обръща все по-голямо внимание на Мелани и други деца в нейното положение. Пише им писма, подарява им книги, чете им и ги изслушва. „Чувствах ги много близки до мен, защото бях едва с няколко години по-голяма от тях. Бях сигурна, че техният проблем не са парите. Аз също не съм живяла богато, но това не ми е пречело. Пречи да няма кой да ти дава пример, да те мотивира и да вярва в теб.“ Пугьова е избрала работа в телевизията точно заради хора като Мелани. Иска да дава добавена стойност на обществото, като показва социални проблеми. „Трябваха ми няколко месеца, за да разбера, че по-скоро експлоатираме героите си. Телевизията си гледа рейтингите. От друга страна, зрителите, които ни се обаждаха след ефир, искаха да дарят дрехи или обувки. Нямаше значение колко дълго им обяснявахме, че тези деца имат нужда от време и внимание.“
Напуска работата си и решава да започне като счетоводител. Междувременно продължава контакта с новите си приятели от домовете и постоянно им повтаря да четат. Вижда, че това им помага, и решава да мултиплицира ефекта. Прави група във Facebook, за да разкаже идеята си. В нея събират 80 книги, които Пугьова и двама нейни приятели даряват на сиропиталище. С времето групата става все по-активна и участниците в нея искат да прекарат време с децата. Така организират три-четири акции, като се включват хора от различни градове и се правят сборни пунктове. Пугьова организира всичко в Excel – колко души са и кои са с коли. После се разпределят между тях парите за гориво. „Наричаме доброволците хора за пример или ментори още от първите посещения. Чрез тях детето си обяснява различни неща и учи, така то реди картината какъв живот иска да има.“
През есента на 2010 г. Пугьова заминава за магистратура в Англия, но продължава да организира посещенията в домовете дистанционно. През това време доброволците се увеличават до 80 на месец, като все още няма официална структура, която да ги представлява. „Страхувах се да се наречем фондация. По това време тази дума се свързваше с измами и съдебни дела“, казва Пугьова. Желаещите да помогнат обаче продължават да се увеличават. Тя не иска да връща никого, защото за децата е полезно да се виждат с нови хора. През 2012 г. вижда, че вече няма друг начин и регистрира „Подарете книга“ официално.
С времето разбира, че в хода на посещенията доброволците трябва да засягат повече теми. „Едно дете ме пита защо един от доброволците има BMW и да не би да се занимава с наркотици. Казах му, че той е програмист, а после отговорих и на въпроса „какво е програмист“.
Случката е показателна за непознаването на професиите и вдъхновява Пугьова да създаде нова инициатива – „Училище за работа“. Събитието прилича на лагер и е за деца между 16 и 18 години. Заедно с хора от фондацията те отиват на ново място и се правят на възрастни хора с професия. Пугьова обяснява, че сутрин те стават за работа. Имат отговорности и ако закъснеят, ги уволняват. Най-големият плюс е, че подобна среда мотивира децата да експериментират, да открият какво им харесва да правят и ги среща с подходящия за тях ментор.
Организирането на лагера излиза около 10 хил. лв. за 40 деца. Пугьова говори с компании, които да ги подкрепят финансово, и открива, че дейността на кампанията не пасва с масовата представа за дарения. „Казваха ми, че няма как да ни дадат пари за бусове и гориво. Трябва да е нещо материално като дрехи, което директно да отиде в домовете. Отново се изправихме пред това разбиране“, казва основателят на „Подарете книга“.
Пугьова не се отказва и се насочва към друг вариант. През 2014 г. фондацията печели първия си проект. Облича дейността си с името „Приятелска програма“ и получава 150 хил. лв. финансиране от институт „Отворено общество“. Част от парите се инвестират в изграждането на сайт, през който да става записването на доброволците. Най-отдадените на каузата две жени напускат работата си и започват във фондацията. Те координират комуникацията с доброволците, домовете и институциите. Освен това се сключва договор с транспортна фирма, която осигурява по 10 буса в месеца за акциите.
