Безработица на или под дъното
Покрай високата инфлация през последните месеци и драмата на войната въпросът със състоянието на пазара на труда почти не се обсъжда. Това отразява факта, че в тези данни дори най-заклетият песимист не може да открие проблем в момента. Спадът в заетостта, придружен от рязко увеличение на безработните в резултат на мерките по повод COVID-19 през 2020, бяха преодолени сравнително бързо. Понастоящем коефициентите на икономическа активност и на заетост са близо до рекордно високите, а коефициентът на безработица (независимо дали по изследването на работната сила или по регистрациите в бюрата по труда) – до рекордно ниските си нива отпреди вируса.
От една страна, това са положителни новини. Те могат основателно да се добавят до други – например невижданите отпреди Великата рецесия през 2008 нива на растеж, особено на човек от населението, историческите върхове на износа, рекордните за целия преход нива на реално производство на преработващата промишленост – и да се защити изводът, че въпреки сериозните изпитания и предизвикателства последните няколко тримесечия влизат в класическата дефиниция на „добри икономически времена“.
Подобен оптимистичен поглед наистина не е лишен от силни аргументи и по никакъв начин не може да бъде критикуван като неадекватен на случващото се и на постъпващите данни. Но, както е добре известно макар и често забравяно, в стопанската действителност никога нищо не е напълно еднозначно и всяко нещо има своята друга страна.
Другата страна на нарастващата заетост и на спадащата безработица, особено когато показателите за тях са близо до историческите си рекорди при вече повече от три десетилетия наблюдения, е значимата опасност те да сочат към задаващи се по-трудни времена. Това се дължи на също често забравяния факт, че освен многостранна стопанската действителност е и инертна и че обикновено много добре не е на добре.
В случая потенциалният негативен поглед към високата заетост и ниската безработица е, че е възможно те да отразяват това, което се нарича прегряване на икономиката. То настъпва, когато по различни причини нивата на заетост на различните изходни ресурси в стопанството са над оптималните. Теорията за това схващане е, че стопроцентова заетост на всички ресурси е неоптимално за дългосрочния растеж на стопанството и за забогатяването на обществото и съответно някаква малка степен на незаетост на ресурси е дългосрочно оптимална. В случая на заетостта на трудовия ресурс това оптимално ниво се нарича „естествена заетост“ и свързаната с него оптимално малка незаетост – „естествен коефициент на безработица“.
Та когато текущо измерването на безработицата спадне под естественото ниво за съответното национално стопанство, макроикономистите предсказват проблеми. В груба последователност това са по-бързо нарастване на ресурсните и впоследствие на потребителските цени, повишаване на реалните лихви, преразглеждане и недовършване на вече започнати инвестиционни проекти, съответно спад в свързаната с тях заетост и навлизане в рецесия. Твърде ниската безработица не е дългосрочно добра новина за икономиката.
Въпросът тук обаче е дали в момента при нива на икономическа активност около 74%, на заетост около 70% и на безработица около 4.5% нивото на заетост на наличния трудов ресурс в България е над оптималното или още не. Отговорът на този въпрос е, че едва ли някой знае със сигурност. Естественото ниво на безработица за една страна е ненаблюдаема и неизмерваема величина, за която може само косвено да се гадае. Но фактът, че вън от съмнения измерените нива на заетост и безработица са около историческите си рекорди за България, би трябвало най-малко да ни кара да имаме едно наум.
