Свободният фонд
Най-важните уроци не се научават в училище. През 2003 г., годината след като мениджърът на финансови активи от Хюстън Пърт Тол завършва Trinity University в Сан Антонио със специалност Финанси, тя отива за една година в Хонконг, където живее с баща си и търси китайските си корени. По време на посещение в Шанхай Тол се сприятелява с жена на име Маги.
И двете са на 23 години, но тъмната история на новата ѝ приятелка шокира Тол. Докато Тол се е радвала на типичното градско възпитание в Плано, Тексас, Маги е водила сенчест живот. Тя няма акт за раждане, документи от училище или здравно досие и застраховки. За китайското правителство Маги не съществува. Тя е едно от десетките милиони деца, станали жертва на закона за едно дете на комунистическата партия, който е в сила от 1980 до 2015 г. Тъй като родителите ѝ вече имали син, те скрили раждането и отглеждането на дъщеря си.
„Тази политика промени културата на моето поколение, а последиците от демографската катастрофа в Китай са необратими – казва 42-годишната Тол, която е родена в Пекин, но от 9-годишна възраст живее в САЩ. – Осъзнах, че свободата е оказала влияние върху живота ми и върху пазарите.“
Китай е основна цел на повечето фондове, които инвестират на развиващи се пазари. В Китай са 30% от индекса MSCI Emerging Markets, но ако погледнете в портфейла на борсово търгувания фонд на Тол – Freedom 100 Emerging Markets, няма да откриете нито една китайска акция. Фондът, който тя управлява заедно с Alpha Architect от Пенсилвания, все още е сравнително малък, но активите му са нараснали от 30 млн. долара в началото на 2021 г. до 200 млн. долара в наши дни. Той няма инвестиции и в Русия под управлението на Владимир Путин. Това е обяснението защо въпреки спада на индекса MSCI за развиващите се пазари със 17% от началото на годината фондът на Тол се е понижил само със 7.5%. Мислете за Freedom като за близък роднина на популярните ESG фондове, но вместо да се тревожи за околната среда или корпоративното управление, Тол избягва да инвестира в режими, които нарушават личната и икономическата свобода.
Тези рискове станаха очевидни през миналата година, когато Китай наложи поредица от произволни глоби на най- големите си технологични компании, включително 2.8 млрд. долара на Alibaba.
Tencent и Alibaba бяха принудени да отделят над 30 млрд. долара за правителствените инициативи за „всеобщ просперитет“ в знак на помирение с правителството – акт, който Тол нарича „ограбване на акционерите“. Като резултат акциите на двете компании се сринаха. Китай също така принуди процъфтяващите платформи за онлайн уроци да станат нестопански организации. Многомилиардни богатства се изпариха за една нощ – Лари Чен, основател на Gaotu Techedu, загуби през пролетта на миналата година 10 млрд. долара. Неволите на Китай доведоха индекса MSCI Emerging Markets до загуба от 2.5% през 2021 г., докато фондът на Тол отчете ръст с 6.9%.
Какво съдържа борсово търгуваният фонд Freedom? Понастоящем 21% от портфейла му се състои от чилийски компании като Sociedad Química y Minera de Chile, един от най-големите производители на литий (чието търсене е високо за батериите на електромобили) и на йод, който е необходим за рентгеновите лъчи. Тайван също заема голям дял, както и Южна Корея и Полша.
„По-свободните пазари имат по- устойчив растеж. Те се възстановяват по-бързо от сривове и използват по- ефективно капитала и работната си сила – казва Тол. – Винаги съм вярвала, че те ще се представят по-добре, но не очаквах това да се случи за толкова кратко време.“
Първоначално Тол възнамерява да учи право, но след едногодишния си престой в Хонконг започва работа като финансов съветник за Fidelity, първо в Лос Анджелис, а след това в Хюстън. Клиентите ѝ от Русия, Иран и Саудитска Арабия ѝ казват, че не искат да инвестират в родните си страни. Те оприличават вложенията там с финансиране на тероризма. По същия начин разсъждава Тол и за инвестициите в родината ѝ Китай.
През 2014 г. тя напуска Fidelity, за да отгледа дъщеря си, но продължава да посещава секторните конференции, докато обмисля идеята за „фонд на свободата“. През 2016 г. е поканена на ексклузивното събиране на инвестиционни мениджъри, търговци и икономисти от Cumberland Advisors. Събитието се провежда в къмпинга Camp Kotok в северните гори на щата Мейн. На път за там тя се качва на един хидроплан с Роб Арнот, основател и председател на базираната в Нюпорт Бийч, Калифорния, компания Research Affiliates и привърженик на стратегиите за алтернативни индекси.
„Той изслуша идеята ми, докато беше в плен в самолета, защото не можеше да направи нищо друго. Хареса я“, спомня си Тол. След тридневно общуване на по чаша вино в къмпинга Арнот обещава да подкрепи Тол, а по-късно става инвеститор в нейния Life & Liberty Indexes. Тол създава своя индекс и го предлага на BlackRock и State Street, които ѝ отказват да инвестират в него. През 2018 г. тя сключва сделка с Alpha Architect, а през май 2019 г. пуска своя борсово търгуван фонд. Freedom 100 Emerging Markets събира такса от 0.49%, по-голямата част от която отива за Тол.
Работейки от дома си в Хюстън, Тол ежегодно балансира своя индекс на база на индекса за човешка свобода Human Freedom Index, който се изчислява за 165 държави от Института Cato и Института Fraser. Индексът оценява икономическата и личната свобода по скала от 0 до 10 на база на 82 променливи – от броя на журналистите в затвора до международната търговска политика.
Най-свободните развиващи се държави с ликвидни пазари през 2021 г. са Тайван (№ 19), Чили (28) и Южна Корея (31) (САЩ заемат 15-о място). Тол взема 10-те или 11-те най-големи развиващи се пазарa и ги претегля въз основа на техните оценки за свобода. След това разглежда 10-те най-големи недържавни акции във всяка страна и ги претегля според пазарната им капитализация в рамките на техните тегла за съответните страни.
Русия и Китай заемат съответно 126-о и 150-о място. От 2019 до 2021 г. Индия падна от 94-о на 119-о място, след като спря достъпа до интернет, за да потуши протестите на фермерите. Фондът на Тол не се интересува особено от традиционните въпроси за екологията, социалното и корпоративното управление (ESG), какъвто е въглеродният отпечатък, например. Фондът ѝ притежава акции в бразилския гигант за добив на желязна руда Vale и в чилийския конгломерат в областта на горите и енергетика Empresas Copec. Въпреки че през 2022 г. фондът ѝ бележи спад, активите му са два пъти повече, отколкото в края на 2021 г., благодарение на рекордния приток на инвеститори след нахлуването на Русия в Украйна.
„Това, което направи Русия, е да отвори очите на инвеститорите за риска в Китай – казва Тол. – Традиционното претегляне на пазарната капитализация не работи толкова добре при развиващите се пазари. Използването на такива фондове създава чудовище, финансиращо една диктатура.“ “Ние искаме да решим този проблем.“