Пугьова смята, че е редно фондацията да поема разхода по пътуването. За него всеки доброволец отделя цял ден, за да отиде до дете в дом, който често е на другия край на страната. Там прекарва време с някого, който рядко има гости. Менторът създава приятелство, в което на тръгване детето го пита: „Нали другия месец ще дойдеш пак?“
Тези срещи са важни и за доброволците. Затова през 2016 г. те стигат 200 на месец. За да подкрепи работата им, фондацията наема 16 учители по функционална грамотност, които веднъж в седмицата посещават децата. Освен това се създава и нова позиция за доброволците – координатор на дом. Той отговаря за посещенията и подбора на външни хора, които да посетят децата в неговия център.
Разходите се увеличават, а спечелената програма изтича и „Подарете книга“ отново разчита само на дарения. Това не притеснява Пугьова, която планира фондацията да достигне до все повече деца.
За целта има нужда да добави нова информация в сайта и да направи няколко промени по структурата му. Агенцията, която го е създала, им изпраща оферта за няколко хиляди лева и срок за изпълнение около половин година. Не могат да си го позволят и идеята се стопира. През 2018 г. Андрей Нончев, дългогодишен доброволец в „Подарете книга“, разбира за това и предлага да помогне безвъзмездно. Прави всички промени за две седмици.
Нончев и Пугьова се разбират чудесно. Толкова им харесва да работят заедно, че година по-късно започват собствен бизнес – Childish. Нямат предварителни контакти, а първите им проекти са почти про боно за други фондации. Тематично първата им поръчка е за „КниговищеБГ“. Създават първата версия на сайта за деца, които четат и после си правят тестове на прочетените книги.
Поемат и аутсорсинг проекти за други компании, като Нончев изпълнява сам техническата част. Има седмици, в които няма работа дори за него. После се появяват задачи за трима програмисти, но Childish още не може да си ги позволи.
Въпреки че Нончев е php програмист, в основата на компанията е езикът за програмиране Python. Той се използва за проекти в областта на изкуствения интелект, машинното обучение и работата с големи обеми от данни. Затова техническият директор научава и него.
Приключват първата годината с 40 хил. лв. печалба и Андрей Нончев пита как да я разделят, за да помогнат на фондацията. Неочаквано отговорът на Пугьова е, че тези пари няма да се пипат.
„АКО СМЕ ИСКАЛИ ДА ДАРЯВАМЕ ПО 10–20 ХИЛ. ЛВ., МОЖЕХМЕ ДА СИ ОСТАНЕМ И НА СТАРИТЕ РАБОТИ И ДА ДАРЯВАМЕ ДОРИ ПОВЕЧЕ. ТУК МОЖЕМ ДА ГИ ИНВЕСТИРАМЕ ОБРАТНО И СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА ДА ПОСТИГНЕМ МНОГО ПО-ГОЛЕМИ РЕЗУЛТАТИ“
Няколко месеца по-късно наемат първите служители и идва идеята за собствен продукт. През 2020 г. Childish инвестира в софтуера Fabrico. Чрез него се управляват процесите в предприятия и фабрики. Проектът взима целия им финансов ресурс и изяжда всичките им финансови буфери.
През същата 2020 г. доброволците в „Подарете книга“ стигат 1900. От тях близо 500 са редовните от поне пет години. Стартът на годината е силен, но пандемията блокира дейността на фондацията. Отваря се свободно време за Пугьова и тя го влага в Childish. Усилията дават резултат и се започва работа със скалиращи компании и стартъпи в производството, здравеопазването и работата с данни. Новите пазари, които имат интерес, са Америка, Англия, Германия и Нидерландия.
Част от тях не знаят, че компанията подкрепя фондация. Същото се отнася и за технологичния гигант ABB, който става клиент на Fabrico в началото на 2022 г. След няколко месеца се присъединяват още четири компании. Това дава стабилност и възможност „Подарете книга“ да гони по-амбициозни цели. Сред тях е създаването на собствен дом за деца без родителски грижи и училище. Чрез тях Пугьова иска децата да растат в среда, по-близка до тази, която тя е имала. Освен това да не спират да четат и когато пораснат, да подарят любимите си книги на тези, които имат нужда от тях.
