Как България да настигне Запада за 15 години?
При настоящите тенденции България ще настигне Запада след 30 години, но при ускоряване на реформите този срок може да се снижи наполовина до 15 години. Това е изводът от нов доклад на Световната банка, който освен редовния икономически преглед на Европа прави задълбочен анализ на дългосрочните перспективи на четири страни от региона – България, Хърватия, Полша и Румъния. Румъния е в подобно положение като България като при ускорени реформи може да настигне за 14 години, докато Хърватия и Полша могат да настигнат за 11–12 години, но само ако ускорят реформите.
За България Световната банка оценява текущия потенциал за реален икономически растеж на 2.3% годишно до 2030 г. Причините за ниския икономически потенциал в момента са свързани в известна степен с пандемията и войната в Украйна, които забавят темповете на конвергенция с една четвърт. В допълнение – растежът в региона се забавя и от по-дългосрочни проблеми като последствията от финансовата криза от преди десетилетие, както и забавяне на темпа на реформите. Реформите в региона се движеха бързо при подготовката и приемането в Европейския съюз, но постепенно реформаторските темпове намаляха.
С ускоряване на структурните реформи обаче България може да удвои темпа си на реален икономически растеж до около 4.6% средногодишно – което е сравнимо с най-доброто десетилетие на България в периода на подготовката за членство в ЕС и първите години от членството. В този смисъл не говорим за нещо безпрецедентно или непостижимо за България, а за нещо, което в предишни периоди сме успявали да постигнем. С ускорени реформи можем да го постигнем отново.
Световната банка разглежда четири групи реформи. Първата е застаряването на населението. За да се преодолеят негативните ефекти от застаряването, е необходимо да се използват по-ефективно съществуващите трудови ресурси, т.е. необходимо е да се увеличи икономическата активност на населението за сметка на групи от хора, които в момента са извън пазара на труда. В допълнение – Източна Европа би могла да интегрира на пазара на труда част от украинските мигранти, което също ще помогне за преодоляване на дефицита на трудови ресурси.
Втората група реформи е наречена включване, която включва образование и социални реформи. Един от проблемите на пазара на труда е, че хората без образование или с ниско образование трудно си намират работа и по-често са извън пазара на труда. Съответно подобряване на обхвата и качеството на образованието би довело до сериозни положителни ефекти. Разбира се, тук се включват и други мерки като преквалификация на възрастни, политики на пазара на труда, връзка на образованието с пазара на труда и т.н.
Третата група реформи са институциите. Тук става въпрос за бизнес климата и качеството на институциите, които стимулират инвестициите и икономически растеж и осигуряват конкурентни и гъвкави пазари, ефективно регулиране и публични услуги. България, а и другите страни от региона, имат доста проблеми с институциите и доста възможности за реформи – включително, но не само, в съдебната система. Четвъртата група реформи са свързани с дигитализацията и зеления преход, където страните от региона доста изостават.
Ще кажете „каква е причината да смятаме, че точно сега могат да се ускорят реформите“. Причината е, че Европейският съюз все повече обвързва еврофондовете с изпълнението на конкретни реформи – това е още по-видимо при Плана за възстановяване. С други думи, за пръв път Европа не просто ще раздава пари, но и ще изисква структурни реформи. Пари срещу реформи – една добра рецепта за успех на региона.
